---

Според колекционери, в тази "черна врана" се е возил първият и единствен "Почетен гражданин на СССР" - маршал Лаврентий Павлович Берия. Обикаляйки  московските улици, той си набелязвал красиви млади жени, които милицията водела "за справка" в дачата му, където ги напивал, изнасилвал и убивал. В началото на 90-те г., при ремонт на същата тази дача, в мазето й са открити скелетите на 19 млади жени, всички около 20-те. Те са починали вследствие на удушаване, според  медицинския доклад на експертите криминолози от ФСБ, извършили оперативно-следствените процедури на  местопрестъплението. 

---

А в това подземие "ВРАГЪТ на НАРОДА" , както бива сполучливо наречен от журналистите на сп. "Тайм", Лаврентий Павлович е бил разстрелян на 23 декември 1953 г. собственоръчно от генерал П.Ф. Батицкий (1910-1984 г.), който, като герой от Великата Отечествена война (1941-45 г.) и за тази своя "специална заслуга" е погребан с почести на Новодевическото гробище край Москва (на долната снимка). 
 

---

---

Лаврѐнтий Па̀влович Бѐрия ( на грузински: ლავრენტი პავლეს ძე ბერია) е съветски офицер и политик, началник на съветските тайни служби и полицейски апарат. Маршал на Съветския съюз (1945, през 1953 година е лишен от това звание). По произход грузинец. Заместник председател на Министерския съвет на СССР (1946-1953), първи заместник председател на Министерския съвет на СССР (1953). Член на Държавния комитет по отбраната на СССР(1941-1944), заместник председател на Държавния Комитет за Отбрана на СССР (1944-1945). Член на ЦИК на СССР 7 мандата, депутат във Върховния съвет на СССР 3 мандата. Член на ЦК на Всесъюзната Партия на Комунистите /ВПК/ (1934-1953), кандидат за член на Политбюро(1939-1946), член на Политбюро (1946-1953).

---

Младият Лаврентий Берия

---

Известен е като тясно приближен на Сталин, отговорен за извършването на множество репресии и политически убийства, особено по времето на Втората световна война и след нея. Берия е известен още като ръководител на организираната от Сталин "Голяма чистка" през 1930-те, но всъщност той ръководи само заключителната й фаза. Преди да бъде доведен на работа в Москва, през 20-те години на 20 век, tой е бил шеф на ГПУ в Грузия, а после секретар на грузинската компартия. Под неговото ръководство Грузия се превръща в курортния център на Съветския Съюз, увеличава се значително количеството на произвеждана селскостопанска продукция, и се повишава значително средната грамотност на населението. Берия е бил лично отговорен за развитието на съветската ядрена програма, под негово ръководство е извършен и шпионажа върху САЩ и кражбата на документи за нея. След смъртта на Сталин той за кратко време оглавява съветското ръководство, като борбата за главния пост се води главно между него и Никита Хрушчов. След победата на Хрушчов е свален от власт, обвинен в шпионаж, държавна измяна и разправа с невинни граждани. Престъпленията му включват отговорността за екзекуцията на милиони, или изпращането им в трудовите лагери ГУЛаг, извършването на така наречения “лов на жени” от милицията във вечерните часове, масиран терор върху населението за поддържане на страхопочитанието към властта. Има достатъчно данни да се смята, че е отговорен за смъртта на Сталин. На 23 декември 1953 година е осъден на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена същия ден. След смъртта му съветското ръководство полага немалко грижи името и делата му да бъдат заличени. 1.Детство и юношество Лаврентий Берия е роден на 17 (29) март в село Мерхеули, Сухумски окръг в бедно селско семейство. Неговата майка — Марта Джакели (1868-1955) е мегрелка от знатен род и по майчина линия, негов трети братовчед бил Павал Рафалович Бермонд Авлов (княз Авашвили), а също по майчина линия има родство и с князете Дадиани. След смъртта на първия ѝ съпруг, тя остава със син и две дъщери на ръце. По някои сведения, най-малкото от децата може да е било на местния княз Лакербай, при когото Марта работела като слугиня след смъртта на съпруга си. Впоследствие, поради крайна бедност, децата от първия брак на Марта взел за отглеждане нейния брат Димитрий.

