Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Постинг
09.09.2014 10:12 - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛИ! ИЛИ ЗАЩО РОТШИЛДОВИ ще изтрият БЪЛГАРИЯ до 2030 г.?
Автор: deathmetalverses Категория: Политика   
Прочетен: 883 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 09.09.2014 15:24


Една българка, племенница на трикратния професионален превратаджия  - о.з. ген.-полк. КИМОН ГЕОРГИЕВ, който също така е и отличен ДВУКРАТНО като Герой на социалистическия труд - известната парижка скулпторка ЛИНА ГЕОРГИЕВА, която 4 години е била съпруга на барон Едмон де РОТШИЛД  и когото обижда кръвно, като го зарязва (младите момичета обикновено не си дават сметка за глупостите, които вършат) е ГЛАВНАТА ПРИЧИНА за ЗВЕРСКАТА ОМРАЗА на този могъщ банкерски род към БЪЛГАРСКИЯ НАРОД и за техният успешен ПЛАН за УНИЩОЖАВАНЕТО на страната ни, провеждан СЪЗНАТЕЛНО вече 25 години - реализиран с помощта на всички "български" правителства и парламентарно представени партии, които са на ХРАНИЛКА и ПОИЛКА към международните ХОЛДИНГОВИ СТРУКТУРИ на РОТШИЛДОВИ. Целта на холдинговите търговски дружества е именно тази - РЕАЛНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ да останат в сянка, така че дали Световната банка, МВФ, ГАТТ, ООН и т.н. обслужват интересите на РОТШИЛДОВИ не може да се проследи със сигурност, но, според техните дела ние можем да съдим, че обслужват именно РОТШИЛДОВИЯ ПЛАН за ЛИКВИДИРАНЕ на БЪЛГАРИТЕ; А комунистите-милиционери-капиталисти-фалшиви демократи у нас преданно им слугуват, защото винаги са били ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ безродници и безсъвестни престъпници, които се интересуват единствено от чревоугодство......

Ето защо БОРБАТА СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, сраснала се с държавността и нейните институции, която БЕЗПРОБЛЕМНО ни управлява, сменяйки само пионките си и маските вече 70 години (не 45, не 25 - а СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ!!!) е НЕВЪЗМОЖНА, ако не бъдат ОТРЯЗАНИ и ГЛАВАТА, и ПИПАЛАТА на ОКТОПОДА -  ВИНОВНИЦИТЕ за ГРАБЕЖИТЕ и ГЕНОЦИДА КЪМ НАШИЯ НАРОД, за БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТТА И РУШАЩИТЕ СЕ ЯЗОВИРИ (ЛИЧНО не бих се изненадал, ако скоро и АЕЦ-ът в КОЗЛОДУЙ даде фира и гръмне! ) - НЕ БЪДАТ НАСИЛСТВЕНО отстранени ОТ ВЛАСТТА!
МИРНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ са ПРАХ В ОЧИТЕ на масите безпросветни; АЗ МРАЗЯ КРЪВОПРОЛИТИЯТА И БРАТОУБИЙСТВАТА, прекалено сме малко българите, но... 
ВИНОВНИЦИТЕ за СЪСИПВАНЕТО на БЪЛГАРИЯ СА СКАНДАЛНО ПУБЛИЧНО ИЗВЕСТНИ  - и НАЙ-СЕТНЕ НЯКОИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАКАЗАНИ, ако не с РАЗСТРЕЛ, то поне с публично порицание!
ПИСНА МИ НА КУРА, че вече 25 години ни се хилят от първите страници на вестниците,  и най-редовно плюят ЗМИЙСКА ОМРАЗА, ЛЪЖИ И ОТРОВА от ПРОДАЖНИТЕ, "независими" електронни медии!

