Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829
Постинг
19.12.2011 10:11 - "Няма по-страшно от моето име" (Ф. Е. Дзержински - биография + док. филм)
Автор: deathmetalverses Категория: Видео   
Прочетен: 8123 Коментари: 4 Гласове:
30

Последна промяна: 19.12.2011 20:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Изобретателят на "червения терор" и баща на зловещата милиционерска служба ВЧК-НКВД-ГПУ-КГБ-ФСБ Феликс Едмундович Дзержински започва кариерата си на масов убиец още като дете, прострелвайки смъртоносно сестра си Ванда. Според друга версия, фаталният изстрел е произведен от брат му Станислав, но родителите покриват инцидента... 
image Шарж от Н.А. Бухарин - "Симбион. Той е Йоан Кръстителя от ГПУ", 1923 г.
Фе́ликс Эдму́ндович Дзержи́нский ((рус.); полски - Feliks Dzierżyński; белоруски:Фелікс Эдмундавіч Дзяржынскі;)), извесен още с прозвищата "Железният Феликс", "ФД", и партийните псевдоними  Я́цек, Я́куб, Переплётчик, Фра́нек, Астроно́м, Ю́зеф, Дома́нский, е роден на 30 август (11 септ.) 1877 г. в имението Дзержиново, Ошмянски окръг (уезд) на Вилненската губерния в Руската империя (дн. град Вилнюс е столица на Република Литва - ЗБС) и почива на 20 юли 1926 г. в Москва от сърдечен удар. 
  image
Пощенски блок, посветен на Дзержински, издаден в бившата Германска демократична република (съществувала от 1949-та до 1990-та г.) 

image
Пощенска марка 1951 г., СССР;

image
image
Тези марки са първите с лика на Дзержински, от 1937-ма; Следващата е от 1977-ма,  по повод 100 г. от рождението на Феликс Едмундович

image
Той е професионален революционер, по произход - полски благородник (дворянин), съветски държавник и политик, глава на редица Народни комисариати, но е най-известен като основател на Общоруската Извънредна комисия за борба със саботажите, терора и спекулата (ВЧК или ЧК). Син е на дребния земевладелец и потомствен аристократ Едмунд-Руфин Йосифович Дзержински, по професия – гимназиален учител по физика и математика (сред учениците му е бил и писателят АНТОН ЧЕХОВ – ЗБС), собственик на имението Дзержиново, на 15 км от Ивенца. Майката - Елена Игнатиевна Янушевска -ражда общо 8 деца на съпруга си.
Като дете Феликс мечтаел да стане «ксьондз» (католически свещеник, полски; думата е родствена на «княз» и «княжески син» в същия език.). От малък владеел свободно на три езика – полски, руски и иврит. Учил в руската гимназия във Вилнюс през периода 1887 – 95 г., където се запознал с бъдещия си заклет враг – първият президент на независимата Полска република (1918 - 1922 г.) и основател на въоръжените й сили - маршал Юзеф Пилсудски. През есента на 1895 г. става член на литовската младежка социалдемократическа организация; псевдоним - "Астронома".

image
Маршал ЮЗЕФ ПИЛСУДСКИ


Според училищната документация, Дзержински повторил два пъти първия гимназиален клас, а осми не завършва, но получава на ръка свидетелство, което гласи: «Дзержински Феликс, навършил 18 години, с католическо вероизповедание, със задоволително внимание и задоволително старание, показа следните успехи в наукате», а именно: По «Закон Божи» - добър; по логика, латински език, алгебра, геометрия, математическа география, физика, история, френски език – среден; по руски и гръцки езици – незадоволителен.
Като ученик Дзержински води революционна пропаганда в занаятчийските и фабрични училища, за което е арестуван през 1897-ма по донос и затворен в Ковненския затвор (дн. град Каунас), където прекарва близо година. През 1898-ма, под полицейско наблюдение, е заточен за 3 г. в град Нолинск, Вятска губерния (главният град Вятск днес е известен като Киров). Но и тук продължава да води антиправителствена революционна пропаганда сред работниците във фабриката, където се устройва на работа. Затова властите го преместват 500 версти на север, в селцето Крайгородское, откъдето той осъществява смело бягство с лодка през 1899 г. и се завръща във Вилнюс.
image
Феликс Едмундович в домашната библиотека на Дзержински, 1896 г.

