“Ако не желаят да приемат великите идеи на социализма, ние можем да разстреляме и 90 % (от руския народ)” В. И. Ленин.   Преди да разстрелят Генрих Ягода (или: Енох Йехуда) – четвъртия ръководител на ВЧК-ОГПУ-ГПУ-НКВД-КГБ.., неговият наследник на поста – “кървавото джудже” на Сталин, високият само 151 см Николай Ежов, го съблича гол на снега и го пребива жестоко собственоръчно. (Кой казва, че “меките китки” не могат да бъдат жестоки садисти и убийци? – ЗБС) . Същата процедура е приложена и към Ежов (който бил със счупена ръка от разпитите) от неговия приемник начело на съветските служби за държавна сигурност – Лаврентий П. Берия. (И, понеже са известни сталиновите думи, че “кадрите решават всичко”, аз се питам – дали някой друг на мястото на Берия би постъпил така с предшественика си, ако грузинецът е бил арестуван през лятото на 1921-ва /Дзержински подписва заповед за ареста му, предвид предствени “неоспорими доказателства” за мародерство и корупция от страна на Берия като началник на азербайджанското ЧК; само застъпничеството на Сталин и Орджоникидзе спасява сънародника им от арест и закономерен разстрел; следствените методи на ЧК-ОГПУ-НКВД-КГБ са известни с бруталността си, исторически добре документирани, и аз съм сигурен, че дори Дяволът би си признал “доброволно” и че е чукал майка си!!!/; Прочее, за Берия се твърди, че въвежда инструкцията: “Ако искате разследваният субект да сътрудничи (да говори), не го бийте по главата” – ЗБС).  

---

Н.И.Ежов (отдясно) във Витебск, 1916 г.

---

Роденият на 19 април (1 май – нов сил) 1895 година в Санкт Петербург Николай Ежов перфектно е говорил няколко езика, без обаче да има каквото и да е образование. Заради голямата любов към книгите, бил наричан "Коля книгопочитателят". Имал перфектна памет и желязна воля. Според психолозите, обаче, именно ниският му ръст бил източник на много негови проблеми и комплекси. (За сравнение – Сталин бил висок 163, Молотов – 167, Ягода – 160, а Хитлер – 173 см ).   Според протоколите от следствието, Николай Ежов си “признава”, че е "участвал в оргии с проститутки", независимо от своята бисексуалност. Той имал бурни хомосексуални връзки не само с войници на фронта по време на Първата световна война, но и с висши функционери от Комунистическата партия. Според съвременниците му,  той обичал да прави модели на яхти, да свири на китара, да пее и да танцува. Според близките му съратници, той бил "истинска душа на компанията”, преди да поеме поста нарком на НКВД, а след овластяването си се превърнал в "чудовище". Ето какво разказва за хомосексуалността си Николай Ежов:“ Всичко започна,  когато бях много млад и работех в шивашко ателие. Първите ми перверзни връзки бяха още на 15-16 години с моите колеги в ателието. С този начин на живот продължих и в царската армия, когато бях на фронта. Имах най-различни връзки, включително и с висши офицери, партийни секретари... В повечето случаи имаше активност и от двете страни.., сменяхме си ролята на жената...”

