---

---

ПАПА ДОК и МАМА ДОК (Франсоа и Симон Дювалие)

---

---

ПАПА ДОК и ... НЕЛСЪН РОКФЕЛЕР (вдясно)!!!

---

---

---

БАЩА И СИН - ПАПА ДОК и БЕЙБИ ДОК !!!

---

  Франсоа Дювалие – фр.: Franзois Duvalier (14.04 1907 – 21.04 1971), известен още с прякора “Татко Доктор” (Папа Док) и “Миротворецът на Хаити” е бивш президент на първата в Америка независима държава на африканските роби (след въстанието от 1791-1804), призната от САЩ и Френската република – по-сетне: империя - на Наполеон Бонапарт.   Кървав диктатор, който управлява най-бедната в Северна Америка държава от 1957-ма до смъртта си през 1971-ва, избран с “референдум” за “Пожизнен президент” (1964). (Република Никарагуа и Република Ел Салвадор са преди Хаити в тази печална класация, според доклад на Икономическата комисия към ООН от 2010 г.)   Като общопрактикуващ лекар и министър на труда и здравеопазването, той печели добро име сред народа за успехите си в борбата с тропическите болести, и доволните пациенти го наричат “Папа Док”.   Изявява се като виден противник на военния преврат от 1950-та и печели изборите за президент през 1957-ма с програма, основаваща се на “черния национализъм” и популизма.   Неговото управление започва с чистка сред военните (които от ‘време оно’ са заплаха за гражданския мир в страните от Централна и Южна Америка;  през 1946 г. в най-проспериращата днес държава в Централна Америка – Коста Рика, политиците от “ляво” и “дясно” се споразумяват да закрият ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ – ПРОФЕСИОНАЛНАТА АРМИЯ – като институция, враг на гражданското общество); Папа Док създава като своя опора една зловеща паравоенна структура – за “национална сигурност”, в която са привличани млади, необразовани, но амбициозни младежи – от градската беднота и от селата (аналог на “хунвейбините” в Маоистки Китай!) : “Тонтон макути”; тази лична президентска гвардия превъзхожда почти двукратно армията и поддържа култа към личността на президента; изпълнява функциите и на тайна полиция.    Папа Док превръща местната вуду религия в задължителна алтернатива на Римо-католицизма за хаитяните, особено след като Ватиканът не уважава с необходимото внимание идеята му – да има повече места за епископи и кардинали с различен (черен!) цвят на кожата и такива – от Африка. Най-голямата атракция при управлението на Папа Док е визитата на НИВ – Императорът на Етиопия – Хайле Селасие Първи (и: ПОСЛЕДЕН! )   Репресиите на Папа Док срещу мнимата и реална политическа опозиция, както и некадърната социално-икономическа политика, тоталната корупция водят до смъртта на над 30 000 човека и “изтичане на мозъци”, от което страната и до днешен не може да се възстанови (“геноцид срещу националната интелигенция”).  Наследен е на поста “пожизнен президент” от сина си Жан-Клод Дювалие – “Бейби Док”, който е изгонен от хаитянския народ на 07.02.1986 г. след спонтанно масово народно въстание, подкрепено от малобройните и недоволни от режима, но все пак – въоръжени с нещо повече от мачете - военни.      