image
1901 г., в Седлецкия затвор

image
1910 г., в Цюрих, Швейцария

Младият професионален революционер е привърженик на сливането на Литовската социалдемократическа партия с Руската социалдемократическа работническа партия и последовател на Роза Люксембург във възгледите й за разрешаване на въпросите, свързани с националните малцинства в Руската империя.
През 1900 г. взема участие в първия конгрес на Социалдемократическата партия на Кралство Полша и Литва (СДКПиЛ). През февруари с. г. е арестуван и затворен във Варшавската цитадела, преместен в затвора на Седлецк (90 км от Варшава).  През януари 1902-ра е заточен за 5 г. във Вилюйск – Якутия, като известно време прекарва в разпределителния сектор на Александровкия централен затвор. По пътя си към окончателното заточение, отново успява да избяга с лодка от Верхоленск (Иркутска област) и емигрира, като на конференцията на СДКПиЛ в Берлин е избран за секретар на задграничния партиен комитет. Организира издаването на «Червоны штандар» («Червено знаме») и вноса на нелегална литература от Кракув (използвам полския правопис – ЗБС) в Полското Царство (от 1815 до 1915 г. – в уния с Руската империя – ЗБС). Като делегат на 4-ия конгрес на СДКПиЛ, през юли 1903-та е избран за член на Глвното й управление. По време на руско-японската война от 1904-5 г. организира в Полша работнически бунтове и диверсии, а при революционните събития от 1905-та оглавява първомайската демонстранция, за което е арестуван през юли с. г. и освободен през октомври, по силата на амнистия.

image1911 г. - нелегален в Кракув
image
1914 г., в Орловския централен затвор

Като делегат на 4-ия конгрес на РСДРП през 1906-та, е избран за редактор в централния печатен орган на партията, и представлява полските социал-демократи във военно-революционните организации на РСДРП. От юли до септември 1906-та живее е Санкт Петербург, после се мести във Варшава, където през декември е арестуван, но пуснат на свобода под парична гаранция през юни 1907-ма. На 5-ия конгрес на РСДРП от 1907-ма задочно е избран за член на ЦК. През април 1908-ма отново е арестуван от службите за сигурност на Руската империя. През 1909 г. е лишен от право на собственост и осъден на пожизнено заточение в селцето Белское (после – Сухово и Тасеево) в Енисейската губерния, Сибир. През ноември 1909-та успява отново да избяга в Италия, на остров Капри, при писателя Максим Пешков (Горки). През 1910-та се завръща в Полша, като от м. март с.г. работи като партиен секретар в Кракув, където сключва брак със София Сигизмундовна Мушкат.
image
Феликс Едмундович със съпругата София и сина си Ян в Лугано, Швейцария, 1918 г.

