Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Постинг
29.07.2013 23:13 - ГОТОВИ ЛИ СТЕ за ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ? Прочети и изгледай филма ВНИМАТЕЛНО, преди да плюеш
Автор: deathmetalverses Категория: Политика   
Прочетен: 3301 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 31.07.2013 11:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Пряката демокрация е форма на политическа организация на обществото, при която основните решения се приемат и прилагат непосредствено от гражданите, за разлика от представителната демокрация, при която хората гласуват за представители, които след това гласуват и изпълняват от тяхно име политическите решения. Прякото осъществяване на властта от народа може да бъде в общонационален/общонароден и местен мащаб, различни форми за приемане на решения от самото население от обществен и местен характер(например участие в бюджетирането).
В зависимост от степента на употреба, пряката демокрация може да доведе до приемане на управленски решения, изготвяне на закони, директно избиране или отзоваване на длъжностни лица и издаване на съдебни решения. Много страни, които са представителни демокрации позволяват използването само на три ограничени лоста за пряка демокрация: референдум, гражданска инициатива(петиция за референдум) и отзоваване.
Като една от основните предпоставки за добра функционираща пряка демокрация се сочи
гражданското общество
.

Пряката демокрация е непосредственият начин да се взимат решения в едно общество. Това значи от нас за нас, без лидери, представители, инструктори и други такива. Пряката демокрация се формира от обикновените хора/граждани без почести и титли. Както К. Касториадис твърди „ако една демокрация не е пряка, то тя не е демокрация". Тя не е теоретически текст от идеи, а практическа реалност. Тя означава да си върнем свободните публични пространства в кварталите и да създадем публични асамблеи, където всички решават, всички участват, всички контролират. Пряката демокрация се появява винаги и навсякъде, където хората, обществото поемат живота си в своите ръце. Принципи на пряката демокрация:
  1. Политическо равенство - гражданите участват наравно в диалозите и в решенията.
  2. Отстранимост - при пряко-демократичните структури участниците, които поемат отговорности често трябва да бъдат отстранявани и редувани. Това означава, че задачите трябва да се разпределят по ротационен начин. Така се избягват неофициалните лидери, бюрокрацията и дисхармонията между говорене и действие.
  3. Достъп до знание и информация - гражданите, които имат право да решават, би следвало да се информират и образоват свободно. Това ще им помогне да правят сигурни и колективни стъпки и избори.
  4. Автономията на пряко-демократичния процес - пряката демокрация не е режим, който създава перманентни институции, а непрекъснат процес, непрекъсната възможност за участниците да изграждат техни институции и закони. Хората, в този случай, са свободни да откриват нови начини на създаване и организиране на техния социален живот, на самоуправление. Те експериментират продължително със структурите, които използват и тяхната гъвкавост, така че да могат да ги променят, когато им се наложи. Така че, говорим за разнообразие от версии, които социалния живот може да приеме, в зависимост от района, специфичните обстоятелства, опитът, който придобиват и новите ценности и значения, които се появяват.
  5. Взимане на решения - решенията могат да бъдат вземани с консенсус, с единодушие или с мнозинство според желанието на участниците (така че, не съществува една готова рецепта, която трябва да бъде следвана).
  6. Представителство и посредничество - пряката (незабавна, директна) демокрация изключва посредничеството между обществото и институциите. Представителството, каквото го познаваме днес е също премахнато, не само защото е посредник в начина, по който решаваме задачите си, но и защото решенията трябва да бъдат изпълнени от всички. Така че, имаме две значения на думата ”пряка” : незабавността на вземане на решенията без посредници (начина) и незабавността на постигането им без бюрократични структури по средата (действието).
  7. Участие в решенията според степента, от която си повлиян от тях - това е единственият критерий, според който някой може да разбере нивото на своето участие в решението (за повече информация вижте: Майкъл Албърт за Парекон). Всички, които са повлияни от решенията трябва да имат правото да им придават форма. Това очевидно, изключва всички видове дискриминации, с които сме израснали: българи или цигани, местни или имигранти, хомосексуални или хетеросексуални, мъже или жени, дебели или слаби и т.н. Пряко-демократичният процес изисква лично и социално съзнание, свободно от предразсъдъци и стереотипи.