---

---

Сведенията за родителите на Ежов са изключително противоречиви. В своите анкетни карти и автобиография самият Ежов твърди, че е роден в тогавашната столица – Санкт Петербург, в семейството на руски работник в оръжейна фабрика. В анкетите за 1922 и 1924 пише, че “общува свободно на полски и литовски език”. А. Павлюков, в своята биография на Ежов от 2007 г. твърди, че баща му – Иван Ежов е бил оръжейник, роден в Тулска губерния на Царска Русия, който след уволнението си от царската армия остава в Литва, където е служил, устройва се на служба в местната “земска стража” (полиция) и взема за жена местно момиче. Синът им – Николай Ежов, се ражда в селцето Вейвери, Мариамполски уезд (окръг) – днес в Република Литва, на Сувалковската губерния (дн. град Сувалки е на територията на Република Полша), а три години по-късно, когато Ежов-старши е повишен и назначен за полицай към Мариамполския градски участък, семейството се заселва в този град. Тук малкият Николай учи три години в началното училище, след което е изпратен при роднина в столицата, където започва да изучава шивашкия занаят. Според официалната версия, от 1911 г. Н. Ежов работил като чирак – стругар в Путиловския завод, въпреки че няма документи, които да я потвърждават. През 1913 г. напуска руската столица и прекарва известно време с родителите си в Сувалковска губерния, след което, в търсене на работа, обикаля разни градове, дори известно време живее в чужбина - град Тилзит ( немски: Tilsit, полски: Tylża, литовски: Tilžė), Източна Прусия (дн. Советск, Калининградска област на Руската федерация; от 1946 до 1950 г. Сталин изтребва близо милион немскоезични жители на Източна Прусия, чрез зверски глад, депортации в Сибир и разстрели, като заселва на тяхно място руснаци, украинци, белоруси и поляци; всички немски селища, които не са разрушени или заличени из основи, са преименувани с руски имена; на мястото на тази основана от Тевтонския орден държава се появява Калининградска област; въпреки геноцида, към 2009 г. има данни за оцелели около 6 000 “източни пруси” (германци), които са признати за национално малцинство от правителството на Владимир Путин; предприети са мерки да бъдат компенсирани, като жертви на геноцид – от руските власти и немски патриотични организации и фондации – ЗБС).
През м. юни 1915 Н. Ежов  доброволно се записва в армията. След обучение в 76-ти запасен пехотен батальон – град Тула, - е изпратен на Северозападния фронт, бидейки зачислен към 172-ри Лидски пехотен полк. На 14 август Ежов се разболява, като в същото време получава и леко нараняване, затова е изпратен в тила. През м. Юни 1916-та е признат за негоден за строева служба и е изпратен във Витебск, във военна работилница за ремонт на артилерийска техника. Отначало го използват за караул и наряди, а от края на 1916-та, като най-грамотен измежду войниците, е назначен за писар.

---

Берия, Ежов, Микоян и Каганович

---

Според анкетите, които попълва Н. Ежов в нач. на 1920-те г., в РСДРП(б) го приемат за член на 5 май 1917-та. От 1927-ма Ежов започва да посочва друга дата за партийното си членство – март 1917. Според А. Павлюков, съгласно документите на Витебската градска организация на на РСДРП (интернационалисти), в която членували както болшевики, така и меншевики-интернационалисти, Н.И. Ежов става партиен член на 3 август 1917 г. Есента на с.г. Ежов се разболява, изпратен е в болница, а след завръщането му в частта на 6 януари 1918 г. е пуснат в отпуска по болест за 6 месеца; заминава при родителите си, които в това време се намирали във Вишневолодския уезд (окръг) на Тверска губерния. През април1919-та е мобилизиран в редовете на РККА (Червената армия). От октомври 1919 до април 1921 г. Н. И. Ежов е комисар на  различни червеноармейски части. От 1921 г. Ежов е на «партийна работа», в това число:

• 1922, март — октомври — отговорен секретар на Марийския обком на РКП(б),
• 1923—1924 — отговорен секретар на Семипалатинския губком на РКП(б),
• 1924—1925 — завеждащ организационния отдел на Киргизкия обком на ВКП(б),
• 1925—1926 — заместник-отговорен секретар на Казахстанския крайком на ВКП(б).

  ---

М. Калинин (брадатият с очилата, вдясно) връчва орден "Ленин" на Н. Ежов, 27 юли 1937 г.

