Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
19.09.2011 17:17 - А. Д. „ПАХЛАВИ“ — БИЗНЕСЪТ НА МАГАРЕТАРЯ (Тронът на пауна ч.3/2) (+ видео)
Автор: deathmetalverses Категория: История   
Прочетен: 2216 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.09.2011 20:29


Реза Шавад Коухи — персийският казак.;Зараждането на богатството; Земя и нефт; Трикът с фондациите;Комисиони и бягство. (Препечатано от: http://chitanka.info/text/4475/13 , автор: Ендре Гьомьори) 
Подбор на видео и илюстрации към текста : Здравко Божидаров Спасов

Когато повече от година след провала на иранския шах новото правителство нарича придобиването на богатството на вече живеещия в изгнание ексимператор „най-големият грабеж в историята“, в общи линии не протестират дори и онези американски и швейцарски банки, които манипулират изнесеното в чужбина и съхранявано под най-строга тайна лично състояние на императорското семейство Пахлави.


image
Имперският герб на династията Пахлави

Особена нужда от протести няма. Иранското правителство почти не може да представи писмени доказателства. Казано по-точно: всички знаят, че писмените доказателства сочат само дребни трохи от големия пир на грабежа. Иранските документи показват незначителни факти, като например купуването на седемнадесет килограма чисто злато с държавни средства по нареждане на императора. От това злато се секат специални медали, с които владетелят прави подаръци. Според друг документ, похарчени са един милион долара за строеж на баскетболно игрище, облицовано с кедрово дърво, в двореца на престолонаследника. Между материалите фигурира квитанция от Чейс Манхатън Бенк, включена в деловите интереси на Рокфелер, която показва, че от Техеран в американската банка са прехвърлени с няколко вноски два милиона долара от личната сметка на владетеля.


image
Мохамед Реза Шах - вторият и последен представител на династията Пахлави, управлявала Иран в периода 1925 - 1979 г.

Но това са дребни неща. И то е ясно, стига да знаем, че когато, преследван от революцията, шахът е принуден да напусне Иран, след него три самолета извозват документите, които свидетелствуват за произхода и натрупването на неговото състояние.

Вероятно светът никога няма да има точна представа за действителния размер на богатството на Пахлави. Защото неговото увеличаване се характеризира с два момента. Първият е, че напълно е заличена границата между иранската държавна собственост и състоянието на шаха (и неговите огромни разноски). И вторият, който прави невъзможно изготвянето на точен баланс — превърнато е в държавна тайна всичко, което е свързано с имущественото състояние на династията Пахлави.

Когато историците търсят примери за това преплитане на държавен и личен разкош, обикновено изтъкват две събития. Едното е коронацията на императора и императрицата през 1967 г. (когато след много перипетии положението на владетеля изглежда вече сигурно). Другото — организираните в разрушената някогашна столица на империята Персепол тържества по случай 2500-годишнината от създаването на Персийската империя.


image
Шахиншахът (императорът) Мохамед Реза Пахлави корнясва императрица Фара (третата си и последна съпруга); на заден план - заграбеният от Индия, с безценна историческа стойност, ПАУНОВ ТРОН

image
Шахиншахът и императрица Фара

По време на коронацията шахът е облечен с мантия, наследена от неговия баща, богато украсена с бисери, злато и сребро. (Към нея са пришити два килограма истински перли.) При яката мантията е прихваната с игла. Тя е изработена през XVIII в. за персийски владетел и е украсена с брилянт от 781 карата. Златният колан, който притяга изпънатата генералска униформа, е с катарама, върху която блести смарагд от 175 карата, скромно обграден от 60 брилянта. Описанието на инкрустациите по короната с въодушевление се коментират по онова време и от читателите на западните илюстровани списания. Императорската корона е с 3380 диаманта, 5 смарагда и 2 сапфира. Короната на императрицата е украсена с 970 брилянта, 499 диаманта, 105 бисера, 36 рубина и 36 смарагда. От бронираните хранилища на държавната банка е изваден и известният Паунов трон, заграбен от Индия от по-раншни управляващи династии. Той не е голям: висок е всичко 2 м и е широк 96 сантиметра. Но златните плочки, с които е покрит, са украсени с 26 733 диаманта, рубина и смарагда. (В момента на коронясването украшенията на короната са оценени на стойност 40 милиона долара, но, разбира се, това е само на „теория“. Цената на целия ансамбъл е многократно по-висока от общата сума на скъпоценните камъни, да не говорим за историческата стойност.)