Пряката демокрация се отличава от представителната демокрация — осъществява властта чрез избраните от народа представителни органи. В политическата история се срещат ситуации за използване институции на непосредствена демокрация в ущърб на представителната и обратно. Примери от българската история са референдумът за премахването на монархията през 1946 и този за приемането на т.н. ”Тодорживковска конституция Пряката демокрация означава, че гражданите сами, изключително по своя воля и инициатива, без диктат отгоре или “отстрани”, без съобразяване с външни норми и интереси, заедно преодоляват възникнали проблеми, решават засягащите ги като общност задачи, регулират нормите на отношенията помежду си. За целта те създават временни или постоянни институции, чиято дейност контролират, чийто състав всеки момент могат да сменят, които след решаване на поставените им от Общо гражданско събрание (то може да функционира и като интернет-форум) задачи или при незадоволителна работа се разпускат. Общото гражданско събрание определя правилата на съвместно погаждане, рамките на допустимото поведение, насоките за развитие.
Пряката демокрация най-добре работи в малки групи - 50, 200, 1000 души. В такива групи по-лесно се постига консенсус или наистина приемлив за всеки индивид компромис. Лесна е и процедурата по общо гласуване, резултатите са прозрачни и се знаят мотивите, целите и последиците от приетото решение. Когато има консенсус, логично е да няма нарушения, следователно липсва необходимост от нарочна принуда, от институции за надзор и репресии. Тоест “демо-крацията” (власт на народа) се превръща в НАРОДНО САМОУПРАВЛЕНИЕ, практика, различна от властта, винаги изискваща принуда. Намалява или на дело изчезва “вечното” противопоставяне между личността и обществото, защото 1) никой не говори от името на групата, освен самата нея; 2) всичко, което засяга един-двама души, се решава лично от тях и никой друг. Още повече, че самото понятие “общество” означава повече ВРЪЗКИТЕ, отношенията между личностите, отколкото механичното название на голяма група хора.
И понеже мащабите на най-висок социален и всякакъв друг КПД (коефициент на полезно действие) на пряката демокрация (народното самоуправление) са малки, работещият структурен модел за една област, страна, регион, континент и целия свят е ФЕДЕРАЛИЗМЪТ. Така както в самоуправляваща се общност колективът (групата) е съставен от еднакво свободни във волеизявлението и действията си личности, така и федерацията представлява колектив от еднакво свободни колективи (групи). Спойката между общностите в една федерация е Свободният договор: основните принципи на взаимодействие, конкретни локални особености, преки връзки между отделни групи, както и самостоятелно федериране на части от тези групи. Общностите тогава не са изолирани помежду си, а се припокриват, но всяка съхранява своята автономност относно избора как да живее, без това да води до конфликти. Конфликтите се изглаждат и дори предотвратяват на Общи граждански събрания или чрез преки споразумения между опонентите, а на федеративно ниво - на Общи събрания на регионални и по-широки федеративни съвети. Постоянните задачи изискват координационни институции, които пак не са власт, защото стриктно изпълняват волята на своите общности (иначе ги сменят начаса) и предлагат решения, които се одобряват пак от същите общности - пряко и без привилегировани посредници (било те специалисти, било просто амбициозни лидери с претенции за всичкологична компетентност). Разбира се, мнението на специалисти в дадена област (тези специалисти са пак една общност или федерация от групи съмишленици, школи ако щете) се взема под внимание, но решението винаги трябва да е колективно, доколкото то засяга колективни интереси и начин на живот. Което е и силен мотив за самообразование, за разширяване на мирогледа на всеки отделен човек - и щом такава потребност има, федерациите ще се погрижат да създават благоприятни условия за това, осигурявайки свободно време, инструктори, материална база, нужните информационни масиви.
Последица от федерирането в мащаба на цели народи е обезсмислянето на държавните граници, защото човешките и природните проблеми и предизвикателства не се разделят от линии по картата. Мястото на съседство на различни езиково-културни групи е място на общи проблеми, които трябва да се решават на място, а общите усилия ще спомагат за реално добросъседство, ще намалят напреженията, ще излекуват историческите рани, на които кой знае защо ни задължават да сме “верни” (т.е. да мразим съседа си за причинени от неговия дядо на нашия дядо обиди, притеснения, щети, я реални, я измислени).