Активно се бори срещу идеята на някои стари партийни членове, РСДРП да стане легална партия, като социалните преобразования станат по мирен път и по възможно най-безболезнен начин. Във връзка с разногласията в редакцията на вестник «Социалдемократ», през февруари 1911 г. пише, че е напълно солидарен с политиката на Ленин. След нелегалното си завръщане във Варшава през януари 1912 г., през м. септември е арестуван и от април 1914 е осъден на 3 г. каторжен труд, които започва да излежава в Орловския централен затвор. През 1916 г. допълнително получава наказание от още 6 години каторжен труд, които започва да изтърпява в Бутирския затвор на Москва, откъдето е освободен на 1 март 1917 г., след Февруарската революция. Със своята партия влизат в състава на РСДРП(болшевики), където бива избран за член на московския комитет на РСДРП и изпълкома на московския совет. Дзержински е делегат на 7-та (Априлска) Общоруска конференция, където се изказва СРЕЩУ правото на самоопределение на народите в бившата Руска империя; като делегат на 6-ия конгрес на РСДРП(б), той бива избран в състава на ЦК на тази партия и в Секретариата й. Участва в  Демократиченото съвещание през септ. 1917 г. Дзержински участва активно в подготовката на болшевишкия преврат, организирайки отрядите на Червената Гвардия в Москва. На 10 (23) октомври взема участие в заседанието на ЦК на РСДРП (б), което взема решението за въоружено завземане на властта, избран е в състава на Военно-революционния център, и се заема с организацията на преврата.   Феликс Едмундович участва в работата на 2-ия Общоруски конгрес на съветите, където е избран за член на ВЦИК и Президиума на ВЦИК, а от 21-ви октомври е в изпълнителния комитет на Петроградския съвет. Заема позиция против съглашението с Викжел за разширяване състава на Съветското правителство. По време на преврата от 25 октомври ръководи превземането на Главната пощенска служба и телеграфа. Заема поста Народен комисар по отбраната от 17 юни до 31 август. Като активист на Върховния революционен комитет (ВРК), по идея на Ленин е натоварен да организира Общоруската комисия за борба с контрареволюцията. На 20 декември 1917 на заседание на Съвета на народните комисари (СНК) на тази тема, Феликс Едмундович е назначен за председател на ВЧК (Общоруска Извънредна комисия за борба с контрареволюцията, саботажите и спекулата), съкр. «ЧК», какъвто и остава до преобразуването на тази служба в Главно политическо управление (ГПУ) през февруари 1922-ра. Като «ляв комунист», той заема позиция в ЦК против подписването на Бресткия мир с Кайзерова Германия, но считайки, че разкол в партията е недопустим, при гласуването от 23 февруари 1918 г. се въздържа. Като свидетел по делото за убийството от сътрудници на ВЧК на германския посланик В. Мирбах, на 7 юли 1918 г. си подава оставката от поста председател на същата организация. На 22 август с.г. е възстановен на същия пост. В качеството си на ръководител на ВЧК провежда твърда политика на репресии срещу противниците на болшевишкия режим. Той е инициатор на масовия терор, различни провокации, задържането на заложници сред мирното население от «органите на реда»и т.н. Според Дзержински основната функция на ВЧК  - борбата с контрареволюцията, може да се осъществи единствено по пътя на осъществяването на директни репресии. Активно възразява срещу опитите пълномощията на ВЧК да бъдат ограничени, а на разумните критики за възможна злоупотреба с власт на своите служители и сътрудници отговаря, че «там, къдетопролетариатът прилага масов терор, ние не срещаме предателства» и че «правото да разстрелва за ЧК е изключително важно», дори ако «мечът й случайно попадне върху врата на невинни».
image
1918 г.

"Дзержински гласува ЗА Троцки, и не просто гласува, а открито поддържаше Троцки против самия Ленин, още докато Ленин беше жив. Вие знаехте ли това? Той не беше човек, който би могъл да остане бездеен по какъвто и да било въпрос. Той беше много активен троцкист и цялото ГПУ искаше да вдигне в защита на Троцки, но не му се отдаде... Най-добре е да се съди за хората по техните дела, по свършената работа. Имаше хора, които се колебаеха на коя страна да застанат, после открито и честно заеха страната на Троцки. И другарят Дзержински, и другарят Андреев много добре се разбираха с троцкистите... Но после те разбраха своята грешка, признаха си честно и се завърнаха при нас. И ние ги приехме. Иначе не би могло и да бъде, защото в цялата история на нашата партия фактите сочат, че линията на Ленин, доколкото против нея започнаха войната си троцкистите, се оказа правилната. Това не би могло да не повлияе на някои бивши троцкисти. И няма нищо учудващо, че такива хора, като Дзержински, Андреев и още десетина бивши троцкисти, осъзнавайки своите заблуди, се завърнаха при нас – към правилната партийна линия" .   Йосиф В. Сталин, 1937 г. 

