Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
07.01.2012 17:35 - Дворянинът Менжински: Архитект на "Големия глад" и архипелага "ГУЛаг"
Автор: deathmetalverses Категория: История   
Прочетен: 8343 Коментари: 7 Гласове:
24

Последна промяна: 07.01.2012 19:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
"Беломорканал", худ. П. А. Белов; Концлагерите на Третия райх май бяха изобретени в Съветска Русия от полския дворянин и болшевик Вячеслав Рудолфович Менжински?

image 
Като гимназист
Вячесла́в Рудо́льфович Менжи́нский (рус.; на полски -Wiaczesław Mienżynski, Mężyński) е роден на 19 (31 – нов стил) август 1874 г. в Санкт Петербург и почива на 10 май 1934 г. в правителстената резиденция «Горки-6», находяща се в селцето Архангелское, Московска област.  Менжински е виден съветски партиен активист, един от основателите на страховитата съветска Служба за държавна сигурност – ВЧК и наследник на Феликс Едмундович Дзержински като ръководител на Обединеното държавно политическо управление (или ОГПУ, както е преименувана ВЧК) от 1926-та до 1934 г. (Вторият ръководител на ЧК е Яков Христофорович Петерс, но тримесечният му мандат не се отличава с нещо съществено - ЗБС).
image
През 1917-та
Менжински бил работохолик - като Дзержински и владеел 16 езика; започва да изучава и фарси, покрай интереса си към поемите на Омар Хайям; но, за разлика от «Железния Феликс», Менжински бил страстен пушач – и тези 65-70 цигари/дневно разрушават здравето му. Родители. Майката - Мария Александровна Шакеева, била дъщеря на инспектор в Школата за кавалерийски подпрапоршчици (знаменосци; “прапоршчик” във флота на Царска Русия съответства още и на званието “мичман втори ранг”; означава и  “морски флаг” - ЗБС ) и юнкери. Бащата – Рудолф Игнатиевич Менжински, бил статски (държавен) съветник.
(В Царска Русия тази гражданска длъжност от 5-ти клас, съгласно Закона за уредбата на държавната администрация (т.нар. “Табела рангов”, издадена от Петър Първи на 24 януари 1722 г.) дава правото на притежателя си да бъде вице-директор на департамент (или: заместник-министър), вице-губернатор, председател на официална палата (напр. градски съвет, сметна палата,  местна търговска камара, митница и др. под. държ. учреждения), бригаден генерал в армията и  капитан-командор (последното звание  е премахнато окончателно в 1827 г. от употреба – приравнява се на генерал-майор от сухопътните войски и е нещо средно между капитан първи ранг и контра-адмирал във флота; ЗБС).
Рудолф И. Менжински завършил Санкт Петербургския университет и преподавал история в Петербургския кадетски корпус, който през 1863 г. е преименуван на ‘кадетска гимназия’, в Пажеския корпус, в женския пансион на мадам Труб и във Висшите курсове за дами. Семейството на В. Р. Менжински било от полски благороднически (дворянски) произход и с източно-православно вероизповедание. Дядото, по бащина линия, бил псалт – певец в църковен хор.

image
1926-та


Вячеслав имал две сестри – Вера (неизв.), Людмила (1878 – 1933 ), и по-възрастен брат – Александър, за когото едвам изкопчва пенсия от тромавата съветска бюрократична машина, въпреки своето ‘всемогъщество’.
През 1898-ма Вячеслав Менжински завършва юридическия факултет на Санкт Петербургския университет. Започва да преподава във вечерно-неделни курсове и школи за работници, както и в нелегални кръжоци. Като младеж Вячеслав се увличал по писането на проза и имал ползотворни контакти с представители на литературно-артистичните среди от т. нар. «Сребърен век» (близък приятел – поетът и преводачът И. И. Ореус – Коневски, след това е поканен в кръжока на Ю. Н. Верховски (1878 -1956 г.-  руски и съветски поет, преводач, литературен критик и историк, представител на т. нар. “класически символизъм” - ЗБС)).
В «Зелен сборник стихове и проза», отпечатан през 1905 г., компания на повестта на В. Р. Менжински - «Романът на Демидов», правят откъси от дебюта на М. А. Кузмин (1872-1936 – руски и съветски прозаик и композитор - ЗБС) «Иисус. От книгата на Варава». Двамата публикуват съвместно и в алманаха «Проталина» (1907 ).