Всичко това звучи прекрасно, но има едно обстоятелство, което “сипва пясък в механизма” на пряката демокрация. Народното самоуправление се затруднява от стопанската конкуренция (кой печели), от правото на собственост (кой владее), от начина на производство на блага (кой работи, кой командва), от схемата на разпределение на тези блага (кой колко и какво получава). Тези фактори, които всъщност са един (моделът “капитализъм”), неизбежно ще препятстват консенсуса. Социално разслоеното по доходи, начин за получаването им и притежавано имущество гражданство не може да се споразумее, освен по най-най-общи неща, изразени с често кухи лозунги, които на всичко отгоре се възприемат по различен начин от различните слоеве.
(Например “свобода, равенство, братство” се тълкува по най-противоречиви начини от работник, селянин, полицай, бизнесмен, чиновник, политик)
Именно поради несъвместимостта на интереси възниква нужда от упълномощен арбитър, който обаче има собствени интереси като обществен слой и затова не е безпристрастен - държавата. Комплекс от институции, на теория създаден да принуждава различните слоеве да правят взаимни отстъпки с цел избягване на конфликти, а на практика заемащ страната на по-имотните, по-богатите, по-агресивните, защото техните данъци и подкупи хранят служителите в институциите. Хем заема страна, хем не забравя и себе си, за да не се превръща в съвсем покорен слуга на богатите (от което идва практиката на бюрократичните диктатури). И след като в модела на пряката демокрация се появява държава, колкото и ограничена да е тя в пълномощията си, народовластието вече е кастрирано. Богатите имат всички възможности (даже и при хипотетичното отсъствие на държавен апарат) да осъществят със средствата си манипулиране на обществените решения, да окажат икономическа принуда, да подкупят, да финансират репресивни мерки. Дори да липсва официална държава, налице е ефективна власт (собственичеството), която свежда предимствата на прякото самоуправление до минимум. И само от традициите и сдържаността на имотните групи зависи добруването на мнозинството от гражданите.
Утре ако им скимне, могат да уморят от глад “излишните” (безработните, инвалидите, малцинствата).
Затова пряката демокрация е длъжна да контролира самата собственост, производството и разпределението, също както взема другите решения - чрез общи събрания, федериране на сдружения на производителите и на потребителите. Съвместно владеене на собствеността в интерес на всеки и всички, без привилегии, без дискриминация, с оглед на реалните индивидуални нужди. По този начин рязко намаляват или изчезват поводите за противопоставяне между хората, консенсусът става възможен, атмосферата на солидарност и взаимопомощ позволява всекиму да бъде свободен, без да накърнява свободата на ближни и далечни му люде. Конкуренцията остава единствено в сферата на идеите и мненията, които се борят да убедят гражданите в своята полезност и необходимост, вместо да се налагат чрез сила или нагласени обстоятелства. Такъв модел на владеене и стопанисване на територия, ресурси, инфраструктура, средства за производство, съхранение и рециклиране, мрежа за разпределение, предоставяне на услуги (включително здравни и образователни), информационни масиви - този модел е бил възможен с технологичната база още преди 100 години, камо ли сега с напредналите автоматизация, комуникации и обработка на информация. Липсата на конкуренция (борба за пазари) води до икономисване на ресурси, дава възможност за планирано производство без огромни излишъци (днес в света се похабява повече от половината произведена храна, като при това стотици милиони недояждат, а милиони умират от глад), за които после да се търси начин за рециклиране или да се отделя място за изхвърляне. Планирането, както всичко друго в “света на пряката демокрация”, става отдолу нагоре: общностите потребители поръчват нужните изделия, поддръжка и услуги, федерациите на производителите си разпределят работата и я извършват с поисканото качество, количество и в заявения срок. При това между производители и потребители се води постоянен диалог по въпросите на оптимизиране, замяна, съобразяване с обективни ограничения. И понеже производителите на едно са потребители на друго и обратно, съществува взаимно разбиране и обвързаност без използвачество.
Естествено, когато някакъв потребителски продукт или услуга е в изобилие, разпределянето му става безусловно и без ограничения (освен доброволните, по лично убеждение или предпочитание) на индивидуалната консумация.
(Сравнете днешната ситуация с електроенергията в България: свръхпроизводство на ток... и високи сметки, ограничено потребление, като мярка за “стабилизиране” - изключване на скъпо построени и модернизирани генераторни мощности. От гледна точка на капиталистическите икономисти всичко е наред, те и либерализация на цените даже искат, но по логиката на здравия разум - апотеоз на абсурда.)

