В рутенския език (русинския език) се използва звук, който е изключително близък до българския гласен звук „Ъ“.
Това е една от най-интересните и отличителни черти на русинската фонология, особено в сравнение с близките му източнославянски езици като украинския и руския.
Какъв е този звук и как се пише?
Фонетична същност: В международната фонетична азбука (IPA) българското ударено „Ъ“ се отбелязва с [ɤ̞] (междинна задна незакръглена гласна).
В рутенския език буквата Ы (и в някои диалекти буквата Ъ) се произнася именно като средна/задна незакръглена гласна [ɤ] или силно централизирано [ы/ъ].
Разлика с руското „Ы“:
Докато в руския език буквата „Ы“ съответства на звука [ɨ] (затворена централна незакръглена гласна, която звучи по-„продрано“ и високо), в карпато-русинските вариации този звук е паднал по-ниско в устната кухина.
Чужденците и езиковедите често го описват чисто акустично като звук между „И“, „Ъ“ и „Е“, много близък до българското „Ъ“.
Графика: В правописа на някои русински стандарти (като Лемковския в Полша и Пряшевския в Словакия) буквата Ъ се използва официално за обозначаване на този специфичен звук, докато в други (като в Украйна) се използва буквата Ы.
При панонския русински (в Сърбия и Хърватия) този звук липсва поради силното влияние на словашкия и сръбския език.
Примери за произношение: В текстове за самоподготовка на чужденци често се дава указанието, че русинската буква Ы се чете като кратко „ъ“ или „uh“ (например във втората сричка на английската дума position).

ЗАЩО ОБРЪЩАМ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ НА ТОЗИ ДРЕВЕН СЛАВЯНСКИ НАРОД, КОЙТО НИКОГА НЕ Е ИМАЛ (ОФИЦИАЛНО) СВОЯ ДЪРЖАВА? 

I. Категоричната генетична „славянска връзка“ между българите, русините (рутените) и украинците:
Палеогенетичните изследвания през последните години доказват, че тази връзка се дължи на мащабните миграции на ранните славяни от Източна Европа към Балканите през VI–VII век.
Въпреки общото славянско наследство обаче, съвременните палеогенетични анализи на автозомната ДНК показват ясна разлика в генетичната структура на тези народи.
Генетичната структура на българите спрямо източните славяни 
Съвременната популационна генетика разделя славяноезичните народи на две основни групи по отношение на техния произход:
Северна/Източна славянска група (Украинци, Русини, Поляци, Беларуси): Те носят много висок процент от оригиналния раннославянски геном (над 70–80%), тъй като са останали близо до прародината на славяните и са се смесвали предимно с балтийски и германски племена.
Южна славянска група (Българи, Сърби, Хървати):
Те представляват смесена популация.
Те са продукт на сливането между мигриращите от североизток ранни славяни и завареното местно палеобалканско (антично) население.
Връзката между българи и украинци
Според мащабни палеогенетични проучвания (включително изследвания на антична ДНК от Балканите), около 40% до 50% от автозомния геном на съвременните българи идва директно от славянския компонент.
Общото наследство: Процентът славянски гени у българите показва силно припокриване с източноевропейския генетичен пул, към който принадлежат украинците.
Хаплогрупи като R1a (особено славянските клонове под M458 и Z280) и характерни линии на I2a (I-Y3120) са пряко доказателство за този споделен баща по мъжка линия.

Разликите: Останалите около 50–60% от българската ДНК са съставени от палеобалкански (тракийски, илирийски, елински) и средиземноморски компоненти, както и минимален принос от прабългарите.
Поради тази причина, на глобалната генетична карта (PCA диаграми), българите се позиционират по-близо до своите географски съседи (румънци, гърци, македонци), отколкото до украинците, които формират чист източноевропейски клъстер.
Връзката между българи и русини (рутени):
Русините (етническа група, обитаваща Карпатския регион в Украйна, Словакия, Полша и Румъния) споделят изключително интересна палеогенетична пресечна точка с българите:
Двойна връзка (славянска и влашка): Русините са основно наследници на източните славяни. Историческите миграции обаче (особено през Средновековието) включват т.нар. „Влашка колонизация“ на Карпатите. Овчари и мигранти от Балканите (романизирано и славянизирано палеобалканско население, генетично идентично с предците на българите и румънците) се заселват в Карпатите и се смесват с русините.

Генетично отражение: Изследванията на ДНК при русините откриват специфични „южни“ или „балкански“ генетични маркери (например в подгрупите на хаплогрупа I2a и някои средиземноморски майчини линии/мтДНК).
Това прави русините генетично малко по-изместени на юг в сравнение с беларусите и северните руснаци, създавайки допълнителен мост към генетичния профил на българите.

II. Рутените са директни „кръвни братя“ на източните славяни (украинци, беларуси и руснаци), с които споделят общ исторически корен от средновековната държава Киевска Рус.
Спрямо останалите славянски народи — като западните славяни (поляци, чехи, словаци) и южните славяни (българи, сърби, хървати) — те се падат „първи братовчеди“, тъй като всички те произлизат от по-старото общо семейство на праславяните.
Наименованието „рутени“ (Rutheni) е латинизираната форма на историческото име „руси“ или „русини“.

Ето как точно изглежда тяхното родословно дърво:
1. Най-близки роднини: Източните славяни (Братя)
Общ произход: Рутените произлизат от източните славянски племена (като тиверци, уличи и бели хървати), населявали областта на Карпатите.
Историческа връзка: През Средновековието те са част от населението на Киевска Рус. Докато източните области по-късно сформират съвременните руска, украинска и беларуска нации, рутените в Карпатите остават изолирани в границите на Кралство Унгария, Полша и Австро-Унгария. Тази изолация съхранява тяхната уникална идентичност.

Език: Русинският език е част от източнославянската езикова подгрупа и е изключително близък до украинския и беларуския език.

2. Близки съседи: Западните славяни (Първи братовчеди)
Географско и културно влияние: Поради вековния си живот в Централна Европа, рутените са силно културно и езиково повлияни от своите западни съседи — поляците и словаците.
Религия: За разлика от повечето източни славяни, които са православни, по-голямата част от рутените днес са гръкокатолици (униати), което ги доближава организационно до католическия Запад.

3. По-далечни роднини: Южните славяни (Братовчеди)
С българите, сърбите, хърватите и словенците рутените споделят по-далечна връзка по линия на праславянската общност.
Любопитен факт е обаче, че съществува компактно русинско малцинство в Сърбия (област Войводина) и Хърватия, чийто език (панонско-русински) е силно повлиян от западнославянските и южнославянските диалекти.
Днес рутените са признати за официално етническо малцинство в страни като Словакия, Полша, Чехия, Сърбия, Унгария и Румъния, докато в Украйна официалната държавна позиция често ги разглежда като субгетнос (етнографска група) на украинския народ.