Нека видим другия „взрив“ на лукс и разкош. Персепол, 15 октомври 1971 година. За владетеля и поканените гости в пустинната област, между руините, които показват някогашното величие на империята, са издигнати с необикновена безвкусица 60 фантастични огромни шатри. Опънати са върху конструкция от благородно дърво, а външната облицовка е от непромокаема пластмаса. Вътре очакват гостите лилаво-червено кадифе и коприна, стилни мебели, мраморни маси, свещници от злато и бронз. Ястията и напитките за празничния банкет доставя парижкият ресторант „Максим“. Готвачите и специалистите по напитките също са пристигнали от Париж. За нормалното протичане на празничния обяд иранската въздушна компания организира специален „авиопоход“ между Персепол и френската столица. (И трябва да бъде така: поръчани са 25 000 бутилки вино, разбира се, не какво да е. Марката е „Шато Лафит Ротшилд“, а цената — 100 долара за бутилка.)

Празненството струва сто милиона долара по онова време. Малко по-късно един американски журналист иска и получава интервю от владетеля. Той боязливо пита, дали персеполският разкош не е бил малко прекален.

Тогава владетелят — за първи и последен път — обобщава своята философия за преплитането на личното императорско състояние в държавната собственост. Той казва: „Вие там, на Запад, не можете да разберете философията на моята власт. Персийците смятат своя владетел за баща. Което е тяхно, то е и на техния баща. И каквото е похарчил баща им — похарчили са го те. Аз само отпразнувах един семеен рожден ден. А главата на семейството — това съм аз.“

Толкова за връзката между личното състояние и държавната собственост.


image
Императрица Фара Пахлави в изгнание, САЩ, 2001 г., в офиса на фондацията си. Официални сайтове на императрицата - http://www.farahpahlavi.org/rfi.html http://www.farahpahlavi.org/media.html

Императрицата предупреждава, че не използва Фейсбук, и всеки, който се представя за нея там, е измамник


Колкото до опазването на тайната, французинът Жерар дьо Вилер, един от историците на династията, който има близки връзки с двора, по онова време характеризира положението така: „Поради сложността на отделните компоненти и не на последно място поради безусловното спазване на тайната, не могат да се узнаят дори относително достоверни данни за състоянието на императора. Всичко, което е свързано с имуществото на владетеля или на другите членове на фамилията Пахлави, е строго секретно. На практика той сам провежда финансовите си дела. Има едно единствено доверено лице — заместникът на дворцовия министър Бехахниан. Част от състоянието на шаха са огромните участъци земя, които не бяха раздадени на селяните по време на аграрната реформа. По всички данни с цялото имущество оперира «Юнион де банк сюис», една от най-реномираните швейцарски банки. Източниците на доходи са най-различни — от давани под наем жилищни сгради и дворци в чужбина до петролоносачи. От банковите среди изтичат понякога подробни съобщения, но по-често се разпространяват клюки, от които може да се съди за размерите на богатстврто. Въз основа на тях се разбира, че става дума за лично имущество на стойност доста милиарда долара — дори като се пренебрегнат скритите зад държавни фирми семейни делови интереси.“

Ясно е, че поради преплетените факти и опазването на секретност в годините на императорската власт могат да се приказват само клюки. И те със страх се разпространяват в Техеран. Дават да се разбере, че хотелът „Хилтън“ в Техеран всъщност е собственост на шаха; че една от сестрите на шаха за пет милиона долара е построила собствен дворец от розов мрамор; че херцогиня Асраф, друга сестра на шаха (три двореца в Иран, вила на френската Ривиера, два луксозни апартамента в Париж и един в Ню Йорк), между другото е главен акционер в иранския тотализатор, откъдето всяка седмица си заделя от печалбите милиони.

