Въпреки това партията никога не се е отказвала от задкулисни кръвопролития, а днешната ККП не жали усилия да прикрива кървавите доказателства.

Когато ККП чувства, че обикновено убийство не е достатъчно потресаващо или вълнуващо и измисля всякакви видове жестоки мъчения. Например да принуждава някой да погълне голямо количество сол без да пие вода – жертвата страда, докато не умре от жажда; или да съблекат някого гол и да го накарат да се търкаля върху натрошени стъкла; или да издълбаят дупка в замръзнала река през зимата и да хвърлят жертвата в дупката, където тя или умира от измръзване, или се удавя.Ди Джагър пише за един от членовете на ККП в провинция Шансъ, който измислил ужасно мъчение. Един ден, когато се скитал из града, той спрял пред един ресторант и се загледал в голям, врящ казан. По-късно купил няколко огромни казана и веднага арестувал няколко човека, които били против Комунистическата партия. По време на набързо скалъпен съдебен процес, казаните били напълнени с вода и загрети, докато водата в тях кипне. Три от жертвите били съблечени голи и хвърлени в казаните с вряща вода след съдебния процес. В Пиншан Ди Джагър станал свидетел как баща бил одран жив. Членовете на ККП принудили сина да гледа и да участва в това нечовешко мъчение, да гледа как баща му умира в ужасни болки и да слуша виковете му. Членовете на ККП излели оцет и киселина върху тялото на бащата и след това одрали кожата му бързо. Започнали от гърба, след това нагоре към рамената и бързо одрали напълно кожата от цялото тяло, оставяйки непокътната само главата. Бащата умрял за минути. Червеният терор по време на “Червения август” и канибализмът в Гуансъ.След придобиването на абсолютен контрол над страната, ККП не спира ни най-малко насилието. По време на Културната революция то става дори по-лошо. На 18 август 1966 г. Мао Цзедун се среща с представители на Червената Гвардия на кулата на площад Тянанмън. Сон Бинбин, дъщеря на комунистическия лидер Сон Ренцион, поставя емблема на Червената Гвардия на ръкава на Мао. Когато той научава името й, което означава „благороден и учтив”, казва: “Ние имаме нужда от повече насилие”. Тогава Сон сменя името си на Сон Яоу (което буквално означава “искам насилие”).

Скоро след това яростни и въоръжени атаки се разпространяват из цялата страна. По-младото поколение, възпитавано в комунистически атеизъм, няма никакви грижи или страхове. Под директното ръководство на ККП и ръководени от инструкциите на Мао,  Червените Гвардейци, фанатизирани, неуки и имащи се за над закона, започват да бият хора и да обират къщи из цялата страна. В много области всичките “Пет черни класи” (земевладелци, богати фермери, контрареволюционери, подривни елементи и десни) и членовете на техните семейства са избити, следвайки политиката на геноцид. Типичен пример е областта Дасин близо до Пекин, където от 27 август до 1 септември 1966 година, общият брой на убитите възлиза на 325 души в 48 бригади на 13 народни комуни. Най-възрастният убит е на 80 години, а най-младият - само на 38 дни. Двадесет и две семейства са избити до един. „Пребиването на хора до смърт бе обичайна гледка. На улица Шатан, група мъже от Червената Гвардия измъчвали възрастна жена с метални вериги и кожени колани докато тя престанала да мърда, но въпреки това една жена от Червената Гвардия започнала да скача с всичка сила върху корема й. Старата жена умряла на място… Близо до Чонуенмен, докато от Червените Гвардейци претърсвали дома на съпруга на един земевладелец (самотна вдовица), принудили всеки съсед да донесе тенджера с вряла вода. Те изсипвали врялата вода през яката на старата жена, докато тялото й се сварило. Няколко дни по-късно, възрастната жена била намерена мъртва в стаята, тялото й било покрито с червеи… Имаше много и най-различни начини за убиване, включително и пребиване до смърт с полицейски палки, рязане с бръснач и душене до смърт с въжета... Начинът, по който убиваха бебета беше най-жесток: убиецът стъпваше на единия крак на бебето и дръпваше другия му крак, разкъсвайки тялото на половина.” (Разследване на масовите убийства в Дасин от Ю Луоуен). [17] Канибализмът в Гуансъ е дори още по-нечовешки, отколкото масовото клане в Дасин. Писателят Джън Ии, автор на книгата „Аленият мемориал”, описва канибализма като развиващ се в три стадия. [18] Първият е началният стадий, когато терорът е прикрит и потискан. Областни записки документират типична сцена: в полунощ убийците отивали да намерят жертва и я разрязвали, за да извадят сърцето и черния дроб. Тъй като били неопитни и изплашени, те изваждали белия дроб по погрешка и в такива случаи трябвало да се връщат обратно. След като сготвели сърцето и черния дроб, някои хора донасяли алкохол от вкъщи, други - подправки и тогава всички участници в убийството ядели човешките органи в мълчание на светлината на огъня в пещта. Втората фаза е апогеят, когато терорът става отворен и публичен. По време на този етап ветераните убийци са придобили опит как да изваждат сърцето и черния дроб, докато жертвата е още жива и дори учат другите, овладявайки техниката си до съвършенство. Например, когато разрязвали жив човек, убийците просто режели корема на жертвата под формата на кръст, стъпвали върху тялото (ако жертвата била завързана за дърво, убийците ритвали долната част на корема с коляно) и сърцето и другите органи просто излизали навън. Главнокомандващият главорез получавал сърцето, черния дроб и гениталиите, докато другите взимали каквото оставало. Тези парадни и в същото време ужасяващи сцени били съпроводени с размахване на флагове и лозунги.