АКО СМЕ ПАЗАРНО СТОПАНСТВО, държавата няма ангажименти към мафиотската ЧАСТНА (!!!)банка КТБ, - в пазарната икономика се обявява фалит, а вложителите съдят СОБСТВЕНИКА Ц. Василев, който се укри като братя Галеви, с помощта на БГ ПРАВОСЪДИЕ, за КРАЖБА И ИЗМАМИ ("КЛИЕНТИТЕ СА НИ СКЪПИ" - слоганът на КТБ!!!), а мениджърския екип на банката - за НЕКАДЪРНО УПРАВЛЕНИЕ! Това е нормналната процедура, ако сме нормална пазарна икономика! "Да, да - ама не!" (както казваше г-н Петко Бочаров).
image
ВЕСЕЛИНА ВЛАДОВА ГЕОРГИЕВА, баронеса РОТШИЛД .  За подвизите на тази красавица вижте повече тук:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=887117


ЩЕ ЗАДАМ СЛЕДНИЯ ЕРЕТИЧЕН ВЪПРОС: НЯМАМЕ ЛИ НИЕ НУЖДА ВЕЧЕ и от СПЕЦИАЛНИ ЕСКАДРОНИ на СМЪРТТА, които да започнат да възстановяват СПРАВЕДЛИВОСТТА? АДВОКАТИ-СЪДИИ-ПРОКУРОРИ-ЗДРАВНА КАСА-ПОЛИЦИЯ-КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ-ЕДЪР БИЗНЕС-ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ-ЛИЦЕМЕРИ-И НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛИ-ТВ ЗВЕЗДИ-ПЕВЦИ и ПЕВАЧИЦИ-АГЕНТИ НА ДС-КОМУНИСТИ-МИЛИАРДЕРИ-КВАРТАЛНИ НАРКОДИЛЪРИ - някой трябва да започне да ги ПРОЧИСТВА НАРЕД!!!

“На 16-ти септември народните маси още не бяха разбрали, че 9-ти септември е дошъл”. (КИМОН ГЕОРГИЕВ – според спомените на политика Гиньо Ганев, негов зет)
image
Н.В. ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ и КИМОН ГЕОРГИЕВ, 1934-та
      Генерал-полковник Кимон Георгиев Стоянов е чичо на българската скулптурка, живееща във Франция, Веселина Владова Георгиева, баронеса Ротшилд (по-известна като ЛИНА ГЕОРГИЕВА), баронеса Ротшилд, родена през 1927 г. в София в заможно семейство. 20-годишна заминава за Франция, за да продължи образованието си в Парижкото училище по приложни изкуства в класа на проф. Катлен. Спускането на Желязната завеса превръща младата красавица в бежанка. Българката аранжира витрини, прави букети от сухи листа върху телена арматура.Веселина Георгиева се посвещава на скулптурата благодарение на учителя си Алберто Джакомети. През 1968 г., вече Лина Георгиева, прави самостоятелна изложба в амстердамската галерия “Еендт”. Голям почитател є бил Ърнест Хемингуей. Заразена от авантюристичния му дух, тя посещава Индия, Израел, Египет. “Живяла съм няколко живота. Но в края на краищата винаги се връщам към скулптурата”, казва Веселина. Българката непрекъснато се разкъсва между скучните чаени следобеди, ски-курорти и казина. Между “лудориите” й е и сродяването с прочутата фамилия Ротшилд.
След развода с Веселина Георгиева до сетния си час Едмон де Ротшилд остава смъртен враг на България. “През 2030 година няма да има нито държава България, нито живи българи!” Тази зловеща прогноза той изрича през лятото на 1997 г. Скоро след това Едмон де Ротшилд умира. Версията е самоубийство. 
image
ЦАР БОРИС ТРЕТИ, югославският крал АЛЕКСАНДЪР КАРАДЖОРДЖЕВИЧ и КИМОН ГЕОРГИЕВ, 1934-та
ДРУГИ за КИМОН ГЕОРГИЕВ:
  • Той се беше отличил и в службата, и на фронта, където беше загубил едното си око и бе награден за храброст. Като Дамян Велчев той беше трезв, дисциплиниран човек, отдаден на работата, дългогодишен ерген, който накрая се беше оженил за по-млада жена от заможна фамилия. Кимон беше образцов баща и съпруг... Кимон беше по-умният от двамата (в сравнение с Дамян Велчев), в смисъл на по-бърз ум и прозорлив поглед върху действителността. Въпреки че обикновено беше мълчалив като Дамян, той беше по-добър оратор и по-представителен пред публика. Георгиев беше обаче по-студен, по-скептичен и пресметлив от Велчев. Той винаги владееше себе си и чувствата си, беше строг и взискателен с подчинените си, а кривогледият поглед иззад очилата, причинен от бялото на сляпото му око, никак не улесняваше контакта с него. Когато се явяваха заедно на срещи и събрания, Кимон показваше повече самоувереност, отколкото стеснителния непохватен Дамян. Амбициозен човек и по-обигран политик, той вдъхваше известен респект и неговите студени неемоцинални анализи имаха голяма тежест пред техните последователи. Докато някои офицери бяха привързани към Дамян Велчев като човек, никой никога не бе хранил топло чувство към Кимон Георгиев.