image
М.А. Кузмин

През 1902-ра става член на РСДРП (болшевики). През февруари 1903-та е изпратен в Ярославъл като представител на вестник «Искра» да помага на местните социалдемократи. Издържал се като асистент на управителя, ръководещ строителството на Волгоградско-Вятската железопътна магистрала. Под това прикритие ръководи нелегалната революционно-подривна и пропагандна дейност в Ярославълска област. По време на Руско-японската война, Менжински е отговорен военен редактор и пише статии по тази тема, използвайки по-обективните чуждестранни материали за опозиционния вестник «Северный край». Вследствие на народните бунтове, предизвикани от царския Манифест от 17 октомври 1905 г., срещу редакцията на вестника е извършен погром. Кадетите акционери във вестника решават да поверят цялата власт на бившия отговорен редактор В. М. Михеев, и Менжински и журналистите - болшевики го напускат.
image
Октомврийският Манифест на император Николай Втори от 1905 г., предназначен да укрепи позициите на Короната сред верните поданници
От  1905-та Менжински е член на военната организация към комитета на РСДРП в Санкт Петербург и редактор в болшевишкия вестник  «Казарма». През 1906-та е разконспириран, арестуван, прекарва няколко месеца в затвора, след което е освободен и бяга в чужбина. От 1907-ма живее в Белгия и Швейцария (Цюрих, Женева).
image
Репин. "Манифестът от 17-ти октомври"

Като дописник на в-к «Пролетарий», се премества с цялата редколегия в Париж. Слушал лекции в Сорбоната и се занимавал с допълнително самообразоване, усъвършенствал чуждоезиковите си познания. Станал член на групата  «Вперёд» и изнасял беседи в школата на тази група в Болоня, Италия. През 1915 г. започва работа във френската банка «Креди Лионе». Завръща се в Русия след Февруарската революция от 1917-та и заедно с А. Ф. Илин-Женевски започва да издава вестника «Солдат». По време на Октомврийската революция членува в петроградския военно-революционен комитет и комисар от ВРК - в Държавната банка (Госбанк). Назначен е за заместник на народния комисар по финансите (като фактически изпънява титулярната длъжност, понеже "другарят" И. И. Скворцов-Степанов изобщо не се заема със задълженията си - ЗБС)

image
Менжински през 1932-ра

В периода януари - март 1918-та заема позицията Народен комисар по финансите и национализира частните банки, ръководейки борбата със стачкуващите банкови служители и саботажите им. От м. март 1918-та, когато съветското правителство официално се мести в Москва от Петроград,  Менжински остава да работи там, по решение на ЦК, като е натоварен да ръководи сектора по криминалните престъпления към Юридическия комисариат на Петроградската трудова комуна и взема дейно участие в работата на местната ВЧК. В ръководството на Общоруската Извънредна комисия за борба с контрареволюцията, саботажите и спекулата (ВЧК) Менжински е избран на 8 (21 – нов стил) дек. 1917 г. През 1918-та Менжински заема за известно време поста на съветски консул в Берлин, през октомври с.г. води преговори за доставката на германски въглища в Петроград. След убийството на германския посланик в Москва, дипломатическите отношения между двете държави са прекъснати на 05.11.1918-та и той се завръща в СССР.
От
1919-та е Народен комисар в Работническо-селския инспекторат на Украйна. С.г. заема длъжността началник на Специалния отдел във ВЧК. От 1923-та е първи заместник на председателя на ОГПУ – Ф.Е. Дзержински, и започва да играе решаваща роля в организацията, т.к. Дзержински почти изцяло съсредоточава вниманието си в управлението на съветската икономика, бидейки и Народен комисар на Висшия съвет по въпросите на народното стопанство (ВСНХ).

image
1928 г., Москва, след като е разгромил окончателно неболшевишката опозиция

На 20 юли 1926-та Дзержински получава сърдечен удар на партийно заседание, след като икономическият му доклад за състоянието на съветското стопанство е приет студено от партийното ръководство, и за председател на ОГПУ е назначен Вячеслав Менжински.  Осемте години, през които заема този отговорен пост, съвпадат с т. нар. «велик прелом» от историята на СССР— политическият курс на Сталин, насочен към ликвидация на положителните резултати за икономиката от Новата икономическа политика ( НЭП), насилственото колективизиране (коопериране) на селячеството, прехода към ускорена индустриализация на силно изостаналата и разорена от братоубийствените войни "пролетарска държава". Тази политика се провежда с масови репресии против голяма част от населението (към 1927 г. 72 % от гражданите на СССР живеят на село – ЗБС), и на първо място – т.нар. "кулачество". (Това е онази част от селячеството, която е успяла да се сдобие с власт върху някаква част от средствата за производство, благодарение на реформите на Столипин (1905-11 г.) и след отмяната на крепостничеството (1870 г.), и която използвала в дейността си своите безимотни съселяни, поради което не била съгласна да влезе доброволно в т.нар. "колективни" или "държавни" стопанства (колхози, респ. совхози) - ЗБС.
Според Сталин и партийното ръководство, "кулаците" активно се занимавали със саботажи и терористична, противодържавна и антисъветска дейност, затова «би трябвало да бъдат униюожени като класа», което на практика означавало имуществото им да бъде конфискувано, да бъдат преселени в незаселени райони на обширната "пролетарска държава" със сурови климатични условия, затворени в трудово-изправителни лагери, където да полагат робски, каторжен труд и – като логичен финал – подложени на планирано, добре организирано, систематично физическо унищожение.
В реализацията на тази зловеща политика на ГЕНОЦИД срещу собствения народ, на ОГПУ е възложена главната роля и Вячеслав Менжински старателно се захваща да я приложи в живота.