---

Делегат на XII и XIV партийни конгреси. На XIV-ия конгрес (дек. 1925 г.) се запознава с И. М. Москвин. От февруари 1926-та последният става завеждащ на Организационно-разпределителния отдел на ЦК на ВКП (б) и през февруари 1927-ма кани Н. Ежов в службата си като инструктор. В служебната характеритика на своя подчинен по-късно Москвин пише: «Не познавам по-идеален работник от Ежов. По-точно не работник, а изпълнител. С каквато и  задача да го натовариш, може да бъдеш сигурен, че ще я изпълни перфектно, без да се налага да го надзираваш. Ежов притежава един-единствен недостатък: Не се усеща, кога трябва да спре, когато се захване с дадена задача.» В това партийно учреждение Ежов работи до 1929-та, когато е нзначен за заместник на Народния комисар по земеделието, през ноември 1930-та се завръща като началник  на мястото на И.М.Москвин в  Оргразпредотдела. От ноември с.г. датира и познанството между Ежов и Сталин.  Ежов ръководи Оргразпредотдела на ЦК до 1934 г., прилагайки на практика сталиновата политика. През 1933—1934 г. е член на Централната комисия на ВКП(б) по ПРОЧИСТВАНЕТО на Партията от вредни елементи – чуждестранни агенти и народни врагове, «с партиен билет».

---

Ежов и Сталин шушукат приятелски; на долната снимка - Сталин изглежда изключително сериозен и студен, а Ежов сервилничи...

---

---

На състоялия се през януари-февруари 1934 г. XVII  конгрес, Ежов ръководи мандатната комисия. На този конгрес е избран за член на Централния комитет, Оргбюрото на ЦК и заместник-председател на Комисията за партиен контрол към ЦК на ВКП (б). От февруари в 1935 вече е председател на последната и секретар в ЦК на ВКП(б). В периода 1934—1935 г. ръководи промишления отдел към ЦК на ВКП(б), а през 1935—1936 г.  контролира отдела за ръководителите на  партийни органи към ЦК на ВКП(б). Известно време е и.д. отговорник на планово-торговско-финансовите органи към ЦК на ВКП(б) и политико-административния отдел към ЦК на ВКП(б). От 12 окт. 1937-ма е кандидат-член на Политбюро на ВКП(б).

---

---

От 26 септ. 1936-та е назначен за Народен комисар по вътрешните работи на СССР, заменяйки на този пост Г.Г. Ягода. На 1 окт. 1936 г. Ежов подписва първата заповед по линия на НКВД за своето встъпване в длъжност на нарком. На новата си длъжност Ежов се заема с координацията и реализацията на репресии срещу всички лица, заподозрени в антисъветска дейност, шпионаж (прословутият член 58 от НК на РСФСР), “прочистване” на партията, масови арести и изселвания по социален, организационен статус, а след това – и по етнически признак. Най-мащабен характер тези кампании придобиват от лятото на  1937-ма, бидейки предшествани от репресии в самите органи за държавна сигурност, които били «прочистени» от сътрудниците на Ягода. На 2 март 1937 г. в доклад пред пленума на ЦК на ВКП(б), Ежов остро критикува своите подчинени, за някакви въображаеми «провали» в агентурната и следствената им работа.

---

---

Пленумът одобрява доклада и натоварва Ежов да «сложи ред» в повереното му ведомство – НКВД. От агентите на съветските органи за Държавна сигурност в периода 1 окт. 1936 - 15 авг. 1938 са арестувани 2273 лица, като 1862-ма са обвинени в «контрареволюционна дейност и заговори. През м. юли 1937 года Ежов е награден с орден «Ленин» - «за забележителни успехи в ръководенето на органите на НКВД и изпълнение на правителствените задачи». Именно при Ежов се появяват т.нар. «разнарядки» (спуснати отгоре нормативи) до местните органи на НКВД, с указания за броя животи, които трябва да бъдат отнети (броят на нищо не подозиращите «мирни съветски граждани», които подлежат на арест, изселване, разстрел, на затвор или изпращане в (конц)лагери...). На 30.07.1937 Ежов подписва Заповед НКВД № 00447 «За операция по репресирането на бившите кулаци, престъпници и другите антисъветски елементи». За ускоряване на разглеждането на хилядите натрупали се дела се използват изобретените от Ежов извънсъдебни репресивни органи като т.нар. «специални съвещания (ОСО)» и «специални тройки на НКВД» на равнище републики и области. Ежов изиграва важна роля в политическото и физическо ликвидиране на т.нар. "ленинска гвардия". Проведени са редица шумни публични политически процеси срещу бивши държавни и партийни дейци, всички завършили със смъртни присъди, като: Вторият Московски процес (януари 1937), Делото на военните (което лишава РККА от множество опитни кадри) – юни 1937, Третият Московски процес (март 1938). Оценките за работата на Ежов в областта на външното разузнаване и контраразузнаването са нееднозначни. При неговото управление НКВД отвлича от Париж ген.  Е. К. Милер (1937 ) и се провеждат редица операции против Япония, убити са в чужбина и много неудобни за Сталин лица.