Третият етап е потресаващ. Канибализмът става масово, широкоразпространено движение. В областта Усуан, подобно на диви кучета, които ядат телата по време на епидемия, хора изяждали други хора. Често жертвите били първо “публично критикувани”, което винаги било последвано от убийство и след това канибализъм. Веднага щом жертвата паднела на земята, жива или мъртва, хората изваждали предварително подготвените ножове и обграждали тялото, отрязвайки която и да е част, която можели да сграбчат. На този етап обикновените граждани всички били замесени в канибализъм. Ураганът на “класовата борба” отнася всякакво чувство за грях и човешки нрав от умовете на хората. Канибализмът се разпространявал подобно на епидемия и хората се наслаждавали на канибалски пиршества. Всяка част от човешкото тяло ставала за храна, включително сърцето, месото, черния дроб, бъбреците, лактите, краката и сухожилията. Човешките тела били готвени по много различни начини, включително чрез варене, задушаване, печене, пържене или на шиш... Хората пиели ракия или вино и играели игри, докато ядели човешки тела. По време на връхната точка на това движение дори и в ресторанта на най-високопоставената правителствена организация - Революционният комитет на областта Усуан – се предлагали човешки блюда. Читателите не трябва да смятат погрешно, че такова празненство на канибализма е било чисто и просто неорганизирано поведение на хората. ККП е тоталитарна организация, контролираща всяка клетка от обществото. Без насърчаването и манипулацията на ККП, канибалското движение би могло изобщо да не се случи. В песен, написана от ККП, в която партията възхвалява сама себе си, се казва: ”Старото общество [19] превърна хората в призраци, новото общество превърна призраците в хора”. Въпреки това тези убийства и канибалски празненства ни показват, че ККП може да превърне човешкото същество в чудовище или дявол, понеже самата партия е по-свирепа и от дявола.

Полицаите удрят жените практикуващи по гърдите и в областта на гениталиите. Те са изнасилвани от един или много полицаи. В допълнение полицаите ги събличат голи и ги хвърлят в килии, пълни с мъже затворници, които ги изнасилват. Полицаите използват електрически палки и прилагат електрически шок върху гърдите и гениталиите им. Те използват запалки, за да горят зърната на гърдите им и вкарват електрошоковите палки във влагалищата на жените. Връзват четири четки за зъби заедно, вкарват ги във вагината на практикуващата и ги движат с въртеливи движения. Интимните части на жените практикуващи са окачвани за железни закачалки. Ръцете им са оковавани в белезници зад гърба им, а зърната на гърдите им са пробождани с жица, по която е пуснат електрически ток. Полицаите принуждават практикуващите Фалун Гонг да носят ”Прави якета” [20] и след това скръстват и завързват ръцете им зад гърба им. Издърпват ръцете им нагоре над раменете към гърдите, завързват краката им и ги овесват навън през прозореца. В същото време запушват устата на практикуващите с парцал, слагат слушалки в ушите им и продължително им пускат съобщения, които заклеймяват и очернят Фалун Гонг. Според показанията на свидетел, хора, които претърпяват това мъчение, много скоро получават счупване на ръцете, разкъсване на сухожилията, счупвания на раменете, китките и лактите. Онези, измъчвани по този начин в продължение на дълго време, претърпяват напълно счупване на гръбначния стълб и умират в агонизиращи болки. Полицаите също така хвърлят практикуващите в подземни шахти на канализационните и отпадъчни води. Те забиват бамбукови пръчки под ноктите на практикуващите и ги принуждават да живеят във влажни стаи, пълни с червени, зелени, жълти и бели плесени по тавана, стените и по пода, което причинява загнояване на раните им. Мъчителите също използват и кучета, змии и скорпиони да хапят практикуващите и ги инжектират с вещества, които разрушават нервната система. Това са само част от начините, с които практикуващите са измъчвани в принудителните трудови лагери.

