Древнокитайският държавник и прославен пълководец генерал СУН ДЗЪ, казва:
"Ако искаш да победиш с малко усилия силен и многоброен противник, трябва да разбереш как МИСЛИ той".
"Изкуството на войната" и днес е настолно четиво за много видни японски и западни мениджъри; по Стратегически мениджмънт писах курсова работа върху тази книга през 2001-ва;
Служителите на разузнавателните служби и контрашпионажа, агентите под прикритие, криминалните профайлъри, политическите анализатори, играчите на финансовите пазари и борси, в маркетинга, при ситуационния анализ  в икономиката и мн.др. области на живота, за да изградят успешни стратегии и тактики на противодействие на заплахите и опасностите..., използват тази оригинална идея. З.Б.С.

Пророкът Мухаммад

---

Събарянето на идолите в Меккя - персийска миниатюра от 16 век

---

Мохамедовият РАЙ - османска миниатюра, 19 век

---

(Следващите цитати са заети от : http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t71610.html ; коментарите към тях са на запален БГ ислямист ) Сура 2, аят 223. От “Китаб аль Курани”:
223.Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, както пожелаете , и подготвяйте се отнапред, и се бойте от Аллах, и знайте, че ще Го срещнете! И благовествай вярващите!
Сура 4, аят 3.
3.А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.
Сура 4, аят 129.
129. И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи Аллах е опрощаващ, милосърден.
(“Висяща” e жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод). Сура 2, аят 228.
228. А разведените жени да изчакат във въздържание три месечни кръвотечения и не им е позволено да скриват онова, което Аллах е сътворил в утробите им, ако вярват в Аллах и в Сетния ден. Тогава техните мъже, ако искат помирение, имат най-голямото право да си ги възвърнат. И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. Аллах е всемогъщ, премъдър.
(От гледна точка на сътворението между мъжа и жената не се прави разлика. Предимствата на мъжа са пророчеството, религиозното водачество, отговорността за семейството и т.н.)
Сура 4, аят 34.
34. Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни , пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите, и [ако трябва] ги удряйте ! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, превелик. Сура 4, аят 15 и 16.
15. А срещу онези от жените ви, които извършат прелюбодеяние, вземете четирима измежду вас за свидетели. А засвидетелстват ли, дръжте жените в домовете, докато смъртта ги прибере или Аллах им стори път.
16. И на двамата от вас, които го извършат (изневярата!), причинете страдания! А ако се разкаят и поправят, оставете ги! Аллах е приемащ покаянието, милосърден.
(Според повечето тълкуватели, и двете горни знамения се отнасят до прелюбодеянието като форма на разврата. Първото разкрива наказанието за прелюбодеяние при семейните, а второто наказанието за прелюбодеяние при несемейните. Те се прилагали през ранноислямския период. С по-късните знамения и хадиси тези положения са отменени и са въведени други наказания определен брой удари с тояга за прелюбодеяние на несемейни и убиване с камъни за прелюбодеяние на семейни.)
Сура 4, аят 43.
43. О, вярващи, не пристъпвайте към молитвата, когато сте пияни, додето вече знаете какво говорите; нито омърсени освен ако сте пътници, докато не се окъпете! И ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени , а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте лицата и ръцете си. Аллах е извиняващ, опрощаващ.
Сура 24, аят 2.
2. На всяка прелюбодейка и всеки прелюбодеец ударете по сто бича и да не ви обземе състрадание към тях, като прилагате религията на Аллах, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! И да присъства на мъчението им група от вярващите!
(Съгласно юридическата терминология на Исляма, тази форма на наказание се нарича “хад”. Повелята в горното знамение се отнася само за онези, които не са семейни и прелюбодействат. Ако семейни мъж или жена са извършили прелюбодеяние, спрямо тях се прилага наказанието “раджм” убиване с камъни .)
Сура 24, аят 31.
31. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си , и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди , или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!
(Допуска се за облеклото на мюсюлманката да се оставят открити лицето и ръцете до китките, а според някои тълкуватели и ходилата .”Мъже без плътски нужди” = скопците - евнуси, гейовете, както и аскетите – монаси;  ислямът не гледа положително на отшелничеството и дервишките ордени. - курсивът е мой, З.Б.С.)