— Стефан Груев, из "Корона от тръни"  
  • Режимът на Кимон Георгиев не се различаваше много от този на Ляпчев. В някои отношения се отличаваше с още по-голямата си строгост. Наредбата-закон за защита безопасността на държавата съдържа клаузи извънредно строги. Цензурата беше много по-жестока от тази на сговористкия режим. Смъртните присъди по политическите дела се изпълняваха бързо. Обиски се вършеха непрестанно и откритията им се оповестяваха шумно като например намирането на печатницата "Никола Кофарджиев" и др. (интресено как после в ОФ и след 9.9.1944 г. и Кимон, и звенари, и комунисти "забравят" услужливо този факт... – б.м.) За политическите конспирации, особено за тези в казармите се налагаха тежки присъди. По това време имало в Пазарджикския полк 7-8 войници, осъдени на смърт. Делегация от родители и жени пристигнали в София и помолили Георги Йорданов (земеделски лидер – б.м.) да ги заведе при Кимон Георгиев да измолят отменяването на смъртните присъди. След като говорили с министър-председателя, хората излезли от кабинета му и Георги Йорданов казал на тези, които го чакали:
    — Е, жесток човек е този Кимон Георгиев, жесток човек! Не се съгласява да се отменят смъртните присъди…
    След като делегацията пристигнала в Пазарджик (родно място на Кимон – б.м.), научила, че осъдените били екзекутирани!
Константин Муравиев, из "Събития и хора"image  1946-та година; ГЕОРГИ ДИМИТРОВ все още е просто лидер на БКП (БРП-комунисти), а о.з. генералът КИМОН ГЕОРГИЕВ - премиер от Отечествения фронт
  • Говореше малко и сдържано и не страстните думи и емоционалните слова хвърляха мрежите на влиянието му върху другите. А личността и поведението му. Притежаваше харизматична сила. Имаше въздействие над много хора. Той говори тихо. Толкова тихо, че ако сте по-далеч от него, едва долавяте думите му. Но дори и когато не ги долавяте, струва ви се, че го разбирате, че следвате неговата спокойна и критична мисъл.
    Гиньо Ганев (зет на Кимон Георгиев и лидер на Отечествения фронт, председател на НС след дворцовия превратна ген. Добри Джуров и Петър Младенов от 10.11. 1989 г )

Кимон Георгиев Стоянов е български офицер и политик от Демократическия сговор, а след това от „Звено“ и от Отечествения фронт. Той на два пъти е министър-председател на България - първият път от 19 май 1934 до 22 януари 1935, а вторият — от 9 септември 1944 до 23 ноември 1946 и достига до звание генерал-полковник. Той е роден на 29 юли (10 август) 1882 година в град Татар Пазарджик, по това време част от Източна Румелия. Бащата на Кимон, Георги Стоянов, е роден в около 1848 г. в Пазарджик. Бил е дребен търговец, умира, когато Кимон е бил на 3 месеца. Майка му, Мария е родена в Пазарджик около 1858 г. Кръстницата на семейството била омъжена за албанец, който се гърчеел. Така тя дава гръцко име на новороденото дете — Кимон. След смъртта на бащата майката се връща в къщата на родителите си. Настойник на Кимон става един от вуйчовците му. Кимон завършва четирикласното училище в Пазарджик през 1897 г. Искал да учи в Пловдив гимназия и да следва инженерство, но поради липса на средства постъпва в подготвителния клас на 28-и юнкерски випуск. Георгиев завършва Военното училище в София през 1902 година.Започва службата си в Пещера, а после служи в Пазарджик и в Стара Загора. По-късно служи на границата в района Лъджене. Участва в Балканските войни като командир на рота и в Първата световна война като командир на дружина от Двадесет и седми пехотен чепински полк, като през 1916 година е ранен в окото. Оттогава го съпровожда и прякора "Кьоркимон". През 1920 е уволнен от армията с чин подполковник. През 1946 достига званието генерал-полковник от запаса. Кимон Георгиев е сред основателите на Военния съюз (1919) и на Народния сговор (1922) и участва в организирането