---

Сталин, Молотов, Ворошилов и Ежов гласуват на 13 дек. 1937 г.  в 58 участък на Ленинския избирателен окръг в Москва; снимка: в-к "Известия"

---

Портрети на Ежов са отпечатавани във всички по-важни вестници и присъстват на много митинги, редом с тези на Сталин и Ленин. Широка популярност получава плакатът на Борис Ефимов «Стоманената ръкавица на Ежов». Публикувана е «Баллада о наркоме Ежове», подписана с името на казахския акинаДжамбул Джабаев (според злите езици – съчинена от  «преводача»  Константин Алтайски.). Постоянни  епитети за Ежов— «сталинский нарком», «любимец народа».

---

    Наркомът Ежов Светлината на мълния ни запозна с тебе,
Другарю Ежов - зоркоок и разумен нарком.
На Великия Ленин мъдрото слово
Вдъхнови за епически битки героя Ежов.

Ти си куршум за всички скорпиони и змии,
ти си око на страната, по-ясно от диамант...

(Из стихоплетство на Джамбул, «народен поет» на Казахстан. Превод на руски: К. Алтайски («Правда»).
Хвалебствието е публикувано в детския вестник «Пионерская правда» на 20 дек. 1937 г. Известна е също така и «Песен за богатира Ежов» от същите автори. Пълният текст - на адрес: http://www.gulag.ipvnews.org/article20060919_05.php)

---

Хвалебствие за "Чичко Ежов" в детското списание "Мурзилка"

---

Никола́й Ива́нович Ежо́в е Народен комисар по вътрешните работи на СССР в периода 1936-38, Генерален секретар по въпросите на държавната сигурност (от 1937-ма; на 24 януари 1941-ва е лишен от всичките си звания, награди и почетни отличия), главен организатор и изпълнител на масовите политически репресии през периода, известен в историята на СССР като «Голямата чистка» или "ЕЖОВЩИНА". Бил е също така и председател на Комисията за партиен контрол при Централния комитет на ВКП (болшевики), секретар на ЦК на ВКП (б) – от 1935 и кандидат-член на Политбюро на ЦК на ВКП(б) – от 1937 г. Партиен апаратчик и доверено лице на Сталин, което държало под око натоварения с всички възможни ръководни длъжности на системата от органи за държавна сигурност на СССР (вкл. противопожарните служби, разузнаването, контраразузнаването, вътрешните войски, криминалната милиция) Генрих Г. Ягода (за когото вече писах в този блог – вж.: http://deathmetalverses.blog.bg/history/2012/01/23/enoh-iehuda-pedofil-pornograf-maroder-i-rezil-za-syvetskite-.888323 ). Николай И. Ежов е също в "черния списък" от неподлежащи на реабилитация при каквито и да било обстоятелства бивши държавни, партийни ръководители и служители на органите на реда от бившия Съветски съюз, според  правоохранителните институции на Руската федерация.