---

“Папа Док” е роден в столицата на Хаити Порт-о-Пренс - син на Дювал Дювалие, мирови съдия, и Юлисия Ейбрахам, хлебарка. Възпитан и отгледан в детството си от своя леля, той е под силното й влияние. Завършва хуманна медицина в Медицинския факултет на столичния университет в Порт-о-Пренс през 1934 г. Събира опит като общопрактикуващ лекар в няколко провинциални болници. Специализира обществено здравеопазване в Мичиганския университет. Взема активно участие през 1943-та година в спонсорирана от САЩ кампания за контрол върху разпространението на тропическите зарази, подпомагайки бедните хора да се преборят с тифа, маларията, фрамбезията и др. болести, които от векове измъчват хаитянците. За своя принос в тази кампания, Франсоа е наречен от благодарни пациенти “Татко Док(тор)”.Като “галеник на съдбата”, Франсоа Дювалие има рядкото щастие да получи образование и да е грамотен – в една страна, където 90 % от населението е неграмотно и не може да си позволи, поради бедността и високата безработица, да праща децата си на училище. Той е свидетел на политическите борби в страната си. Нашествието в Хаити през 1915 г. на американската морска пехота и окупацията на страната е последвано от жестоки политически репресии срещу несъгласните и недоволните, което оставя силно впечатление в съзнанието на младия Дювалие. Той е наясно със справедливото негодувание на бедното чернокожо мнозинство срещу недопускането му в управлението на държавните дела от малобройния заможен политически елит от мулати. Франсоа се включва в ултра-националистическото и расистко движение на хаитяните с не-мулати, а с по-тъмен цвят на кожата и по-близки до Африка корени, основано от хаитянския писател д-р Жан Приз-Марс ( Jean Price-Mars ). Започва сериозно да изучава и пише студия върху етнологическия феномен “ВУДУ”, което по-късно му носи забележителни политически дивиденти. През 1938 г. Франсоа Дювалие е съосновател на ултранационалистическото и религиозно-окултно и политическо списание “Les Griots (Шаман)”. През 1939 г. сключва брак със Симон Овид (1913 -1997) , имат 4 деца: Мари-Денис, Никол, Симон и Жан-Клод.

  През 1946 г. Дювалие е назначен от президента Dumarsais Estimй за Генерален директор на Националната служба за обществено здравеопазване. От 1949 г. заема постовете Министър на труда и Министър на общественото здравеопазване. След преврата на генерал Пол Малоар, Дювалие потъва в дълбока нелегалност до амнистията от 1956 г. През декември с.г. диктаторът Пол Малоар бяга от страната и оставя властта в ръцете на провинциалните правителства; На 22 септември 1957 г. Франсоа Дювалие печели президентските избори с 678 860 гласа срещу 264 830 – за Луи Дежоа, който е предствител на малобройния елит от едри земевладелци и индустриалци – образовани мулати, мразени от болшинството бедни, безимотни и неграмотни по-тъмнокожи техни съграждани, с ПОПУЛИСТКАТА СИ ПОЛИТИЧЕСКА ПЛАТФОРМА, основана и на “черния национализъм”.
Според политически анализатори и историци, основният проблем за политическата неразбория в Хаити и днес е конфликтът за собствеността между мулатите и квартероните, потомци на колонизаторите - роботърговци и плантатори - французи, от една страна, които преди Революцията от 1791-1804 са били освобождавани от робство от бащите си и добре образовани - почти като европейци -  и освободените след Революцията преки потомци на африканските роби, които умишлено са държани в неграмотност и без имоти. Квартероните могат спокойно да минат за европейци или креоли, само около ноктите на ръцете и краката имат (но не е задължително!) по-тъмни петна, които намекват за далечния им африкански произход.  Земята е забранена за продажба на чужденци, особено бели, но фабриките и плантациите, флотът и голяма част от земята остава собственост на мулатите и квартероните.

За Папа Бок.

Е, този път не се закачам с нашите Чоко и Боко..., но и ние сме на път да последваме Хаити ... Ако интелектуалният ни капитал (младите хора и по-опитните специалисти, творци, иноватори) продължат да изтичат навън ... и няма отговорна икономическа политика да ги стимулира да работят в Родината си ... Поздрави, приятелю!

На гърците им симпатизира цяла Европа, а гръцкото ЛОБИ и в САЩ, и в Австралия, и в Канада, хм - и в МВФ, и в СБ - далеч не са толкова слаби или незначителни... Но нашите политици - и тези, на власт, и онези - по-гладните, които още не са на власт - или "бившите", които са временно в "опозиция" - точат вилици, лъжици и ножове да режат от държавната торта и да ручат от държавния мед - тоест: готвят се ОТНОВО да пият кръвта ни! Ей от тези, които не са на власт в момента - от тях трябва да ни е най-много страх!

А Чоко и Боко, макар и опитни милиционери, хм... - може и да паднат от власт някой ден, ако продължават да вземат неудачни (непопулярни) управленски решения ...
Защо напоследък показните полицейски акции за разгромяване на "мафията" намаляха? - Май се усещат, че народът освен зрелища, има и нужда от хляб - за да гласува отново за тях ... Сензациите са до време ...