Сигурно е едно: в резултат на тези спорадични съобщения и клюки Вилер дава следното изявление: „Стилът на живот на Пахлави би довел до фалит и Рокфелер.“


image
Персийската казашка бригада от нач. на 20 век, чийто Сердар е Реза Шавод Коух - основателят на династията Пахлави, известен също и като Реза Шах или Реза Хан

Всичко това обаче — нека си послужим с една американска оригинална фраза, използвана от Съединените щати по отношение на най-важния им съюзник преди време — е само „фъстък“. Обсипаните с брилянти атрибути на коронацията са наследени от далечните предшественици, но макар че са собственост на „главата на семейството“, по време на бягството остават в бронираните помещения на държавната банка. Външното великолепие дава само косвена, макар и многозначителна информация за действителното богатство на Пахлави. Но дори ако трябва да се примирим с положението, че светът едва ли ще узнае съвсем точно размера на фамилното състояние, историята на неговото пораждане и техниката на манипулациите с него са известни. За момента това е единственият факт, чрез който, макар без да може да се опише с цифри, може да се усетят мащабите на „големия грабеж“.

Всъщност историята на богатството трябва да се започне с развенчаването на една лъжа (или казано по-деликатно — на една илюзия). Провала на империята, на шаха и неговия антураж западните илюстровани списания, които лееха сълзи над съдбата им, представят така, сякаш в праха е повалена една древна династия.

Нищо не стои по-далеч от действителността. Бащата на императора е неграмотен магаретар, който в края на миналия век кръстосва улиците на най-южните квартали на Техеран, и досега смятани за едни от най-мизерните. Почти петмилионният Техеран тогава е град с осемдесет хиляди жители, заобиколен с рушаща се стена и дълбок ров с вода. Той има само една градска порта; през нощта тя се затваря, защото в околностите върлуват разбойници.

Не се знае точно кога въпросният магаретар идва в Техеран, не се знае дори кога е роден и с какво се е занимавал баща му. По-късно в автобиографията си шахът съчинява легенди за „древния персийски офицерски“ произход на семейството. Обаче никой не ги взима сериозно. Известно е само, че магаретарят се е казвал Реза и е роден в северната част на страната, близо до Каспийско море, в едно селце на име Шавад Коух. Бил е на 40 дни, когато умира баща му. (И до днес семейната история забравя да отбележи от какво.) Майката заедно с осиротялото семейство тръгва пеша за Техеран с надежда да намери работа. Синът й, когото тя дава за магаретар в околностите, познават като Реза Шавад Коухи, което означава по нашему Реза от село Шавад Коух.


image
Персийската кавалерия, нач. 20 век

image
Персийската пехота, 90-те г. на 19 век


image
Персийският придворен военен оркестър, нач. на 20 век

Само едно нещо извисява младия Реза над неговото бедно обкръжение: необикновеният му ръст и извънредната физическа сила. Той е на 14 години, а не му стигат само десет сантиметра, за да бъде висок два метра. Ако магаретарят не беше пораснал толкова много, в историята вероятно нямаше да се появи династията Пахлави. На четиринадесетгодишна възраст Реза е приет в известния или по-скоро придобилия лоша слава персийски казашки полк. Наборният офицер включва в състава на полка едва започналия да възмъжава юноша поради извънредно голямата му физическа сила. За магаретаря Реза персийските казаци са пътя, по който той прави своята кариера: язди начело чак до императорския трон.

Това е времето, когато в Персия управляват императори от династията Каджар. В действителност те са слаби, безволеви, нямат власт и са играчка в ръцете на политиците от великите сили. В страната има две сфери на влияние. На юг и към Индия е наложила своята власт Англия. В северната част упражняват влияние и изграждат защитна зона срещу разрастването на Британската империя руските царе. Като част от тази стратегия под ръководството на руски офицери е създаден и персийският казашки полк. Той е дислоциран в околностите на Техеран и е смятан за елитна военна част в потъналата в мизерия страна. И не на последно място — полкът осигурява влиянието на царете спрямо обкръжението на императорите Каджар и от военна гледна точка.

На седемнадесетгодишна възраст (когато се оженва) Реза Шавад Коухи вече е висок два метра, има гъсти черни мустаци и напредва бързо по служебната стълба. Неговата сила и смелост, а и безмилостният му характер го правят подходящ да взима участие в наказателни експедиции срещу различни разбунтували се племена. На двадесет години той има офицерско звание и от този момент името му вече става Реза Хан. (На персийски език „хан“ означава предводител.) Пътят на младия офицер минава през междуплеменни войни, все по-големи политически интриги, разбиването на царското руско и английско влияние в страната, а след започването на Първата световна война — и на турското и германското опекунство.

