Стоян Димитров Ганев е български юрист и политик. Той е партиен лидер на Обединения демократичен център (преименуван в Обединен християндемократически съюз) и сред водачите на Съюза на демократичните сили в началото на 1990-те год., вицепремиер и външен министър (1991-1992), народен представител в 7-то Велико народно събрание и в 36-то Обикновено народно събрание. Като председател (1992-1993) на Общото събрание на ООН той е българинът, заемал най-висока длъжност в Организацията на обединените нации - най-авторитетната международна организация.

Стоян Ганев е роден на 23 юли 1955 година в Пазарджик. Завършва математическа гимназия (1973) и „Право“ в Софийския университет „Климент Охридски“ (1979), защитава дисертация в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1985). Преподавател е до 1989 година по „Конституционно право“ в Софийския университет и във Висшата специална школа „Г. Димитров“ (днешната Академия на МВР). Лектор е по „Международна политика и право“ във Фондация „Конрад Аденауер“, Германия и в Rotary International.

След работата в ООН Стоян Ганев остава в САЩ. Според сведения от пресата той е член на Международния консултантски съвет (International Advisory Board) - ръководен орган на Муунисткото движение. В началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски е началник на кабинета на премиера (21 август 2001 - 4 март 2002), след което заминава да живее в САЩ. От 1996 г. е професор в Университета на Бриджпорт, Кънектикът и в Нюйоркския университет. В края на юни 2013 г. се разпространява новината, че е починал, но по-късно се разбира, че е в тежко състояние в болница след получен мозъчен кръвоизлив. Умира на 1 юли 2013 г.