image
1933 г., последната снимка на В. Р. Менжински

Понеже числото на политическите затворници нараства до застрашителни размери, вследствие от колективизацията (а и много сътрудници на ЧК получават остри психически разстройства на личността, като следствие от участието им в масови разстрели на "народни врагове" - ЗБС), през 1931-ва ОГПУ създава системата, наречена от Ал. Солженицин «Архипелаг ГУЛаг» -  трудово-изправителните лагери, като първите каторжници (или «модерни роби» - както ги нарича Адолф Хитлер в «Моята борба»! - ЗБС) изграждат Беломорския канал (1931—1933), след това – канала Москва-Волга (1932 - 1937).
image
image

Започва изграждането на система от лагери в Далечния Изток и Сибир, където съветските «модерни роби» строят във вечната замръзналост автомобилни и железопътни магистрали, добиват злато – на река Колима, с което Сталин внася храни и индустриално оборудване от "прогнилия Запад". Стихийните бунтове на селячеството са потушавани от части на РККА
("Работническо-селската !!!! – ЗБС - Червена армия") и специални наказателни подразделения на ОГПУ. Някои историци предполагат, че т.нар. «Голям глад» в Житницата на Съветския съюз – Украйна, от 1928 – 1933-та, е изкуствено предизвикан, макар че документи по въпроса не са разсекретени от архивите на ВЧК-ОГПУ-КГБ-ФСБ; По оценки на експерти от Червения кръст, Обществото на народите, съветски (след 1953 г.) и западни историци, емиграцията, в този период от глад умират между 3 и 12 милиона човека; някои оцеляват благодарение на човекоядството. (Известни са случаи от Молдова, Беларус, Украйна, както и на п-в Крим – ако се разровите из нета, ще откриете повече инфо - ЗБС).
Менжински поставя началото на т.нар. "показни политически процеси", където добре обработените от чекистите "народни врагове" правят подробни публични "самопризнания" за своето (и на въображаеми "съмишленици"! – ЗБС) "вредителство", "шпионаж" и пр. в различни области на стопанския живот: Шахтинското дело (1928, въгледобивната промишленност), делото срешу Трудовата селска партия (1929), делото срещу Промишлената партия (1930), делото срещу Съюзното бюро на меншевиките (в търговията и държавните планови органи). Първите Сталинови вътрепартийни чистки се свързват с името на Менжински. Менжински изобретява и една уникална практика в световната история на полицейските служби (държавния репресивен апарат) – създава специални затвори, където УЧЕНИ, ИЗОБРЕТАТЕЛИ, ИНЖЕНЕРИ и др. МОЗЪЦИ са принуждавани да създават нови образци техника. Например, бащата на съветската космическа програма -акад. Сергей Корольов, академик А. Сахаров – бащата на съветската водородна бомба, академик Д. Лихачов (който издейства от М.С. Горбачов разрешение 24-ти май да се празнува и в СССР, а не само в БЪЛГАРИЯ!!! – ЗБС) са били сред тези затворени мозъци.
През 1930-та в Бутирския следствен изолатор (създ. 1771 г.), най-големия московски затвор, са заделени помещения, където се ситуира Опитно-конструкторското бюро ЦКБ-39 на НКВД, под председателството на Менжински. Тук авиоконструкторите
Д. П. Григорович и Н. Н. Поликарпов разработват първите съветски изтребители, а осъденият Л.К.Рамзин по делото срещу Промпартията, изобретява  автоматизирания воден котел (парогенератор), който намира широко приложение в ТЕЦ-овете и ж.п. транспорта през 30-50 г. на 20-ти век в Съветския съюз. Наследниците на Менжински усъвършенстват тази практика...
image

Господарят МЕНЖИНСКИ в компанията на своите любими "модерни роби" - затворени МОЗЪЦИ в ЦКБ-39 на Бутирка, Москва 
В. Р. Менжински създава първите концентрационни лагери за вътрешнопартийната опозиция (парадоксалното разделение на "леви" и "десни" комунисти идва от Сталин и е според положителното или отрицателно отношение към НЕПа).   На 15-ия конгрес на ВКП – болшевики той е избран за член на ЦК на партията.
Последните си години «достойният наследник» на Дзержински прекарва на легло и много заседания на ръководството на ОГПУ се провеждат в дома му. Всемогъщият шеф на Държавна сигурност страдал от огромен списък заболявания, свързани със сърцето. И като допълнение – започнали да се обаждат стари травми, получени в резултат на сериозна автомобилна злополука от емигрантските години в Париж, от която по чудо Менжински "възкръсва" от мъртвите.