Около 1910 г. той е произведен капитан в персийския казашки полк, а когато през 1917 г. царската империя, която поддържа полка, рухва, за кариерата на Реза Хан се откриват нови пътища. Белите офицери в казашкия полк постепенно губят влияние или се включват в английски наемни части, които се присъединяват към бялата гвардия, придвижваща се към южните граници на младата съветска държава. В персийския казашки полк остават едва 2500 отбрани кавалеристи. Те обаче са разположени на една ключова стратегическа точка — град Газвин, на 150 км западно от Техеран. Този град упражнява контрол над пътищата към Турция, Каспийско море и по онова време още маловажните области, богати на петрол. След като царските офицери оредяват, начело на казашките части застава единствен белогвардейски офицер — генерал. Този пост означава едновременно и главнокомандуващ тогавашните военни сили на Персия. От 1919 г. заместник на някогашния царски офицер става Реза Хан, който междувременно се е издигнал до звание полковник.

Както по-късно се разбира от изследванията на неколцина английски историци, външното министерство в Лондон и английската секретна служба от години следят внимателно кариерата на Реза Хан. Според тях след Октомврийската революция в Персия трябва да има силна и, разбира се, антисъветска власт. Императорите Каджар са слаби, за да изпълнят тази роля. Така изборът на англичаните пада върху бившия магаретар. През 1920 г. британската секретна служба се свързва с Реза Хан. Първородният син на Реза е наречен Мохамад Реза. Тогава той е точно на една година, а семейството все още не е богато. Вярно е, че то вече не обитава измазаните с кал къщурки в най-бедната част на града. Живее в един южен квартал на Техеран, където са се натикали дребни търговци и продавачи по пазарите, има и много занаятчийски работилници.


image
Реза Шах с децата си - престолонаследника принц Мохамед Реза и принцесите
Шамс и Ашраф (нач. на 20-те г. на 20 век)

Обратът настъпва една година по-късно. Под натиска на Англия бившият царски генерал е отстранен от казашките части. Негов приемник и същевременно главнокомандуващ деморализираната армия става Реза Хан.

Закалените и дисциплинирани кавалеристи, дислоцирани в Газвин, са единствената боеспособна част в армията и Реза Хан бързо съзира изключителната възможност.

На 21 февруари 1921 г., начело на полка, той атакува и за 24 часа завзема Техеран. Не прозвучава нито един изстрел. В Англия взимат под внимание преврата с одобрителна усмивка. Назначават за министър-председател един изпитан свой агент, а Реза Хан получава военното министерство. Император Каджар, застаряващ и податлив, остава на мястото си, но той няма власт. Военното министерство става огнище, от което Реза Хан утъпква пътя за следващите атаки. Преди всичко той извоюва за своето министерство правото да наложи отделен военен данък. С негова помощ увеличава личния състав на армията, повишава заплащането на войниците, купува оръжие от Франция. През месец октомври 1923 г. Реза Хан вече представлява действителната власт в страната. И то до такава степен, че един ден просто влиза в двореца на министър-председателя, изблъсква, в истински смисъл на думата, надолу по стълбите министър-председателя, а след това деликатно препоръчва на шах Ахмед, последния от владетелите Каджар, да замине на почивка на френския морски бряг. Шахът разбира от дума. Той назначава за владетел своя слабоумен брат и напуска страната. До есента на 1925 г. някогашният магаретар управлява Персия от своето кресло на военен министър. Дотогава обаче шах Ахмед си е отдъхнал добре на френската Ривиера и заявява, че желае да се върне в Техеран. На следващия ден войниците на Реза Хан обкръжават всички учреждения в столицата, а депутатите са събрани в сградата на Националното събрание. В тази сграда, заобиколена от войници, се „гласува“ свалянето на династията Каджар от трона, а по-късно — на 12 декември 1925 г. — и издигането на някогашния магаретар, роден в селцето Шавад Коух Реза Хан — на Пауновия трон, полагащ се на императора на императорите.

В голямата Огледална зала на построения от владетелите Каджар дворец Голестан Реза Хан — тогава той явно вече знае кой е Наполеон, тъй като преди десет години се е научил и да чете — поставя сам на главата си императорската корона. На стълбата на трона, в генералска униформа, стои едно извънредно слабо момченце на шест и половина години. Това е престолонаследникът Мохамад Реза.