на Деветоюнския преврат през 1923 година, като след него е сред ръководителите на Демократически сговор. Заема поста министър на железниците, пощите и телеграфите в първото правителство на Андрей Ляпчев (4 януари 1926 - 3 март 1928) В началото на 30-те години Кимон Георгиев е сред ръководителите на Политически кръг „Звено“, взема активно участие в Деветнадесетомайския преврат през 1934 година и оглавява съставеното след него правителство. В него той е министър на външните работи и изповеданията (19-23 май 1934) и министър на правосъдието (23 май 1934 - 22 януари 1935). Изпълнява длъжността министър на войнатана 19 май 1934. През този период България установява дипломатически отношения със Съветския съюз. Политиката на правителството на „Звено“ среща съпротивата на цар Борис III и през 1935 година групата на Кимон Георгиев е отстранена от управлението. През следващите години Кимон Георгиев се сближава с левицата и от 1943 година е в ръководството на Отечествения фронт. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година оглавява 62-рото и 63-тото правителство на България, в които е министър без портфейл, а през септември-ноември 1946 година е управляващ Министерството на войната. През този период той е произведен в звание генерал-полковник. След 1946 година Кимон Георгиев е вицепремиер (1946-1950), министър на външните работи (1946-1947), министър на електрификацията и мелиорациите (1947-1959), председател на Комитета по строителство и архитектура (1959), отново вицепремиер (1959-1962). От 1962 до смъртта си през 1969 Кимон Георгиев е член на Президиума на Народното събрание. Два пъти, през 1962 и 1967 година, получава званието „Герой на социалистическия труд“. Кимон Георгиев умира на 28 септември 1969 година във Варна. Кимон Георгиев е женен за Веселина Родева от видното бургаско семейство Родеви, имат две дъщери:
image
  • Мария, омъжена за политика Гиньо Ганев
  • Корнелия
Кимон Георгиев: С преврата през 1934 г. можехме да станем република! (Интервю на ВАЛЕНТИН БОЯДЖИЕВ – пълни авторски права върху този текст)
image
(на снимката - Кимон Георгиев, с бастуна, и комунистическия номенклатурчик ПЕКО ТАКОВ, 1967)

През есента на 1967 г. рядък журналистически шанс ми даде възможност да разговарям със стария политически лъв, участник в три държавни преврата Кимон Георгиев. Той беше отдавна приключил с кариерата си във властта и името му почти не се споменаваше. В двора на една от вилите в Банкя, стопанисвани от ЦК на БКП и Министерския съвет, познат ми посочи висок и слаб старец, който се грееше на есенното слънце – „това е Кимон Георгиев”. Вече пишех първите си дописки в „Народна младеж”, миналото ме привличаше властно и веднага ми се прииска да разговарям с премиера на първото ОФ-правителство. Моят познат бе градинарят на вилата и веднага пое ангажимента да ме представи на Кимон Георгиев. Само след ден-два вече седях на пейката до възрастния държавник и доста смутен задавах въпросите си. Уговорихме се, че няма да правя обикновено вестникарско интервю (пък и кой вестник щеше да го публикува тогава?), а само ще разговаряме за минали събития, в които той е бил участник. Няколко месеца преди това бях записал свой диалог с друг политик от годините между двете войни – Димо Казасов. Още като споменах пред Кимон Георгиев това име, видях че не му стана много приятно – бай Димо си беше позволил вече да се изказва доста лошо за бившия водач на „Звено”. Разговорът ни започна оттам:
 - Димо Казасов е стар грешник, младежо. Няма да говоря за политическите му криволици през годините – тръгна от социалдемокрацията и стигна до министерско кресло в правителството на Цанков. Но в крайна сметка, кой политик не е правил грехове – особено ако се радва на дълголетие, което съдбата ни даде с Казасов. Сега чувам, че Димо говори срещу мен в една компания, която се събира всеки понеделник в Руския клуб. Приказвал, че съм му редактирал спомените и съм ги спирал от печат. Ама той отиде доста далеч в приказките си – нарича ме монархист, а у нас и децата вече знаят, че Кимон Георгиев, политическият кръг „Звено” и дори част от офицерите във Военния съюз си бяха републиканци...      - Разкажете как стана превратът на 19 май 1934 г.? - Превратът стана лесно – все пак военните имаха доста влияние тогава. Пък и в страната нещата не бяха стабилни. В „Звено” бяхме решили да сложим ред – дали правилно сме постъпили сигурно историята някой ден ще си каже думата. Вечерта се бяхаме събрали няколко човека (може да се каже щабът на преврата) във военното министерство. Съставихме новия кабинет и на мен се падна задължението, като водач на правителството, да представя на Особата (цар Борис ІІІ – б.а.) списъка на министрите. Вече си бяхме сложили главите в торбите и написахме две прокламации до царя. Едната със съставеното ново правителство, водено от мен, което Борис трябваше да утвърди, а другата – за отказ, абдикацията му от трона като български цар... Бяхме дошли до идеята, ако величеството ни се противопостави – да обявим България за република. Първият вариант бе по-реален – все пак тогава в Европа имаше само две републики – Франция и Германия, едва ли щяхме да дочакаме международна подкрепа, ако бяхме свалили Кобурга. - И все пак такъв вариант от развитието на преврата е имало? - Да, можеше и натам да тръгнат нещата. Сложих двете прокламациии в джобовете на сакото си – нямаше време за папки, и тръгнах към двореца. Моите колеги бяха накацали по прозорците на военното министерство и чакаха как ще се развият събитията. Вече се бяхме обадили по телефона в двореца и оттам бяха потвърдили моята аудиенция. Бях неспокоен – от царя всичко можеше да се очаква. Мислех си, че като нищо може и да ме арестуват още щом прекрача прага на палатите му. Борис ме посрещна в залата за аудиенции – още щом влязох вдигна ръце към тавана и каза театрално: „Г-н Георгиев, закъснявате! Не ви ли е неудобно царят да ви чака!?” Величеството кой знае защо беше в парадна униформа. Почнах за говоря. Казах, че властта е в ръцете на нови хора, които идват с нови идеи. Той ме прекъсна: „Готов ли е списъкът с новите министри?” Извадих списъка, който започваше с моето име. Царят го прочете – през цялото време имах чувството, че вече някой му беше докладвал имената на новите министри по телефона. От тогава досега се питам – кой беше информирал царя за нашите планове и не намирам отговор. Имало е предател между нас. След това подписа списъка и каза само: „Хаирлия да е!” Така се разминахме с абдикацията и обявяването на републиката! - От стари хора съм чувал една легенда. Говори се, че след аудиенцията, на тръгване сте се подхлъзнал на излъскания паркет и сте паднал, оставяйки върху тапета отпечатък от ботуша си. Според мълвата цар Борис ІІІ заповядал да не изтриват следата, за да му напомня за Кимон Георгиев и преврата, който той му спретнал на 19 май 1934 г. Каква е истината? - Това са приказки на Шехерезада. Чувал съм тази история. През 1934 година аз отдавна вече не бях офицер, в двореца бях влязъл с цивилен  костюм, така че никаква следа от „моя ботуш” не би могла да се отпечата на тапетите на Кобурга. А Борис ІІІ бързо ме отстрани от властта – още на следващата година бях заточен на остров „Света Анастаси (”Болшевик”), където направих първите си преки политически контакти с комунистите. След десетина години (беше 1943-та) те ме намериха в едно лозе край Бургас и ме поканиха да участвам в Отечествения фронт. Нататък историята е повече позната...                 



Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6603960
Постинги: 2783
Коментари: 5060
Гласове: 50316
Спечели и ти от своя блог!