---

          
Лаврентий Берия със съпругата си Нино и синът Серго на погребението на майката на Йосиф Висарионович Джугашвили - Сталин

---

Бащата на Лаврентий, Павел Хухаевич Берия (1872-1922), дошъл в Мерхеули от Мегредия, където участвал във въстание. В семейството на Марта и Павел се родили 3 деца, но един от синовете им починал на 2 годишна възраст от едра шарка, а дъщеря им след болестта останала глухоняма. Забелязвайки добрите способности на Лаврентий, родителите му се постарали да му дадат добро образование — в Сухумското висше начално училище. За да заплатят учението и издръжката му, на родителите му се наложило да продадат половината от дома си. През 1915 година Берия завършва училище с отличие, заминава в Баку и постъпва в Бакинското средно механико-строително техническо училище. От 17-тата си година той издържа майка си и сестра си, които отиват при него. През март 1917 година Берия организира в училището в Баку клон на РСДРП. От юни до декември 1917 година като техник на хидротехнически отряд заминава на румънския фронт, след което се връща в Азербайджан и бива зачислен като сътрудник към Бакинския съвет на депутатите. Остава в Баку и след превземането на града от турско-азербайджански войски в средата на 1918 г., работи като чиновник в завода „Каспийско сдружение Бял град“ и изпълнява разнообразни поръчения на болшевиките, които се оказват в нелегалност (от края на 1918 до пролетта на 1920 на власт в Азербайджан била партия „Мусават“) . От март 1919 до установяването на съветска власт в Азербайджан през април 1920 година, Л. П. Берия ръководил нелегалната комунистическа организация на техниците. Едновременно с учението Лаврентий Берия работи като практикант в главната кантора на нефтената компания „ Нобели“. През 1919 година Л. П. Берия успешно завършва техническо училище и получава диплома за техник архитект-строител.