image
Умира на 10 май 1934 г., тялото му е кремирано и урната с праха му е съхранена в Кремълската стена на Красная плошчад в Москва. Същата година ОГПУ е преобразувано в Главно управление по въпросите на държавната сигурност към НКВД на СССР.  Наследен е на поста от Генрих Григориевич Ягтда (истинско име: Енон/Енох Гершонович/Гершенович Йегуда/Йехуда - ЗБС) .
През 1938 г. на Третия Московски процес е оповестено съдебно решение, според което Ягода умишлено оказва натиск върху лекарския екип Менжински да бъде лекуван неправилно и умъртвен, по поръчение на т.нар. ‘деснотроцкистки блок’.
Награждаван е двукратно с ордена “Червено знаме”; С неговото име са били наречени много улици и села в Самарска област; Граничният отряд в градчето Далнереченск, Усурийска област на Руската федерация, носи близо 50 години името “В.Р. Менжински”. Менжински се жени три пъти – има две деца от първия брак с Юлия Ивановна (няма данни за имената им ), от втората съпруга – Мария Николаевна, има син Додик, а от третата (запознават се средата на 20-те г.) - Алла, има син Рудолф (1927 -1951 г.)

Всички снимки в тази статия са заети от съответните статии в Уикипедия за цитираните личности или събития. Превод и редакция от руски на биографичната справка за В.Р. Менжински: Здравко Б. Спасов - 04.01.2012 г.



Гласувай:
24
0


Вълнообразно


1. hristo27 - Сибирските лагери ми припомниха ...
07.01.2012 20:37
Сибирските лагери ми припомниха един виц от соца:

Чапаев и Петка са на БАМ /Байкало - Амурската Магистрала/. Чапаев гледа огромната строителна площадка и по една време извиква с висок глас: "Здравейте, моряци!" А Петка го попитал: "Др. Чапаев, на моряците райетата не са ли на обратно?"
цитирай
2. iliada - Интересна история !
07.01.2012 21:38
Интересна история !
цитирай
3. nbrakalova - Похвала за постинга!
07.01.2012 22:23
С благодарност за подробната информация!
цитирай
4. panazea - Трябва да се знае
08.01.2012 08:47
къде е коренът на злото !
Благодаря !
цитирай
5. zaw12929 - И природата е убивала по нашите земи ...
08.01.2012 14:31
И природата е убивала по нашите земи "Краят на Тракийската Атлантида":
http://gradvelin.com/display.php?m=news&n=2009-07-11-atlantida-detev
http://all4velingrad.blog.bg/regionalni/2009/07/06/velingradski-praznici-na-kulturata-2009.359536
http://www.ruseinfo.net/news_64660.html
Мечтата наречена Атлантида. Митът кара хората да мечтаят толкова, че им се привиждат извънземни технологии, "летящи чинии", притежавани от създателите на първата цивилизация. „За да се спасят от потопа обикновените хора яхвали дънери, импровизирани салове и какво ли не, неистово гребейки в трагичния си опит да избегнат огромната приливна вълна”. Що оплювания, що заклинания породи този абзац, сякаш Атлантида е там, докъдето може да стигне личното въображение и познание.
цитирай
6. zabylgarite - мама
08.01.2012 19:48
си тракали изродите
цитирай
7. deathmetalverses - Хм, и Джон Едгар Хувър (основател на ФБР), и Никола Фуше (основал
08.01.2012 21:39
френската Държавна сигурност по времето на Наполеон Бонапарт), и шефът на Гестапо...., са били интересни личности... Споделям, че ги проучвам и ще пиша за тях, а ако открия и някое хубаво филмче, бих го включил като илюстрация. Но първо ще приключа с шефовете на КГБ-то. Малей! Имало и руска гражданка, живееща в БГ, която твърдяла, че е княгиня Анастасия, безследно изчезналата дъщеря на Николай Втори! И Жуков заслужава внимание - по жалба на германските комунисти, още през 1948-ма КГБ започва разледване срещу разорителя на Източна Германия за... мародерство, грабежи, корупция, прикриване на масови изнасилвания на германки от съветски солдати и лично облагодетелстване (обогатяване)..., Берия подписва и заповед за арест..., но Сталин заповядва разследването срещу "маршала на победата" да бъде прекратено .... Ами Чапай, Петка и Анна картечарката ?! Малей..., каква готина темичка за постинг!!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 7579655
Постинги: 3007
Коментари: 5310
Гласове: 54839
Спечели и ти от своя блог!