Това е пряката демокрация + обществена собственост. Накратко - АНАРХИЯ. Именно такова устройство на обществото предлага анархизмът. Прудон преди повече от 150 години е заложил на сътрудничеството, свободния договор и федерализма; Бакунин (съавтор на програмата на БРЦК) повече е обръщал внимание на начините за построяване на такова общество по революционен път (защото еволюционният дава предимство на привържениците на съществуващия строй, който им предоставя облаги тук и веднага, сред тези облаги е и психологическото усещане за собствена важност, превъзходство над останалите хора - избиване на комплекси с една дума), пак той решително откъсва анархизма от доктрините на Маркс, според който “социализмът” е просто държавен капитализъм (всесилна социална държава, която е собственик на всички ресурси, включително трудовите - тоест населението); Кропоткин довършва модела към началото на ХХ век и го формулира като “анархически комунизъм” (самият Маркс и марксистите не са описали как би могло да изглежда комунистическото общество, просто защото държавният капитализъм им е бил напълно достатъчен и партийно изгоден). През изминалия вече век други теоретици на анархизма са доказали принципната приложимост на модела на Кропоткин в съвремието, защото модерните технологии само улесняват реализацията му.
Единствената пречка пред тази реализация е капитализмът с нужната му като бияч и администратор държава (партии, бюрократични институции, репресивен апарат). Както и пречката, заложена от идеолозите на капитализма и държавността в масовото съзнание, че "нищо по-добро не е измислено". При това държавата и бизнесът активно се съпротивляват на промените – било като действие, било като мислене, без да се колебаят прилагат официални и мутренски репресии, засипват хората с лъжи и полуистини (една от които е представянето на сегашната “демокрация” като нещо повече от фактическото “народът царува на хартия, управляват го неговите самонатрапени избраници, при това без да го питат за нищо – само му искат гласа на изборите”).

(Заето от
http://sharkannht.blogspot.com/2013/05/blog-post_13.html )  
Значение на думата „представител“ в пряката демокрация:
  • Представителят трябва да изрази мнението на групата, която го е упълномощила. Той има определена мисия и след нея той трябва да напусне позицията си, заради принципа на отстранимост.
  • Няма право да решава вместо упълномощилите го, а само да пренася мнението им. (СПРАВКАТА е заета от УИКИПЕДИЯ)
” през 1971.

КОМЕНТАР: "ТРИ ПЪТИ МИСЛИ, един път - РЕЖИ", както рекъл мъдрият наш народ... 
БЪЛГАРИЯ ДНЕС се нуждае от РАДИКАЛНА ПРОМЯНА на МОДЕЛА на УПРАВЛЕНИЕ, на местно и държавно равнище, за да  ОТРЕЖЕМ ГЛАВИТЕ на ХИДРАТА (в старогръцката митология на тяхно място ЗАДЪЛЖИТЕЛНО никнат нови!!!) - СРАСТВАНЕТО на МАФИЯТА с ДЪРЖАВАТА и  КОРУПЦИОННИТЕ ПРАКТИКИ на всички нива.
И ЦЯЛАТА НИ БОРБА може да се окаже напразна, да бъде ЗЛОУПОТРЕБЕНО отново от едни същи СТАРИ МУЦУНИ с ВОЛЯТА ни за ПРОМЯНА, в интерес по-доброто бъдеще на нашите деца и внуци.
Затова предлагам  да се образоваме малко по темата - КАКВА е същността на ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ? 
(Държа да отбележа, че имам някои резерви към ча възгледа на анархистите за пряка демокрация, например там нищо не се казва как да бъдат ЗАКОНОВО УРЕДЕНИ ДОБРОСЪСЕДСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ и какъв МЕХАНИЗЪМ може да бъде изграден за ТРАЙНО РАЗРЕШАВАНЕ на  натрупаните с годинит КОНФЛИКТИ (кръвни вражди между съседи - на персонална основа!!!), защото ОПАСНОСТТА от ИЗТРЕБВАНЕ между съседи, за "дребни", несъществени  спорове, е напълно реална заплаха, която може да торпилира кораба на ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ и да я превърне в УТОПИЯ...)






Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6603902
Постинги: 2783
Коментари: 5060
Гласове: 50316
Спечели и ти от своя блог!