---

Със съпругата си Нино

---

През есента на 1919 година Лаврентий Берия постъпва на служба в контраразузнаването към Комитета за държавна отбрана на Азербайджанската Демократична Република. През този период той установява тесни отношения със Зинаида Кремс, която е свързана с немското военно разузнаване. В своята автобиография, датирана „1922г. 22/Х“, Берия не скрива факта за своята работа в азербайджанското контраразузнаване: „ В началото на турската окупация аз работих в Бял град в завода на „Каспийско сдружение“ като чиновник. През есента на 1919 година от партия „Гуммет“ постъпих на служба в контраразузнаването, където работих заедно с другаря Муссеви. Приблизително през март 1920 година, след убийството на другаря Муссеви, аз напуснах контраразузнаването и за кратко работих в Бакинската митница. “ Но в биографични анкети той не крие за своята работа в буржоазното контраразузнаване. В писмо до Г. К. Орджоникидзе през 1933 година пише, че: „ в мусаватското разузнаване… бях изпратен от партията и че този въпрос е решен от ЦК на Азербайджанската КП през 1920 година и ЦК на АКП го е „реабилитирал напълно“, тъй като „фактът че работата му в контраразузнаването е била със знанието на партията е потвърден в заявление на Мирза Давуд Хусейнов, Касум Измайлов и др.     “ От март до април 1920 година той е сътрудник в Бакинската митница. През април същата година Л. П. Берия е изпратен по нелегална работа в Грузинската демократична република като упълномощен кавказски представител на РКП. Почти веднага бива арестуван в Тбилиси и освободен с препоръка да напусне Грузия в тридневен срок. В своята автобиография Берия пише: „ От първите дни след Априлския преврат в Азербайджан от Комитета на компартията (болшевики) бях изпратен от регистрода към РВС на 11-та армия в Грузия, като пълномощник. В Тифлис се свързах с представител на комитета в лицето на Амаяк Назаретян, разположих мрежата от резиденти в Грузия и Армения, установих връзка с щабовете на грузинската армия и гвардия и редовно изпращах куриери в регистрода в Баку. В Тифлис бях арестуван заедно с Централния комитет на Грузия, но съгласно преговорите на Г. Стуруа с Ной Жорданий, освободиха всички с предложение да се напусне Грузия в тридневен срок. На мене ми се удаде да остана, като постъпих под псевдонима Лакербай на служба в представителството на РСФСР при другаря Киров, който по това време пристигаше в град Тбилиси.“ При подготовката на въоръженото въстание против меншевисткото правителство в Грузия, той е разобличен от грузинското контраразузнаване, арестуван и затворен в Кутаисския затвор, след което е екстрадиран в Азербайджан. По този въпрос той пише: „ През май 1920 година аз заминах за Баку, за да получа от регистрода директива във връзка сключването на мирен договор с Грузия, но на връщане към Тифлис ме арестуваха по телеграма на Ной Рамишвили и ме отведоха в Тифлис, откъдето, въпреки усилията на другаря Киров, ме изпратиха в Кутаисския затвор. През юни и юли 1920 година се намирах там и чак след четири дена и половина глад, обявен за политзатворник, бях ектрадиран в Азербайджан.   “
2.В органите за държавна сигурност на Грузия и Азербайджан Завръщайки се в Баку, Л. П. Берия постъпва да учи в Бакинския политехнически институт. През август 1920 година той става ръководител на делата на ЦК на КП на Азербайджан, а през октомври същата година — отговорен секретар на Извънредната комисия по експроприацията на буржоазията и подобряването на бита на работниците и изпълнява тази длъжност до февруари 1921 година. През април 1921 година той е назначен за заместник на началника на Секретно-оперативния отдел на ЧК при СНК на Азербайджанската ССР, а през май той заема длъжността началник на Секретно-оперативния отдел на ЧК и заместник-председател на ЧК при СНК на Азербайджанската ССР и ръководи до ноември 1922 година. През 1921 година Берия е подложен на строга критика от партийното и чекисткото ръководство за превишаване на правомощията и фалшификация с престъпна цел, но избегнал сериозно наказание. През ноември 1922 година Берия се отправя към Грузия, където е назначен за началник на Секретно-оперативната част на ЧК и заместник председател на ЧК при Съвета на Народните Комисари (СНК) на Грузинската ССР, в последствие преобразувана в Грузински ГПУ. На 2 декември 1926 година Лаврентий Берия става председател на Главното Политическо Управление (ГПУ) при СНК на Грузинската ССР, заместник пълномощен представител на ОГПУ при СНК на СССР в Закавказката Съветска Федеративна Социалистическа Република (ЗСФСР) и заместник-председател на ГПУ при СНК ЗСФСР. Едновременно с това, от декември 1926 до 17 април 1931 година той се явява и началник на Секретно-оперативното управление на пълномощното представителсто на ОГПУ при СНК СССР в ЗСФСР и ГПУ при СНК ЗСФСР. Същевременно от април 1927 година до декември 1930 година е нарком (народен комисар) по вътрешните дела на Грузинската ССР. На 6 юни 1930 година с постановление на Първия пленум на ЦК на КП на Грузинската ССР Лаврентий Берия бива назначен за член на Президиума (впоследствие Бюро) на ЦК на КП на Грузия. На 17 април 1931 година той заема длъжността председател на ГПУ при СНК ЗСФСР, пълномощен представител на ОГПУ при СНК на СССР в ЗСФСР и началник на специален отдел на ОГПУ на Кавказската армия. Същевременно от 18 август до 3 декември е член на колегия на ОГПУ на СССР.
3. На партийна работа в Задкавказието През октомври 1931 година Л. П. Берия бива прехвърлен на партийна служба — избран е за първи секретар на ЦК на КП на Грузия и втори секретар на Задкавказския крайком, а през октомври 1932 — за първи сектретар на Задкавказския крайком на ВКП и секретар на ЦК на КП на Грузия. „ Берия беше при мене. Наистина, той създава много добро впечатление за голям работник. “ (Л. М. Каганович в шифрограма до Йосиф Сталин, 16 август 1932)
През 1935 година Л. П. Берия пише книгата „По въпроса за историята на болшевишката организация в Задкавказието“, която е обявена за най-важен труд по историята на партията. Л. П. Берия присъства на Февруарско-мартенския пленум през 1937 година. От май 1937 до 31 август 1938 година той е първи сектретар на Тбилиския градски комитет на КП на Грузинската ССР. През 1937–1938 година под ръководството на Берия е „разкрит“ и т.нар. заговор сред партийното ръководство в Грузия, Азербайджан и Армения, в който се планирало отделяне на Задкавказието от СССР и неговото превръщане в протекторат на Великобритания. 4. В НКВД на СССР От 17 януари 1938 година Берия е член на Президиума на Върховния съвет на СССР. На 22 август същата година го назначават за първи заместник на народния комисар по вътрешните работи на СССР, а на 8 септември — за началник на първото управление на НКВД на СССР. На 11 септември на Л. П. Берия е присъдено звание комисар по държавна безопасност първи ранг, а на 29 септември той заема длъжността началник на Главно управление по държавна безопасност на НКВД на СССР. На 25 ноември 1938 година е назначен за нарком по вътрешните работи на СССР. Със заемането на поста глава на НКВД, мащабите на репресиите се съкращават. За 1939 година по обвинение в контрареволюционни престъпления са осъдени на тежки наказания 2600 човека, а за 1940 — 1600. През 1939–1940 година са освободени от местата за лишаване от свобода и реабилитирани 837 000 души. В сборниците „Полската нелегалност на територията на Западна Украйна и Западна Беларус 1939-1940“ и „Депортацията на полски граждани от Западна Украйна и Западна Беларус през 1940 година“ се утвърждава, че депортации от Западна Украйна и Западна Беларус са били предимно насочени към враждебни за Съветския съюз и националистически настроени полски жители. От 22 март 1939 година — кандидат за член на Политбюро на ЦК на ВКП. На 30 януари 1941 година на Л. П. Берия е присъдено званието Генерален комисар по държавна безопасност. На 3 февруари 1941 година бива назначен за заместник-председател на Съвета на народните комисари на СССР. Като заместник-председател на СНК наблюдава работата на НКВД (Народния комисариат по вътрешните дела) и НКГБ (Народния комисариат за държавна сигурност), наркомовете на дърводобивната и нефтената промишленост, цветната металургия и речната флота.