---

"Стоманените ръкавици на другаря Ежов", худ. Б. Ефимов

---

Към средата на 1938 г. Ежов изпълнява мисията си (в очите на Сталин). И на 8 април с.г. е назначен по съвместителство за нарком по въпросите на водния транспорт (което би трябвало да е сигнал за предстоящото му низвергване, също както и при Ягода, но Ежов не се усеща). През август с.г. за негов пръв заместник в НКВД и началник на Главното управление за държавна сигурност Сталин назначава сънародника си – Л. П. Берия. На 19.11.1938 в Политбюро се обсъжда донос срещу Ежов, подаден от началника на управлението на НКВД в  Ивановска област В.П. Журавльов (който много скоро е назначен за началник на УНКВД в Москва и Московска област). На 23-ти с.м. Ежов пише до Политбюро и Сталин молба за оставка, в което поема върху себе си отговорността за вредителската дейност на различни народни врагове, проникнали в НКВД и прокуратурата, поради недоглеждане от негова страна, а също така поема отговорност и за бягството на много съветски разузнавачи (или обиновени сътрудници на ДС) зад граница (през 1937 г. политическият представител на НКВД в Далечния изток Г. С. Люшков бяга в Япония; началникът на НКВД в Украйна Успенский също бяга в чужбина; и т.н.). Ежов споделя, че бил подходил дилетантски в разпределянето на кадрите. Предвиждайки скорошния си арест, наркомът моли Вожда да не притесняват 70 годишната му майка. И накрая заключава: «Ако пропуснем тези недостатъци в моята работа, длъъжен съм да кажа, че под ръководството на ЦК НКВД громеше яко враговете...»  На 09.12.1938  «Правда» и «Известия» публикуват следното съобщение: «Другарят Ежов Н. И. бе освободен по негова молба, от поста си на нарком на НКВД, но остава нарком по въпросите на водния транспорт». Неговият наследник е Л.П. Берия, който от септември 1938 до януари 1939 г. извършва широкомащабни арести на всички “ежови кадри” в НКВД, прокуратурата и съда. На 21.01.1939 Ежов присъства на тържественото заседание по повод 15 годишнината от кончината на Ленин, но не е избран за делегат на 18-ия конгрес на ВКП (б).

---

Ворошилов, Молотов, Сталин и Ежов.... Долу: Ретушираната версия, след низвергването на Ежов

---

---

На 10.04.1939 г. наркомът по въпросите на водния транспорт е арестуван и затворен в Сухановския специален затвор на НКВД. При обиска на кабинета му били “открити” и наркотични вещества, откъдето тръгва слухът, че освен хомосексуалист, Николай Ежов бил и наркоман... Според официалният обвинителен акт, “подготвяйки държавен преврат, той обучавал със съмишлениците си терористични кадри, готови да се задействат при първия удобен случай. Ежов, Фриновски, Евдокимов и Дагин подготвяли за 7 ноември 1938 година пуч, който, според замисъла на своите вдъхновители, трябвало да се изрази в извършването на терористични акции срещу ръководството на партията и държавата по време на манифестациите на Червения площад в Москва”. Освен това Ежов е обвиняем и по повод хомосексуалната си ориентация, която се преследвала от тогавашното съветското законодателство; той е обвинен, че е извършил «актове на мъжеложство, воден от антисъветски (!!!!) и користни цели (последното бих го разбрал – да се придвижи по-скоро нагоре в служебната йерархия, но първото не мога! – ЗБС)». Пред следователите и съда Ежов отхвърля всички тези обвинения, като вижда единствената своя «грешка» в това, че бил «почистил твърде малко» от «народни врагове» органите на ДС: «Прочистих 14 000 чекисти, но имам огромна вина за това, че малко съм ги прочистил. Навсякъде имаше врагове...». В заключителната си реч пред съда Ежов заявява:

"На предварительном следствии я говорил, что я не шпион, я не террорист, но мне не верили и применили ко мне сильнейшие избиения. Я в течение двадцати пяти лет своей партийной жизни честно боролся с врагами и уничтожал врагов. У меня есть и такие преступления, за которые меня можно и расстрелять, и я о них скажу после, но тех преступлений, которые мне вменены обвинительным заключением по моему делу, я не совершал и в них не повинен… Я не отрицаю, что пьянствовал, но я работал как вол… Если бы я хотел произвести террористический акт над кем-либо из членов правительства, я для этой цели никого бы не вербовал, а, используя технику, совершил бы в любой момент это гнусное дело..."