В сура 47, аят 4,5 6 е прието убийствата да се извършват с отсичане на главата, за да не се подлага човек на "излишни мъчения":
47:4-6 А когато вие се срещнете с неверниците на бойното поле, обезглавете ги с удар по шията (1), а когато убиете много от тях, вие ще ги отслабите, поставете пленниците в окови. После след като приключи боя, или ги помилвайте, освобождавайки ги без откуп, или ги освободете за откуп, или ги разменете за пленени мюсюлмани. Така постъпвайте с неверниците докато не свърши войната. Това е решението на Аллах за тях. Ако Аллах пожелае би им отмъстил без бой, но той е предписал Джихад ( борба за вярата по пътя на Аллах), за да може неверниците да изпитат вярващите. А тези, които бъдат убити по пътя на Аллах, той не ще провали делата им, а ще ги отведе направо по пътя към рая, за който ги е известил.

---

(Следващият текст е зает от сайта на турския писател Харун Яхия, който, според мен, донякъде изопачава текста на КОРАНА, в опита си да го свърже с модерните времена и теорията си, развита в книгата "Каменната епоха - една голяма историческа лъжа" -
http://www.harunyahya.com/bulgarian/Quran_translation/Quran_translation4.php Преводът е от турски език на Цв. Теофилов):

“Аллах ви отреди съпруги от самите вас и ви отреди от съпругите ви деца и внуци, и ви дава препитание от благата. И нима в лъжата вярват, а щедростта на Аллах отхвърлят?” (Пчелите, 16/72).  “А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях? И как ще го вземете, след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?” (Жените, 4/20 – 21) .О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършат явно прелюбодеяние. И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидили, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро.” (Жените, 4/19). Ако съвместният живот между съпрузите стане напълно невъзможен,  Коранът предлага като изход развода, “който не се нрави на Аллах”: “О, Пророче, ако се развеждате с жените, развеждайте се с тях в срока, затова и пресмятайте срока, и бойте се от Аллах, вашия Господ. Не ги пропъждайте от домовете им, а и те да не излизат, освен ако са сторили явна скверност. Това са границите на Аллах. А който престъпва границите на Аллах, той угнетява себе си. Откъде да знаеш, Аллах може да породи след това и нещо ново. И когато жените изпълнят своя срок, задръжте ги с добро или ги напуснете с добро! И вземете за свидетели двама справедливи мъже измежду вас! И свидетелствайте в името на Аллах! Това е наставление за онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден...” (Разводът, 65/1 – 2); “И ги настанявайте [жените в развод], където и вие живеете, според своите възможности, и не им навреждайте, за да притесните! А ако са бременни, харчете за тях, докато родят! А ако кърмят децата ви, дайте им тяхната отплата и се разберете с добро! А ако не се разберете – да кърми друга. Заможният да даде [за жената и детето] според своите възможности! И комуто препитанието е ограничено, да даде от онова, което Аллах му е дарил! Аллах възлага на всяка душа само според онова, което й е дал. Аллах ще стори облекчение след трудността.” (Разводът, 65/6 – 7). “И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи.” (Ромеите, 30/21).   “А на онези, които набедят целомъдрени жени, после не доведат четирима свидетели, ударете осемдесет бича и не приемайте никога тяхно свидетелство! Тези са нечестивците, освен които след това се покаят и поправят. Аллах е опрощаващ, милосърден. А които набедят своите съпруги и нямат свидетели, освен самите себе си, всеки от тях да засвидетелства четири пъти в името на Аллах, че наистина е искрен.” (Светлината, 23/4-7).  “И не убивайте децата си поради страх от бедност! Ние храним и тях и вас. Убиването им е голям грях.” (Нощното пътешествие, 17/31).

---

Следващите текстове са, според мен, нагледен пример, как оригиналният текст на Корана се изопачава от "модерните" ислямисти в съседна Турция и симпатизантите им в България.... Това е аемка от сайта на Свищовската джамия.
ХОДЖИТЕ в България и до ден днешен продължават да ни наричат "проклети гяурски свине"..., и в Източните Родопи, и в Пиринския регион.., за Добруджа не знам, понеже не съм ходил до там.., но , за късмет, разбирам достатъчно  турски..., и не се нуждая от преводач...