---

Йосиф Висарионович Сталин, Светлана Алилуева - дъщерята на съветския диктатор, и Лаврентий Павлович... Ако Светлана е била случайно жертва на сексуално малтретиране от страна на своята "бавачка"..., това може да допринесе много за разбирането на "странното й поведение" и проваленият й живот в СССР на Хрушчов и Брежнев, след смъртта на великият й баща, който никога не се е интересувал особено от комфорта, личния живот и проблеми на децата и най-близките си хора...

---

На погребението на Сталин, един до друг - Никита Хрушчов и Лаврентий Берия, съперници за властта

---

6. По време на Великата Отечествена война През годините на Великата Отечествена война, от 30 юни 1941 година, Л. П. Берия е член на Държавния комитет по отбраната (ДКО). В ръцете на ДКО е съсредоточена цялата власт в страната. С постановление на ДКО от 4 февруари 1942 година за разпределение на отговорностите на членовете на ДКО на Л. П. Берия се възлагат отговорности по контрола за изпълнение на решенията на ДКО по производството на самолети, мотори, въоръжение и миномети, а също така и за изпълнението на решенията на ДКО за работата на ВВС на Червената Армия (формиране на авиополкове и тяхното своевременно изпращане на фронта). С постановление на ДКО от 8 декември 1942 година Л. П. Берия е назначен за член на най-важното подразделение на ДКО — Оперативното бюро на ДКО. Със същото това постановление на Берия допълнително са възложени отговорности по контрола и наблюдението на работата на наркома на въгледобивната промишленост и наркома по транспорта и далекосъобщенията. През май 1944 година Берия е назначен за заместник-председател на ДКО и председател на Оперативното бюро. В задачите на Берия се включват още и контролът и наблюдението на работата на всички наркомове на отбранителната промишленост, железопътния и водния транспорт, черната и цветна металургия, въгледобивната, нефтената, химическата, каучуковата, хартиено-целулозната, електротехническата промишленост и електростанциите. Берия също така заема и длъжността постоянен съветник на Генералното командване на въоръжените сили на СССР. През годините на войната изпълнява поръчения от ръководстваната на страните и партиите, както свързани с управление на народното имущество, така и на фронта. Ръководи производството на самолети и ракетна техника. С указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 30 септември 1943 година на Л. П. Берия „за особени заслуги в областта на засилването на производството на въоръжение и боеприпаси в трудните условия на военното време“ е присъдено званието Герой на Социалистическия Труд. През годините на войната Л. П. Берия е награден с орден Червено знаме (Монголия)(15 юли 1942), орден на Републиката (Тува) (18 август 1943), медал „Сърп и чук“ (30 септември 1943), два ордена Ленин (30 септември 1943 и 21 февруари 1945), орден Червено знаме (3 ноември 1944)

---

21 декември 1949 г. 70 годишнината на другаря Йосиф Висарионович - скъпи гости от целия комунистически свят поднасят приветствия на Вожда; В този кадър са Лазар Каганович, Андрей Громико, Мао Цзедун, Никита Хрушчов и Долорес Ибарури ("Пасионария").

