Здравко Божидаров Спасов :: ЗАВЕТ на ВЕЧНИЯ ЖИВОТ: ЧРД, ЗДРАВКО! Подмлади се с още една година :) :)

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. apollon
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. zahariada
6. demograph
7. reporter
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. iw69
11. varg1
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. iw69
6. kalpak
7. rosiela
8. dokito
9. savaarhimandrit
10. varg1

Годишна класация

Архив

Календар

Март, 2025

П	В	С	Ч	П	С	Н
					1	2
3	4	5	6	7	8	9
10	11	12	13	14	15	16
17	18	19	20	21	22	23
24	25	26	27	28	29	30
31

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.10.2012 13:28 - ЗАВЕТ на ВЕЧНИЯ ЖИВОТ: ЧРД, ЗДРАВКО! Подмлади се с още една година :) :)

Автор: deathmetalverses Категория: Други

Прочетен: 9703 Коментари: 22 Гласове:

Последна промяна: 30.10.2012 15:53

Моля, НЕ ЧЕТИ, преди да пуснеш клипа за музикален фон!

ЗАВЕТ на ВЕЧНИЯ ЖИВОТ (БОГИНЯ IV)

Symphonic Death Metal Poetry by Jack B. Salvador (1990.12.30) писано за и изпълнявано от моята ученическа хеви метъл група "Проект: Наемници на Сатана" (The Soldiers Of Satan project) 1. Богиньо моя – на Съдбата, Богиньо моя – на Живота, Богиньо моя – на Доброто: Недей ме пита, с колко кръв Съм напоил скалите, За да ти издигна Толкова висок Пиедестал ... Недей ме пита, колко път Съм извървял - да стигна В твоето подножие – Като приятел верен ... Не е възможно аз да ти опиша Страданията всички, на които Заради нашата Любов подложен бях От бисовете слепи на Тъмата ... Сезони толкова на мраз и клади Зъзнах гол и гладен в пропастта; Сезони толкова на копия и зверове Виках бледата Луна – с пресипнал глас, От дръвника на палачите; Сезони толкова на спящи ветрове и мелници Бях принуден да изкарам – Със покорството на пилигрим, За твойто обещание забравил ... (Дали ще ми простиш..., все някой ден?!) Кръвясала една мъгла ловеше С паужина от рибарски куки Всяка сричка зрима на сърцата, Уродливо свити от колапс космичен, Някога – в прадревни времена – Разпъвайки на кръст с родилни рани Нашите души в помийните си ями ... Сив пясъчник се ронеше доволно Изпод тия нокти, пожълтели – От цигарения дим, И само къс небе решетесто, Голямо колкото човешка длан Белееше над разрушените тела ... Кост при костта и прах при праха ще отидат, Жертви ревниво земята поглъща.., В нея ще бъдем отново едно общество – И няма да вкусим властта на смъртта ...[1] (х3) 2. - Стара лисицо, ставай от гроба – И бягай в далечни земи! – Идват ловците на мърша, Носят фенери и динамит; Твоята кожа днес е на мода – За тези, що кълцат и кърпят С наслада неземна зимни палта – От човешки сърца, носове и души ... Горе, някъде в безкрая, Между Корабни платна Меднокосата Луна поклаща Свойте шеметни бедра – В очакване на сладост непозната... Долу, някъде край храма, Където почва гробищно поле, Вълци и хиени търпеливо чакат Заблудени късчета месо или трохи – От трапезата на боговете земни ... ... В скалната църква движат се сенки. Дълга е зимната нощ – нима закъснявам? – Палят се свещи трироги в тесния каменен кораб, Който мирише на кръв, и на пор, изветряло вино – Димят кандила настървено. На Бога се кланят Мъртвешки лица, с празни очи и дълги бради, Съдрани раса – удрят чела в каменен праг И бият камбани, безплътна ръжда – В Подземният град : Ивхаристщен кантн ... ... Мазни човеци, с тъпи усмивки И празни лица, с електрошокови палки В ръцете и усмирителни ризи – Трупове живи на хора МИСЛЯЩИ Заравят в синята жар На блудните нощи и дни на разврат: - Инквизиция света! – Тя нивга не греши! (х3) ... На тебе ти трябват много пари – Докато си млад, Имаш идеи, имаш мечти: Продай си изгодно душата На стар вехтошар – педераст (х3), И ще бъдеш – до края (х3) – ЧЕСТИТ – пред света! ... 