---

Възможно ли е терорът да бъде начин на борба? Какво предвижда ислямът като алтернатива при водене на борба? Както изтъкнах и пред журналистката Нурие Акман в интервю за в. “Заман”, днес хората не познават исляма. Мюсюлманите трябваше открито да заявят, че в истинския ислям няма терор. Никой не може да убива друг човек. Дори и по време на война нямате право да докосвате невинни хора. Никой не може да даде фетва по този въпрос. Никой не може да става камикадзе. Никой няма право да се обвие с взривове и да влезе сред невинното население. Каквато и вяра да изповядват хората, сред които влиза, това е недопустимо. Дори и по време на война – въпреки че там балансът не може да се осъществи – подобно деяние не е позволено. Ислямът повелява следното: “Не докосвайте децата и отслужващите молитва в църквата.” Това не е казано само в даден период, след което да е забравено, напротив, това се е повтаряло през вековете. Каквото е казал Пророкът ни, това е повторил и Хз. Абу Бекир, каквото той е казал това е повторил и Хз. Юмер, а каквото Хз. Юмер е казал в по-късните периоди, са го повтаряли и Салахаддин Аюби, Алпарслан, Кълъчарслан. Същото е казал и Мехмед Завоевателя. Благодарение на това този конгломерат, какъвто е Константинопол се превръща в Истанбул. Сиреч нито гърците са сторили нещо на арменците, нито арменците на гърците. Нито пък мюсюлманите са ги притеснили. Кратко време след като Константинопол е бил завладян, хората доброволно са окачили един голям портрет на Завоевателя на стената на патриаршията. Тази постъпка от онова време е учудваща. В историята пише, че по-късно Завоевателя е извикал при себе си патриарха и му предоставил ключовете. Проблемът се крие в това, че днес ислямът не се разбира правилно. Ислямът винаги е бил толерантен към различните идеи и днес това трябва много добре да се осъзнае. С болка искам да отбележа, че някои назадничави ходжи и недозрели мюсюлмани в ислямския свят, нямат друго оръжие освен да тълкуват исляма като религия на крайностите. Те използват това оръжие, за да ангажират хората в борба, която обслужва личните им интереси. Ислямът е права религия и правилно трябва да бъде прилагана в живота. В никакъв случай не е правилно да се използват непозволени средства при постигането на целта. Така както целта е правилна и средствата, с които ще бъде постигната също трябва да бъдат правилни. Най-важната цел на един мюсюлманин е да спечели благоволението на Всевишния и да оповести славата Му на света. От тази гледна точка не може да се влезе в Рая, убивайки човек. Не е възможно мюсюлманинът да каже: “Ще убия човек, за да вляза в Рая.” Не е възможно да бъде спечелено благоволението на Всевишния, убивайки. Някои се възползват от състоянието на младежи изгубили духовността си, давайки им няколко долара и лекарства и едва ли не ги превръщат в роботи. Тези манипулирани младежи, с които бе злоупотребено, по-късно бяха използвани като убийци в името на някои безумни идеи. Някои искаха да постигнат своите сатанински цели посредством тези експлоатирани младежи. В настояще тази тема е на дневен ред и се дискутира по медиите. Убиването на човек е много страшно деяние. В Свещения Коран пише, че убийството на един човек е равносилно на убийството на цялото човечество. Сиреч от гледна точка на законите в Съдния ден, убийството на един човек е голям грях, равносилен на отричането на Бога. Ако това е същността на религията, то тогава тя трябва да се предава чрез обучението. Нито един човек, който от сърце е приел исляма не може съзнателно да стане терорист. Възможно е терорът, който до днес се приписва на мюсюлманите, да е поведен от някои недоразвити души, в които дълбокият дух на исляма не е проникнал. Терорът, както личи и от самия термин, е сложно явление, следователно не е лесен за анализиране. Макар да не е лесно, терорът непременно трябва да бъде изследван, имайки предвид грозната му същност и факта, че се приписва на мюсюлманите; административните и разузнавателните служби трябва да бъдат приведени в действие, да бъдат установени източниците. Всичко това заедно със стратегиите, които ще се създадат в международен план, ще способства пътят на тероризма да бъде пресечен. В противен случай с недостатъчна информация и грешна преценка нещата ще влязат в задънена улица и някои цивилизации, някои народи и някои неправителствени организации винаги ще бъдат под заплаха. След 11 септември проблемите като че ли бяха оценени по този начин. Страхът от терора се превърна в зловеща параноя. Терорът едва ли не се превърна в средство за постигане на определени цели, като с всеки изминал ден с ускорено темпо се провокираха някои центрове на тероризма и се експлоатираше с чувствата и вълненията на масите. Според мен мюсюлманите, въпреки че са изостанали по отношение на науката и техниката, не са толкова паднали, че да се занимават с подобни подли деяния. Повечето от тях са толкова наивни, че едва ли биха се сетили за “големите игри”, които се играят на международната арена. Истинската причина, която се крие зад тероризма са земните облаги и облагодетелстването. Досега в световен мащаб зад голямата шахматна игра винаги са стояли тези причини. Когато истинските причини биват подминати проблемът се концентрира върху исляма. Поради проблеми като борба за интереси, противоречия между партиите и кликите, недемократичните действия и потъпкването на човешките права в ислямския свят се образуваха многобройни групи изпълнени с недоволство. Повечето от тези хора бяха неопитни и невежи, които лесно се хващат в примката на някои служби и са от този тип хора, които лесно могат да бъдат провокирани. Някои ги използват и напредват към целта си. Освен това някои наднационални тайни и явни организации постоянно подклаждат неспокойствието в света, защото всичките им планове са насочени към разрушаване и разширяват своето поле на действие, занимавайки всекиго с някаква дейност. Дори с огромни усилия и старания да се отстранят някои предпоставки, които се сочат като причини за тероризма, без де се видят тези положения, това проклето поведение ще продължи съществуването си под друго наименование