От януари 1919 г. Дзержински е член на комисията на ЦК и Съвета по отбраната, заедно със Сталин, за изясняване на причините за поражението при Перм на Червената армия (РККА). От март 1919 до юли1923 той е едновременно Народен комисар по вътрешните работи и Председател на военния съвет на войските ВОХР, от ноември 1920-та – на войските ВНУС, от февруари 1920-та - председател на Комитета за всеобща трудова повинност. През септември 1919 г. и през октомври 1920 г. председателства Комитета за отбраната на Москва. От февруари 1920 е председател на Главния комитет за всеоща трудова повинност. От април 1920 г. е кандидат-член на Организационното бюро към ЦК на Руската комунистическа партия (болшевики), от 1921 – действителен член. След атентата срещу Ленин Дзержински ръководи «червения терор». Възглавява борбата с въстаническото движение на националистите в Украйна. Във войната с Полша от 1920 г. е началник на тиловите сили (отговаря за охраната на революционния ред) и член на Временния революционен комитет на Полша и на полското бюро на ЦК на РКП (б), а същевременно с това и член на ЦИК на Комунистическата работническа партия на Полша, действаща в Смоленск. Дзержински е главният организатор на терора в Крим от ноември 1920 до март 1921г., където, по фициални данни са разсреляни 500 човека. След края на Гражданската война става председател на Комисията за изработване на мерки за усилена охрана на държавните граници на СССР. Съществува документ, че през март 1921 г., по време на Кронщадския бунт, на фракционно съвещание по време на 10-ия конгрес на РКП (б), Дзержински заявява намерението си да напусне ЦК на партията и ръководството на ВЧК, обосновавайки се, че «е недопустимо да се прилага терор срещу селяни и работници» вместо към «класовия враг». Но въпреки това не подава оставка.  В периода 1922—26 е председател на ГПУ (ОГПУ). В нач. на 1923 ръководи комисия на ЦК, разследваща конфликт между Закавказкия краеви комитет и грузинските комунисти, която оправдава неутралната линия на крайкома и неговия председател Григорий Орджоникидзе, като отговаряща на директивите на ЦК.
image

«Навсякъде у нас сега се наблюдава разхищаване и безстопанственост в страховити размери. Разхищения във вагоните, в касите, в складовете, при готовата продукция и суровините... Необходими са силни нерви и воля, за да преодолеем това море на разгула...» Възглавявайки комунистическото стопанство, Дзержински става и председател на Комисията за "подобряване живота на децата"; Като нейн председател инициира създаването на система от възпитателни учреждения, която се заема с проблемите на безпризорните деца (скитници, сираци, инвалиди, проституиращи, малолетни и непълнолетни престъпници), създават се детски домове и колонии. От 1924 г. Дзержински е кандидат-член на Политбюро към ЦК на партията. От февруари с.г. председателствува Върховния съвет за народното стопанство (ВСНХ) на СССР. Той смята, че основен фактор за развитието на промишлеността е «ориентацията й към широкия селски пазар», подчертавайки, че «няма смисъл да се индустриализираме, ако ни е страх от подобряването на благосъстоянието на селото и селяните». Дзержински защитава идеята за поощряване на дребната частна търговия, като частните търговци бъдат поставени в защитена от държавата "здравословна среда", визирайки местните администратори и бюрократичните им спънки, пораждащи условия за корупция и оттам – за оскъпяване на продукцията.  Дзержински се опитва да ннамали себестойността на продукцията по пътя на изпреварващия ръст на производителността на труда спрямо работната заплата. Подкрепял всички бивши меншевики, на работа във ВСНХ, като «забележителни работници и специалисти».
image В Харков, 1920 г., като ръководител на военни операции срещу украинските националисти

Дзержински участва в борбата с лявата и обединена партийна опозиция, доколкото те, според него, застрашавали единството на партията и провеждането на Новата икономическа програма (НЕП). Заедно с тях, обаче, през 1925-6 г. изразява несъгласие с икономическата политика на правителството и във връзка с това моли за освобождаване от постовете си. Дзержински оспорва мнението за приоритета на държавата, и в частност – армията, като база за развитие на металодобивната и металообработваща промишленост. Настоявал за радикална промяна на системата за централизирано управление на огромната страна, наследен от царските времена, за да бъде преодолян бюрократичният (чиновническият) «паралич за живота», предполагайки, че в противен случай «СССР ще открие своя диктатор, гробаря на революцията, - с каквито и ще червени перца да е окичил костюма си» .  През дек. 1923 г. Дзержински активно критикува троцкистката линия на лявата опозиция за проваляне на НЕП, поддържайки тезата на "десницата" за развитие на пазарни отношения, под държавен надзор.
image
Февруари 1926 г. , Дзержински и Киров в Ленинград, на заседание на 23-тата извънредна партийна конференция