Последният император Каджар умира на френската Ривиера, в една вила близо до Кан. Причина за смъртта на сваления монарх е прекалено интензивната принудителна лечебна процедура за отслабване.

А новият управник на държавата Реза Хан започна да „едрее“ по всички линии. По-голямо става дори и името му. По това време без всякакви исторически предпоставки към името на семейството се включва и думата Пахлави. Тя означава не друго, а названието на най-древния и най-чистия езиков диалект в Персия. Нейният избор сочи, че издигналият се от магаретар до император Реза желае да посее семето на разпространяваната по-късно легенда за „древния персийски произход“ на семейството.

Новата династия „пълнее“ и материално. По това време се полага основата на богатството на Пахлави, станало по-късно неконтролируемо и неизмеримо. Реза се стреми към парите със същата енергия, жестокост и безочие, както по-рано към властта. Оставя великодушно двореца Голестан във владение на държавата, но на практика в него се разпорежда той. Вторият по големина дворец на Каджарите, замъка Ниаваран, той просто „слага в джоба си“ заедно с летния дворец, построен до Саадабат. Прогонва от дворците им десетки древни феодални семейства, които са се ползвали от милостта на Каджарите, и обявява приказните замъци, украсени с мрамор и злато, за лична собственост на императора.

В същото време до учудващи резултати водят и грабителските маневри на властелина, свързани със землените участъци. На първо място са конфискувани и предадени в собственост на семейството земите на едрите земевладелци, които не желаят да приемат господството на новия владетел или плетат интриги срещу него. Вторият метод представлява вълшебната дума „амлак“, В страната има огромни неизползвани, но перспективни необработвани територии. За да ги обсеби, Реза подновява една стара правна традиция: ако някой копае кладенец на доказана безстопанствена земя и за двадесет и четири часа намери вода, в присъствие на свидетели може да произнесе думата „амлак“. Това означава: „Това е мое владение“. Появява се нов собственик. Разбира се, в действителност такава „стратегическа операция“ може да започне само онзи, който има възможност да открие тези безстопанствени земи и е в състояние да раздвижи апарата за изкопаваме на кладенци, който за един ден да започне търсене на десетки места. За всичко това новият владетел трябва едва ли не само да помръдне пръст. С помощта на магическата дума „амлак“ Реза си осигурява неизмерими участъци земя.

Така например само за няколко години негово владение става целият южен бряг на Каспийско море — по-късно там са създадени плажове, а цената на земята достига 100 долара на квадратен метър. Марвин Зонис, американски специалист от ирански произход, професор в Принстънския университет, изчислява, че Реза става най-едрият земевладелец и най-богатият човек в Иран. По време на своята власт той присвоява 2000 села. Това означава, че ако всяко домакинство наброява средно по 5 члена, той е собственик на 200 000 крепостни селяни.

Тази небивала сделка с недвижими имоти става основата на състоянието на Пахлави.

Друг източник на богатство, все още в този начален период, е нефтът — „черното злато“. Преди Първата световна война право на изследователска работа по петрола получава един английски авантюрист от френски произход на име Д’Арси. За първи път пробните сондажи се увенчават с успех през 1908 година. Английският търсач на приключения измамва тогавашния владетел, като му плаща 20 000 фунта стерлинги. Приближава Първата световна война и Чърчил — тогава той е морски министър — разбира, че от гледна точка на снабдяването на флота с гориво все по-обилният ирански нефт може да има съдбоносно значение. По негово предложение английското правителство — по-точно Адмиралтейството — се снабдява с по-голямата част от акциите на Д’Арси. Подробностите за сделката се пазят в тайна. Според по-късни преценки обаче от началото на Първата световна война до 1933 г. Англия плаща за петрола 11 милиона фунта. Почти половината от тази сума влиза в личната съкровищница на Реза. През 1933 г. шахът принуждава англичаните да сключат ново споразумение. Той разбира, че действителната печалба на петролната компания е петнадесет пъти по-голяма от сумата, която влиза от Лондон в иранската държавна хазна и неговата лична каса. Новият договор увеличава иранското държавно участие в акциите, като по мнение на тогавашни специалисти увеличава личното състояние на Реза с по 1 милион фунта годишно.