ДЖИХАДЪТ     Автор: Фетхуллах Гюлен, 04.05.2006   Джихад е арабска дума, която означава ‘противопоставяне и борба срещу всички несгоди и препятствия’. Но когато тази дума се свърже с исляма, означава борба в името на Аллах. Това е първата мисъл, за която се сещаме, когато се спомене джихад. И както ще поясним по-късно, Последният Пратеник, Хз. Мухаммед, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари, го е характеризирал като малък и голям джихад. Мястото на джихада в религията Джихадът е едно от най-важните задължения в земния ни живот. Пророците също са натоварени с това задължение. Джихадът означава човек да осъзнае своята същност или да осъзнае същноста на хората. Затова Всевишният е отредил важно място на джихада и го е определил като прославено и свещено дело. Между тези, които без причина бягат от джихад, и тези, които безспирно и без умора се борят в името на Аллах, има огромна разлика. В тази връзка е и знамението в Свещения Коран: "Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах отреди на борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите с огромна награда." (Жените, Сура4, ает 95) Но джихадът не е само размахване на мечове, както мнозина смятат. Той е старание за усъвършенстване на човека. По тази причина преди всичко той е стремеж към отстраняване на негативните качества, борба със собствените недостатъци и освен това - подчиняване на злите помисли на душата. Както е повелил Последният Пратеник, големият и съществен джихад е именно това. А въпросът за самата борба с оръжие е много специфичен и е само по принуда и при отбрана. Ислямът определя този джихад за "малък" и той се използва при отбрана на богатството, родината, религията и собствения живот, за премахване на преградата между Всевишния и хората и за отваряне на пътищата за усъвършенстване на човека. Разбира се, според периода и видовете джихад са различни. Понякога както само едно поучение или една помощ, или изразяване на мнение за нападки срещу религията може да бъде джихад, така също един добър личен пример може да се счете за джихад. За първите сподвижници на Пратеника на Аллах било задължително преселението (хиджрет), а тези, които не са успели да се преселят, се натъжили много и си мислели "как може да запълним тази празнина." За такива хора Свещеният Коран повелява: "Не беше ли земята широка? Защо не се преселихте?" Това означава, че в този период преселението е било една величина от джихада или може би е бил самият той. Ето още няколко примера от Периода на благополучието: някои от сподвижниците не успели да отидат на джихад, тъй като родителите им били много възрастни и болни и имали нужда от грижи. Един младеж, който въпреки това си положение избягал и дошъл на бойното поле, Пратеникът, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари, го върнал с думите: "Иди и прави джихад за родителите си", т.е. да се грижи за тях и по този начин намеква, че неговият джихад е именно това. Ето знамението, за което споменахме, намеква за тези, които поради някаква причина не са успели да отидат на джихад, че могат чрез проповеди да запълнят тази празнота. Голям и малък джихад Джихад е човек, използвайки силата си, принуждавайки себе си, да осъзнае човешките ценности и да открие същността си. Това се нарича "голям джихад". "Малък джихад" е същото нещо да бъде цел в името на сплотяване и преоткриване същността на всички хора. Връщайки се от битка, Партеникът на Аллах повелил: "Сега се връщаме от малкия към голям джихад." Когато сподвижниците попитали кой е големият джихад, Пратеникът им отговорил: "Борбата със собственото си его (нефис)." Малък джихад е не само този на бойното поле. Да се мисли, че това е така, означава да ограничим широкото му значение. Понякога една дума или едно мълчание, понякога само едно намръщване, една усмивка, напускане на неподходящо място или, накратко, всичко, извършено единствено в името на задоволството на Всевишния, да обичаме и ненавиждаме всичко според Неговите повели, всичко това влиза в рамките на джихада. Стремежът всичко това да бъде нашата цел в живота и благоденствието на обществото е също така джихад. Започвайки от най-близките - семейството си, и достигайки до всички сфери на обществото, обгръщайки целия свят, всичко това се побира в рамките на джихада. Ако днес всички хора желаят да спечелят задоволството на Всевишния - би трябвало да е така, - освен че трябва да известяват останалите, би трябвало да подчинят своите лоши чувства и със задълбочен размисъл да преоткрият себе си. Ако не направят това, вероятността да излъжат най-вече себе си е голяма и сторените от тях неща не биха били полезни нито за тях, нито за някого другиго. Водещият истински джихад е този, който със смирение, скромност, с духовно удовлетворение предпочита всяко нещо в името на Всевишния. Борбата, която води такъв човек, не ще бъде напразна. Той, вместо да пълни главите на останалите с полезни или ненужни неща, се стреми да запълни тяхната празнота с искреност, добри помисли, откровеност и смирение. Джихадът е едно вътрешно и външно равновесие При него има и духовно узряване, и спомагане за това на останалите. Да помогнеш на останалите да узреят е малък джихад. Ако двете бъдат разделени, думата джихад губи своя смисъл и от едното ще се породи отегчителност, а от другото - анархия. Но ние очакваме души, изпълнени с духовността и морала на Хз. Мухаммед, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари. А това, както във всички сфери, е възможно единствено с подчинение и следване пътя на Последния Пратеник. И колко са блажени онези, които мислят за спасението на човечеството толкова, колкото мислят за собственото си спасение. И колко са блажени онези, които, спасявайки останалите, не забравят за себе си