3. Часовникът бие ... Бие – за всяка душа изменчива, Но аз ли го чувам – единствен, В един сутринта, И дванайсет – по обед? Падам! Падам! Падам! – Провалих се сякаш вдън земя: Църковният набат стовари Мъките на цялата Земя Върху бинтованото ми познание За силата на Мисълта И своето Единство нерушимо С частите и Смисъла На ЦЕЛОСТТА ... Падам! – С гръм, и мълнии, и трясък, Летя към гибелта си Надолу с главата, Към немия пясък – И скоро ще бъда мокър печат В дневника черен “Научен прогрес” На синеоките гарвани ... Продъни се мостът въжеен, Скъса се – точно под мен, Когато удари часовник нещастен Злокобния проглас: - Предай се! – И УТРЕ е ДЕН за ЕЗДА ... (х3) Падам! – Провалих се, сякаш, В гърлото на лаком великан... Църковният набат стовари Мъките на цялата Земя Върху бинтованато ми познание – За частите и ЦЕЛОСТТА На Вечния Живот и ЛЮБОВТА ... Падам! – Давя се в несвяст, в някаква река, От протегнати жила – към моето сърце, С клепачи натежали - за непробуден сън, Чак до първите петли на Пролетта: Реката на моето детство, река-океан, Бездна от черни грошове, Които в безвестие тъпчат Медузи и сенки – Исполински магнолии, Рабски души – Над елмазно-зелени долини И бели от злоба хълми, По чийто чела още плющят Камшици от тринитротолуол ... И УТРЕ е ДЕН за ЕЗДА ... (х3) Реката на моето детство, Реката, която преплувах самичък – Когато изнизваше бавно, В киселия дъжд-порой-потоп Стриптииза на своята невинност ... Падам! – Провалих се сякаш В гърлото на лаком великан ... Душата ми оголила е врат Върху озъбения дънер На мечтите пъстрооки, Сред майски бръмбари И невестулки – И със молитва “Отче наш...” Присмива се над самозвания ПАЛАЧ, Чщито клеясали бивнщ Продължават да ругаят (Птлугласно – за кураж!) Рачешките щипки на студа: - Падай на пъня, перната гадино! – Този сатър... е твойта НАГРАДА: За службата вярна – И БЛАГОДАРНОСТ, Дето ни будиш Цяла година БЕЗПЛАТНО – В най-сладкия сън! ... (х 3) Часовникът бие. 4. Над езерото от палави краски И иронични закачки с морните чайки На залеза син – под водопада На слънце ръждиво, Два лебеда бели Полет начеват – към Вечността[2], И морският бриз от планините Ги поема полека На своите щедри весла – Със нежността на бижутер: Младеж и девойка, ръка за ръка, Първа целувка.., Със разтуптени от радост
Пламтящи души, умове и сърца ... Кост при костта и прах при прах ще отидат, Жертви ревниво земята поглъща.., В нея ще бъдем отново едно общество – И няма да вкусим властта на Смъртта ... (х3) Жертвите съдят негласно Своите мъртви приживе палачи. Бог опрощава слепците ... Глупецът ще влезе самичък Под власт на Смъртта. 30 декември 1990 г.

[1]Кълна се, че никога не съм чел през живота си и един ред от съвременника на лорд Байрон и П.Б. Шели – Кийтс, но един литературен критик (М. К.) ми обърна внимание, че нещо много подобно на тези 4 реда бил писал въпросният английски ПОЕТ от нач. на 19 век!!! Не знам, дали може в такъв случай да се говори за ПЛАГИАТСТВО от моя страна, или за ... ПРЕРАЖДАНЕ, за МЕДИУМИЗЪМ ... ?! ЗБС [2]Лебедите имат много стабилни семейни (партньорски) връзки; Ако единият партньор загине, другата птица не създава ново семейство. ЗБС

Нагоре

Гласувай:

Вълнообразно

Прочелите постинга прочетоха и:

ПОСЛЕДЕН ПОСТИНГ

ИСКАТЕ ЛИ ЕВРОТО????

Следващ постинг

Предишен постинг

"HELLOWEEN": ПАЗИТЕЛЯТ на СЕДЕМТЕ КЛЮЧА (БГ превод)

Коментари

1. stela50 - Честит Рожден ден, Здравко !
29.10.2012 17:31

Страхотен постинг ...
Поздравления !