Няколко години по-късно основоположникът на съкровището „Пахлави“ е пометен от историята. През първите години на Втората световна война Реза не крие симпатиите си към Хитлер и скоро в страната се създават бази на германските секретни служби. Постепенно това положение става нетърпимо за съюзниците. Англия с право се тревожи за снабдяването на флота с петрол; съветското правителство три пъти предупреждава Реза, че дейността на хитлеристките шпионски центрове застрашава сигурността на Съветския съюз, който граничи с Иран. Шахът прави опити да маневрира, но в края на краищата на 25 август 1941 г. английски и съветски части преминават иранската граница, като заявяват, че за периода на войната ще държат страната под контрол, и апелират към Реза да се откаже от трона.

Основателят на династията трябва да склони глава.

Той се отказва от трона в полза на сина си. По този начин владетел на Иран става младият Мохамад Реза, възпитаният в първокласни швейцарски пансиони син на някогашния магаретар, прогонен от Пауновия трон през месец януари 1979 година.

Англичаните качват лишения от власт основател на династията на борда на военен кораб и го откарват първоначално на остров Мавриций, а сетне в Южна Африка. Той умира там през 1944 година. Поради вилнеещата по моретата война англичаните не се наемат да върнат ковчега в Техеран. Затова тленните останки на Реза са откарани по суша през Африка в Кайро. Ковчегът остава там чак до 1950 година. Едва тогава по молба на наследника Мохамад Реза той е изпратен и пристига в Техеран. Там, преди погребението, ковчегът е отворен още веднъж. Става ясно, че заграбилият приказно богатство Реза е ограбен посмъртно. От ковчега са изчезнали инкрустираните с брилянти, рубини и тюркоази медали на шаха, както и обсипаната със скъпоценни камъни ръкохватка на сабята му. Никога не се разбира дали англичаните или египтяните са „обмитили“ сваления владетел.

Сложна и бурна е обстановката в страната и след Втората световна война. Мохамад Реза Пахлави, вторият владетел от „древната“ династия, синът на магаретаря, многократно застава на ръба на провала. (Веднъж, през 1953 г., когато по настояване на националното движение са национализирани намиращите се в английски ръце нефтени полета, той е принуден да емигрира за кратко време. Няколко седмици по-късно военен преврат, организиран от Централното разузнавателно управление на САЩ, го връща на трона.)

Летописът на съкровището във всеки случай е значително по-еднообразен от развитието на страната или дори на династията. Сътресенията след Втората световна война са причина в най-лошия случай награбеното от Реза приказно богатство „Пахлави“ да се увеличава с по-бавни темпове. Неговият структурен състав не се променя. Когато обаче след 1963 г. императорската власт окончателно се стабилизира и стремително нараства ролята на иранския нефт в световната икономика, в бронираните каси на клана Пахлави отново потича фантастичен и неконтролируем поток от съкровища.

Разбира се, в методите настъпват значителни промени в сравнение с методите на персийския казак Реза. След като през 1953 г. Вашингтон и ЦРУ организират завръщането на шаха на Пауновия трон, в управлението на иранската петролна политика и манипулациите с личното имущество на шаха все по-решаваща роля започват да играят американски банки. Преди всичко това е управляваната от Дейвид Рокфелер Чейс Манхатън — най-голямата банка на фамилията Рокфелер, която има тесни връзки с върховете на политическата власт в Съединените щати. Това естествено означава, че подходът за трупане на богатство става „по-съвременен“, като се намират нови форми за премахване на разграничението между личното имущество на императора и държавната собственост.

Методът е чисто американски. Най-големите фамилии милиардери са разработили така наречената „фондова система“ за укриване на част от състоянието им от данъчно облагане. По този начин се създават известни институции като фондациите „Форд“ или „Рокфелер“. Патроните на пръв поглед харчат огромни суми за благотворителни цели или за финансиране на университети, изследователски институти или стипендии. Но те са значително по-малки от данъка, който големите монополни капиталистически фамилии би трябвало да изплатят на държавната хазна, ако не съществуваха фондациите.

По такъв начин фондовете скриват ефикасно и „обезличават“ състоянията на най-големите американски богаташи. Магнатите бързо разбират, че методът, който осигурява голяма изгода дори при стабилизираната парламентарна демокрация в САЩ, в действителност сякаш е скроен за системата на иранското самовластие.