http://bg.fgulen.com/content/view/29/6/

---

Съставителство, подбор на снимките и коментар: Здравко Б. Спасов, 21.07.2011 г.
Тази статия е преход към "ШИИТСКАТА РЕФОРМАЦИЯ в ПЕРСИЯ..., или за ЕРЕСТА на БАБ и БАХА-У-ЛЛА"

Проповядваш, разясняваш и обясняваш корана, а от там мюсюлманството? Каква е целта ти? Оправдание и реабилитиране на една намразена вече религия? Застъпник на исляма? Никак не ми харесва, а със сигурност и на много други. Не ни трябват разяснения по една чужда религия, при това компрометирана от последователите си. Направи го в някой ислямистки сайт!

Имам познати бахаи и съм впечатлена от общото ниво на интелигентност и идеите, които изповядват.
Твърди се, че бахайството е учението на модерните времена.
Те не го наричат религия, макар непросветените да го обявяват за такова.
Все пак древна Персия е родила значителни умове, макар днешен Иран да е под сянката на исляма.
Толерантността е първото условие за приемане на различията у другите.
Без значение на произход и религия.

предшествениците на ислямските екстремисти - хариджити се появяват още след смъртта на Мухамед,когато Али се съгласява да преговаря с мединската племенна аристокрация,привърженици по-скоро на езичеството.Тези хариджити обявяват халифа Али за вероотстъпник и започват да пропагандират джихад срещу всеки ,който не разделя техните религиозни принципи.
А също и че в Корана някои аяти са лесно приложими,а други изискват тълкуване,при което всеки мюсюлманин е в правото си да определи въз основа на написаното кое е негов религиозен дълг иноси лична отговорност за постъпките си

исляма ми бил миролюбива религия. Да бе да.