На 20 юли 1926-та се провежда пленум на ЦК, посветен на състоянието на съветската икономика, на който Дзержински чете двучасов доклад. През цялото време изглеждал не много добре. В доклада си той подлага на остра критика Г.Л.Пятаков, когото нарича «най-големият разрушител на промишлеността» и Лев Каменев, когото обвинява, че вместо да работи, се занимава с политически интриги.
"…ако разгледате внимателно нашия държавен апарат, ако разгледате внимателно нашата система за управление, ако разгледате внимателно нашия нечуван бюрократизъм, веригата от никому ненужни ‘съгласувания’ между инстанциите.., от всичко това косата ми се изправя! Затова нееднократно съм ходил при Председателя на Съюза на търговските организации и Совнаркома и им казвах: Освободете ме от длъжността! Така не може и не трябва да се работи! "
Критиката на Дзержински не е приета благосклонно. Преживява нервен срив, става му лошо и по-късно същият ден го спохожда сърдечен удар. Погребан е на Червения (Красивия) площад в Москва, до стените на Кремъл. Родственици: Награди: Орден “Червено знаме” и звание “Почетен сътрудник на държавна сигурност”
image
Гробът на Дзержински пред стените на Кремъл

   ИЗБРАНИ МИСЛИ:
  • За да не банкрутира държавата (което наистина се случи с Руската федерация в средата на 90-те г. на 20-ти век! – ЗБС), необходимо е да бъде разрешен проблемът с държавния апарат. Необосновано раздутите административни щатове, чудовищната бюрокрация, която спъва всяко начинание – планини от хартия и стотици хиляди писарушки; превземането на всички големи здания и помещения; автомобилната епидемия (Ф. Е. има предвид стремежа на всяко ведомство да се снабдява с нови и скъпи автомобили ежегодно – ЗБС); милиони, похарчени за луксозни дреболии. Това е законово регламентирано разхищение на държавно имущество, и угояване на безхаберници на високи ръководни и отговорни постове. И в допълнение – нечувано, безмилостно рушветчийство, разпиляване на ресурси, недобросъвестност, тотална безстопанственост, които характеризират нашиата т.нар. «стопанска сметка», престъпления, които прехвърлят държавното имущество в частните джобове.
  •  Да извършваме икономическо строителство, според мен означава това: СССР, от страна, която внася огромни количества машини, автомобили и оборудване, да се превърне в страна, произвеждаща машини, автомобили и промишлено оборудване... В производството трябва да се внедряват навсякъде последните световни достижения на научно-техническия прогрес. Ако не действаме в тази насока, застрашени сме  от затваряне на нашите фабрики и обречени да станем роби на чуждестранния капитал. И ако днес все още сме «дървена» Русия, утре сме длъжни да станем «стоманена» Русия.  (Из предсмъртната му реч на 20 юли 1926 г.)
  • Не проповядвам, че трябва да се изолираме от "чужбината". Това е съвършен абсурд. Но ние сме длъжни да съсздадем благоприятни условия за развитието на тези икономически отрасли, които са жизнено необходими (за функционирането , развитието и напредъка на Русия – ЗБС), и в които ние можем да се конкурираме с чужденците. / 1925 г., като председател на ВСНХ/.
  • В последно време политиката много често мирише на петрол, а той – на политика /1926 г./.
  • Страхът не може да научи детето да различава доброто от злото; който се страхува от наказание, винаги може да се отдаде на злотворство.
  • Трябва да възпитаваме децата в любов към хората, а не в егоизъм; Ето защо самите родители трябва да притежават любов към хората, за да обичат децата си истински и да им показват с личния си пример какво е любовта.
  • Родителите не разбират, колко много вреди нанасят сами на децата си, опитвайки се да им натрапят своите убеждения и възгледи за живота.
  • Любовта е творецът на всичко добро, възвишено, силно, топло и свято.
  • Да поправя може само онова средство, което принуждава виновния да осъзнае, че е постъпил лошо, че трябва да живее и да действа по друг начин. Заплахите за наказание действат много кратко време; когато поотраснат децата, те спират да се страхуват и съвестността изчезва.
  • Любовта към детето, като всяка велика любов, е творчески процес, и може да му дадете криле и истинско щастие, когато насърчавате любовта му към живота, и да го направите пълноценен човек, ако не превърнете любимото си същество в идол.
  • Една велика задача стои пред всички Вас: Да възпитате и оформите душите на своите деца. Внимавайте! Всеки успех или поражение, всяка вина или заслуга на децата Ви в живота в огромна степен зависят от мъдростта и съвестта на родителите.
  • Детето умее да различава онези, които го даряват с неподправена любов, от притворените хора; то може да бъде възпитавано единствено чрез любов.
  • Там, където царува любовта, не съществува страдание, което може да прекърши човека. Истинското нещастие е егоизмът; Ако обичате единствено себе си, и бъдете връхлетени от тежки изпитания в живота, ще проклинате съдбата си и ще изпитате неимоверни душевни терзания; Но ако във Вас има любов и загриженост за съдбата на другите, никога няма да изпаднете в отчаяние.
  • Човек може да съчувства истински на обществените трагедии само тогава, когато е в състояние да съпреживява всяко едно отделно нещастие на всеки един отделен индивид.
  • ...Щастието не е живот безгрижен и лишен от загуби, но състояние на душата.
  • Там, където има любов, задължително съществува взаимно доверие.
  • Този, който има идея и е жив, не може да бъде безполезен – това означава сам да се отрече от идеята си.
  • Чекистът е длъжен да има горещо сърце, студен разум и чисти ръце.
  • В органите (на реда) могат да служат или само светци, или само подлеци.
  • Този, който стане жесток и чието сърце остава безчувствено към затворниците, е длъжен да напусне органите на реда. Тук, както никъде другаде, трябва да бъдеш добър и благороден.
  • Ще си почиваме, другари, в гроба...
  • Ако още си седите на топло у дома, това не е Ваша заслуга, а несвършена от нас работа.
Превод (и редакция) от полски, руски и белоруски: Здравко Б. Спасов, 20. 12. 2011 г. Всички снимки в статията са заети от сайта на ФСБ на Руската федерация: http://www.fsb.ru/fsb/press/photo/single.htm%21id%3D10434323%40fsbStuffphoto.html
и Уикипедия 