По такъв начин още през 1958 г. по препоръка на Рокфлеровата банка се основава т.нар. фондация „Пахлави“. Голяма част от състоянието си шахът формално приписва на тази фондация. Тук влизат Дружеството за корабоплаване в Персийския залив, Банката за развитие, Императорското книгоиздателско предприятие, Осигурителното дружество Мели, заводи за захар и цимент, както и редица хотели. От този момент „на теория“ шахът няма никакви имоти, но в същото време в ръцете му текат милиарди. Защото фондацията „Пахлави“ за разлика от фондациите на Форд или Рокфелер не действува в капиталистическа система с известен, съобразен със законите контрол. В условията на едноличната власт на практика и самата фондация е лично притежание на императора и неговото семейство.

Официално това означава, че владетелят е и „главен контролен орган“ на фондацията „Пахлави“ и като такъв официално прибира 2,5 на сто от нейните печалби. Кореспондентът на „Файнаншъл Таймс“ в Техеран — най-авторитетното английско икономическо списание, което е в много близки отношения с британските капиталистически среди — още по времето, когато шахът е на власт, пише книга за стопанското положение на страната и в нея най-открито твърди, че фондацията всъщност е собственост на владетеля. Кореспондентът Робърт Грейъм пише: „Фондацията «Пахлави» е сигурна и легализирана система от канали, по която се движат парични средства на корупция и подкупи. Наред с това тя дава възможност на императора да контролира цялата икономика с помощта на най-близки членове на семейството, а същевременно и скрито да финансира значителните разходи на двореца.“

Затова не е учудващо, че за дейността на фондацията „Пахлави“ никога не са изготвяни официални, контролируеми делови отчети. Точно така: никога не е казано официално кои от различните предприятия в икономиката на Иран спадат към интересите на фондацията (и всъщност към интересите на владетеля). Във всеки случай става известно, че притежание на фондацията е целият ирански танкерен флот, една от най-големите търговски банки в страната и третата по големина застрахователна компания!

Шахът и семейството му използват фондацията, за да присвоят част от огромните държавни постъпления от петрола. Във върха на своята власт само от иранските печалби от нефта шахът разполага с два милиона долара седмично. По всичко личи, че семейството присвоява пряко част от тази сума, като доверени хора на служба в държавната нефтена компания (от милостта на Мохамад Реза Пахлави зависят не само съдбите им, но и техният живот) правят фалшиво осчетоводяване.

Така например през 1977 г. един словоохотлив висш американски чиновник изпуска пред една следствена комисия на американския Конгрес необикновена забележка: става дума, че тази година между отчетите на държавното предприятие за петрол и данните на иранската национална банка, отнасящи се за постъпленията от нефтената промишленост, съществува разлика от 1,5 милиарда долара, които „не могат да се открият никъде“. Едва ли трябва да се казва, че никой не обръща внимание на въпроса, а най-малко американският Конгрес.

Намират се обаче и по-рафинирани методи за отклоняване на постъпленията от петрола към семейната съкровищница. Тъй като фондацията „Пахлави“ също е държавна организация, шахът и семейството под нейната фирма с лекота могат да прехвърлят част от печалбите от нефта в крупни капиталовложения в чужбина. По такъв начин за фондацията на владетеля е купен един небостъргач на Пето авеню в Ню Йорк. С помощта на този метод на няколко етапа са изкупени 25 на сто от акциите на фонда, контролиращ заводите „Круп“, две дъщерни фирми на „Круп“ в Бразилия, 13 на сто от акциите на въздухоплавателната компания „Пан-Америкън“ и над 50 на сто от акциите на мрежата от хотели „Интерконтинентал“.

Фондацията „Пахлави“ се оказва наистина сензационно откритие. През месеците октомври и ноември 1978 г., само за два месеца (когато над династията вече се събират буреносни облаци), тя изнася в чужбина повече от три милиарда долара. Тази сума изчезва в личните банкови сметки на Мохамад Реза Пахлави и неговото семейство.