---

Берия, Ворошилов, Хрушчов и Суслов носят ковчега на Бащата на народите.

---

М. Булганин, А. Микоян, Л. Берия, Г. Маленков, Й. Сталин, В. Молотов, А Жданов

---

6. Начало на работата по ядрения проект На 11 февруари 1943 година Йосиф Сталин подписва решение на Държавния комитет по отбраната относно програма за работа по създаването на атомна бомба под ръководството на Вячеслав Молотов. Но още в постановлението на ДКО на СССР относно лабораторията на Игор Курчатов, прието на 3 декември 1944 година, именно на Л. П. Берия се възлага „наблюдение за развитието на работата по урана“, тоест година и десет месеца след предполагаемото начало, което било затруднено в условията на война. (Тази биографична справка е заета от съответната статия на руски език за Л. П. Берия в Уикипедия; Увод, коментари и превод: Здравко Божидаров Спасов; Всички снимки са от личния архив на Здравко Б. Спасов)

---

След като е отвличал, изнасилвал и убивал множество млади жени..., какво би му струвало на този убиец и перверзник да посегне на това дете - Светлана Алилуева?  Дъщерята на А. Микоян в своите спомени твърди, че Берия е бил голям чаровник в очите на децата на съветския елит от Сталиново време и тя и приятелките й с удоволствие са търсели съвсем съзнателно компанията на Берия като БАВАЧКА... (З.Б.С.)  

---

Но е демонизиран, ми се струва...впрочем, бил е като всички останали, само че е загубил и е понесъл последствията.:)

Трябва откровено да си призная, че напоследък, като виждам какво става около мен и в света, изобщо, започвам да преосмислям отношението си към големите диктатори и кликите им. Много днешни "демократи" ги надсвириха!
Смъртта в ГУЛАГ или в канавката на големия град все е смърт. И убийството е убийство, във втория случей е по-рафинирано и недоказуемо...

Приготвил съм материали и за други вампири от обкръжението на другаря Сталин...., но всичко по реда си! Лек ден! ЗБС

Получил се е много интересен материал. Не те лаская! Аз изпитвам физическа погнуса да чета или гледам филми за подобни гадове. Трябва да се случи нещо необичайно, за да се захвана, а този очерк прочетох с интерес.

За мен тези вампири, както ги наричаш, са болни хора, но уникални по талант измамници. Но се питам защо светът се е вторачил само в съветските и нацистките зверове и отказва да види в истинския им "блясък" сатрапите от Азия, Африка, Америка. Май така е по-удобно!

За съжаление, когато пишеш за свестни хора - не те чете никой; ето например, пуснах няколко материала за шиитски духовници от Иран и Ирак, които оспорват култа към личността на аятоласите-диктатори Хомейни и Хаменей, и които са твърдо "ЗА" възстановяването на гражданските права на жените; те изповядват един ТОЛЕРАНТЕН към християните и евреите ИСЛЯМ , за което и са репресирани от властите на Иран.., т.е. са дисиденти; писах и за 100 000-те еманципирани ирански жени, които протестираха срещу превръщането в задължителен на омразния хиджаб от 8 до 11 март 1979 г., без резултат ...

Не се лъжа, че ако си припомним грешките, няма да допускаме същите отново и отново... За обикновените хора това правило може и да не важи, но за политиците е в сила во веки веков - те просто не обичат да четат КНИГИ и история, за да си извлекат поуки...

Приятна вечер и ведра нова седмица! Здравко Б Спасов

браво за инфото ти си като малка зизипедия хехе

По въпроса за смъртта на Сталин и евентуалната роля на Берия в нея мога да препоръчам книгата на Сергей Кормилицин "Поет срещу художник" - паралелни биографии на Сталин и Хитлер, която излезе на български през 2009 г. В последната й част се третира именно този въпрос и има множество косвени улики, че Сталин е отровен.
Поздравления за постинга - много подробна и систематизирана информация!

На този кръвник отдалеч му е личало,че е бил отвратителен и гаден тип. А Сталин може наистина
да е бил отровен,но това може да се установи с положителност само при евентуална ексхумация и най-подробни изследвания на останките,което е работа на руснаците разбира се- ако решат че е необходимо,те ще го направят.