     





Гласувай:
30
0


Вълнообразно


1. yuliya2006 - ВИНАГИ ПРАВИШ ПОСТИНГИ ОТ ВИСОКА ...
19.12.2011 20:32
ВИНАГИ ПРАВИШ ПОСТИНГИ ОТ ВИСОКА КЛАСА! МНОГО НЕЩА НАУЧИХ..МНОГО ФИЛМИ ОТКРИХ ТУК..МНОГО... МНОГО НЕЩА
ДНЕС ОТНОВО НА ВИСОТА... НО СТРАННО ЗАЩО ПОСТИНГИ С ТАКОВА КАЧЕСТВО И СТИЛ НЕ СЕ ОТКРИВАТ ОТ БЛОГЪРИ..СТРАННО?

НЯКОЛКО ПЪТИ ЧЕТОХ ПОСТИНГА ТИ..И СИ МИСЛЕХ АКО СЕ ИЗКАРАХА И КИРЛИВИТЕ РИЗИ НА ЦРУ И АНГЛИЙСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ СИГУРНО ЩЕ ЗАНЕМЕЕМ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. monna1 - Да, много съдържателен постинг!
19.12.2011 21:55
Какви времена, какви хора са се раждали...да те е страх да дишаш!?
В "Доктор Живаго", "Мъртвите сибирски полета", "Какво да се прави","Салават Юлаев", "Братя Карамазови", още има, но не се сещам в момента, това са книги, на моя баща, които съм чела с голямо удоволствие, ако ти попаднат.....
Приятна вечер!
цитирай
3. novkoment - Какви времена, какви хора са се р...
20.12.2011 11:07
monna1 написа:
Какви времена, какви хора са се раждали...да те е страх да дишаш!?
В "Доктор Живаго", "Мъртвите сибирски полета", "Какво да се прави","Салават Юлаев", "Братя Карамазови", още има, но не се сещам в момента, това са книги, на моя баща, които съм чела с голямо удоволствие, ако ти попаднат.....
Приятна вечер!

Да, наистина - човек да го е "страх да диша". Особено като види какви са ги вършили хората на Дзержински, може да види това тук:

http://www.youtube.com/watch?v=2S9aPxLBgkw

Постингът като техника е много добър, но страда от една основна слабост: липсва моралната оценка на дейността на Дзержински и компания. Без тази оценка си остава само сухо изброяване на фактология.
цитирай
4. alhimik1 - Строиш...замъци прекрасни...знаеш!!!
22.12.2011 10:08
Светли Коледни празници, благороднико!
Док
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6374431
Постинги: 2712
Коментари: 5004
Гласове: 48773
Спечели и ти от своя блог!