Докато все още е на власт, съвсем особен източник на постъпления за шаха е фантастичното по размерите си въоръжение. Струва си да се навлезе по-подробно в лабиринтите на сделките по въоръжаването, тъй като те са единствени по рода си в света и в тази степен едва ли ще бъдат повторени. Разбира се, още от края на петдесетте години Съединените щати започват да въоръжават Иран. Но истинският бизнес от голям мащаб започва след петролната криза. Тогава шахът прави услуги на американската оръжейна индустрия, като част от доларите, получени срещу нефта, връща по каналите на оръжейните доставки. През 1974 г. (годината, когато значително се повишиха цените на нефта) внезапно нарасна и продажбата на американско оръжие. Една година по-рано Съединените щати продават на света оръжие „само“ за четири милиарда долара. През 1974 г. постъпленията са вече девет милиарда. Почти половината от продаденото, на стойност четири милиарда долара, купува държавата на Мохамад Реза Пахлави.

В американската въздушна база „Андрюс“ близо до Вашингтон един от големите самолетостроителни заводи „Гръмън Еъркрафт Къмпани“ в течение на цяла година поддържа луксозна съблекалня за шаха, обзаведена с климатична инсталация, където има десетки приготвени по мярка летателни костюми с герба на императорското семейство. Мохамад Реза Пахлави често използва съблекалнята, тъй като тайно често посещава тази база, за да контролира и управлява лично доставките на самолетите.

Всичко това е придружено с огромни печалби. За размера на сумите, внесени в личните банкови сметки на шаха, може само да се правят изводи от онези малко на брой източници и случайно изнесени пред обществеността данни, повечето от американски произход, които показват печалбите на значително по-маловажни личности. Така например само за доставката на изтребителите-бомбардировачи „Котарак“ от фирмата „Гръмън“ генерал Катами, един от зетьовете на Пахлави, който в момента случайно е шеф тъкмо на иранските военновъздушни сили, получава комисиона в размер на 90 милиона долара.

В друг случай генерал Туфанян, заместник на военния министър в Иран, получава от самолетната фирма „Нортроп“ 28 милиона долара за доставката на няколко дузини изтребители „Тайгър“. И трети пример: англичаните плащат на един ирански търговец на име Шапур Репортер един милион английски лири, защото по поръчение на шаха извършва сделката по купуването на тежки английски танкове „Чийфтън“. От тези цифри по обратен път може да се съди — или по-скоро само да се правят предположения — за размера на комисионата от всяка отделна доставка, която получава „коронованият купувач“, даващ окончателните становища по сделките.

Може да се каже, че двуметровият Реза Хан, яздещ с гола сабя начело на персийските казашки части, основава не само династия, но и специфично акционерно дружество. И акционерното дружество „Пахлави“ се оказва една от най-доходните делови инициативи в съвременната история.

Дори и когато се проваля.

На мястото на своето създаване „акционерното дружество“ функционира до „последната минута на дванадесетия час“. На 9 януари 1979 г., една седмица преди принудителното си оттегляне, Мохамад Реза Пахлави изпраща спешно послание до всички членове на своето семейство да предадат онова, което притежават, на фондацията „Пахлави“. (Чрез тази стъпка все още има известна надежда част от фамилното съкровище, прехвърлено на сметките на фондацията, да бъде измъкнато от страната.) Тогава никой не знае до какъв финансов ефект ще доведе това последно обръщение.

Визиран единствено от делова гледна точка, крайният резултат от действуващото малко повече от 50 години „предприятие“ не е лош.

Когато сваленият от Пауновия трон владетел, болен от рак, след две операции и дълго скитничество се оттегля на почивка по милостта на египетския президент в един дворец близо до Кайро, той все още е смятан за един от най-богатите хора в света. По най-скромни пресмятания изнесеното от Иран състояние на императора се изчислява на три милиарда долара, а общото съкровище на тесния семеен кръг — почти на десет милиарда.

Това, че Мохамад Реза Пахлави, чието скривалище се охранява от усилена военна стража, не може вече за нищо да изразходва невероятното си богатство, не променя същността на нещата.

Империята загива, но акционерното дружество остава. Милиардите на Пахлави продължават „да работят“. За банковите сметки на наследниците.


Видео 1: Реза Шах говори с Мустафа Кемал Ататюрк
Видео 2: Принцеса Сорая и Мохамед Реза Пахлави
Видео 3: Принцеса Сорая - любимката на иранския народ









Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 7592512
Постинги: 3008
Коментари: 5312
Гласове: 54869
Спечели и ти от своя блог!