На 03.02.1940 Н. И. Ежов е признат за виновен и осъден от Военной коллегии Верховного Суда СССР на разстрел, присъдата е изпълнена на следващия ден в същата тази сграда на Военната колегия на Върховния съд на СССР. Трупът е кремиран в Донския крематориум край Москва. Единствената забележима външна промяна след отстраняването на Ежов от властта, става преименуването през 1939 г. на градчето Ежово-Черкеск в Черкеск, както и изчезването на лика му от някои "исторически фотографии"

---

---

Осиновената дъщеря на "народния враг" Н.И. Ежов и Евгения (Суламит) Соломоновна Хаютина - Наталия Хаютина - вляво: 2008 г.; вдясно - като ученичка

---

Първата жена на Ежов е Антонина Алексеевна Титова. Втората му съпруга -  Евгения (Суламит) Соломоновна Хаютина (р. 1904 г., Гомел – п. 21 ноември 1938) е дъщеря на равин и бракът й с Николай Ежов е трети (1931); моминската й фамилия е Файгенберг; фамилията й от първия брак е Хаютина, Гладун – от втория;  През 1927-8 г. живее с първия си съпруг в Лондон, който бил втори секретар в съветското посолство. След това била машинописка в търговското представителство на СССР в Берлин; после работи като журналист във вестниците «Гудок», «Крестянская газета» и се издига до редактор в списанието “СССР на стройке”. Завършва живота си със самоубийство в санаториум за душевно болни, като се отравя с луминал. (Психиатричните клиники, като място за задържане на неудобни за властта личности, са "нововъведение" в съветската медицинска практика, като част от репресивния апарат, на "другаря" Николай Ежов!!! – И Берия се опитва да го натопи за (само)убийството на жена му, която е настанена в точно такава клиника; прочее, "патентът" политически неудобни публични личности да бъдат принудително настанявани в психиатрични клиники принадлежи на якобинците; "Божественият маркиз" дьо Сад прекарва последните 10 г. от живота си в клиниката за душевно болни "Шарантон" - ЗБС). Ежов няма деца. Но с Евгения Хаютина през 1933 г.  осиновяват 5 месечната Наталия; след ареста им, през 1939 г. детето е настанено в Детски дом № 1 в гр. Пенза и е записано с фамилията на майка си. Наталия Хаютина – Ежова прекарва в Пенза 19 години от живота си; След като завършва през 1958 местното музикално училище, заминава по разпределение в Магаданска област, където живее и до днес в селцето Ола. В годините на Перестройката безуспешно се опитва да издейства реабилитация за своя осиновител.

---

Евгения (Суламит) Соломоновна Хаютина с осиновената си дъщеря - Наталия;

---

---

С такива "планограми" (РАЗНАРЯДКИ), подписани от Ежов и сътрудници, на всеки милиционерски участък в Съветския съюз е поръчвано по точно колко живота да бъдат отнети и колко съдби на обикновени хора - опропастени.... Ежов е подписал смъртните присъди на около 770 000 човека ("мирни съветски граждани", набедени за "народни врагове" ); Този документ конкретно изисква затриването на 585 човешки същества, участващи в някакъв измислен "троцкистко-зиновиевски контрареволюционен заговор"....

---

Ежов в работния си кабинет.

---

Основните биографични данни за тази статия са заети от рускоезичната версия на "Уикипедия" и официалния сайт на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация; Превод, коментари, уводни думи и редакция: Здравко Б. Спасов, 31 януари 2012 г. Снимките в тази статия са заети от Уикипедия, официалния сайт на ФСБ и http://aleksandr-kommari.narod.ru/jezhov.htm

дааа..."но истината ми е по-скъпа." Знаеш кога цитирам.
Док:)

Дано се стопли вече това проклето време, че .......... Ще взема тази година да се преселя в Бразилия, че ми лошо ми става, като си представя предстоящите сметки за еленергия!!!! (Нали президентът им, на кариоките де, Дилма Русеф е 'наше момиче'?!)

Червените гестаповци са си е...и майката!
Що народ са избили...Един Господ знае...
Кушел ще каже,че това е гнусна лъжа и манипулация!
Че всъщност Сталин и Ежов са едни добри хора...