III. Жестока борба вътре в самата партия .Тъй като ККП обединява своите членове на базата на природата на партията, а не на основата на морал и справедливост, лоялността на членовете й, особено на по-висшестоящите, към главния лидер, е основен въпрос. Партията има нужда да създаде атмосфера на терор чрез избиване на собствените си членове. Така оцелелите виждат, че когато главният диктатор иска някой да умре, този човек ще умре по ужасен начин. Вътрешните борби в комунистическите партии са добре известни. Всички членове на политбюро на руската комунистическа партия през първите два мандата, освен Ленин, който умира, и самия Сталин, са убити или се самоубиват. Трима от петимата фелдмаршали са екзекутирани, трима от петимата главнокомандващи са екзекутирани, всичките десет от второстепенните главнокомандващи армията са екзекутирани, 57 от общо 85 главнокомандващи на военните сили са екзекутирани и 110 от 195 командващи на дивизии са екзекутирани. ККП винаги се застъпва за “жестоки борби и безмилостни атаки”. Такава тактика има за цел не само хората извън партията. Още от революционния период в провинция Джиансъ, ККП вече е избила толкова много хора в Антиболшевишкия корпус (АБ Корпус) [21], че само няколко оцеляват, за да се бият във войната. В град Йан’ан партията провежда “възстановителна” кампания. След като се установява политически, тя отстранява Гао Ганг, Рао Шушъ [22], Ху Фън и Пън Дехуей. До времето на Културната революция почти всички висши членове в партията са елиминирани. За никого от бившите секретар-генерали в ККП нещата не свършват добре.. Лиу Шаоцъ, бивш президент на Китай, някогашна фигура No.2 за нацията, умира ужасно. В деня на неговия 70-ти рожден ден Мао Цзедун и Джоу Енлай [23] специално указват Уан Донсин (доверен охранител на Мао) да занесе на Лиу Шаоцъ подарък за рождения му ден, радио, за да му даде възможност да чуе официалния рапорт на Осмата пленарна сесия на Дванадесетия централен комитет, в която се казва “Завинаги отстранете предателя, шпионина и изменник Лиу Шаоцъ от партията и продължавайте да разобличавате и критикувате престъпленията на Лиу Шаоцъ и неговите съучастници в измяна и предателство.” Лиу Шаоцъ е смазан психически и заболяванията му рязко се влошават. Тъй като бил на легло в продължение на дълго време и не може да се движи, вратът, гърбът, бедрата и петите му имат болезнени гнойни рани. Когато чувствал ужасни болки, той сграбчвал дрехи, предмети или ръцете на други хора и не ги пускал, затова хората просто сложили две твърди пластмасови бутилки в ръцете му. Когато умира, двете твърди пластмасови бутилки били придобили формата на пясъчен часовник от стискане.

До октомври 1969 г. тялото на Лиу Шаоцъ започнало да се разлага, а инфектираните рани имали много силна миризма. Той бил слаб като вейка, на границата на смъртта. Но специалният инспектор от Централния комитет на партията не му позволявал да бъде изкъпан, да се обърне на другата страна или да смени дрехите си. Вместо това  свалили всичките му дрехи, увили го в юрган, качили го на самолет от Пекин за град Каифънг и го заключили в мазето на солиден бетонен бункер.. Когато имал силна треска не само не му давали никакви лекарства, но дори и отстранявали медицинския персонал. Когато Лиу Шаоцъ умира, тялото му е разложено, а разрошената му бяла коса е дълга повече от половин метър. Два дни по-късно той е кремиран в полунощ като човек, болен от силно заразна болест. Завивките, възглавницата му и всички други вещи са изгорени. На смъртния акт на Лиу четем: Име: Лиу Уейхуан; работа: безработен; причина за смъртта: болест. ККП измъчва президента на нацията до смърт просто така, без дори да даде ясно обяснение.

IV. Изнасяне на революцията извън Китай, избиване на хора в чужбина. В допълнение на избиването на хора в Китай и вътре в самата партия, с голяма наслада и използвайки различни методи, ККП участва и в избиването на хора в чужбина, включително на китайци отвъд океана, чрез изнасяне на “революцията”. Червените кхмери е типичен пример. Червените кхмери на Пол Пот съществуват в продължение само на четири години в Камбоджа. Въпреки това, от 1975 до 1978 година повече от 2 милиона души, включително над 200 000 китайци, са избити в тази малка страна с население само от осем милиона души. Престъпленията на Червените кхмери са безбройни, но няма да ги дискутираме тук. Трябва обаче да споменем за връзката им с ККП. Пол Пот боготвори Мао Цзедун. От 1965 година нататък той посещава Китай четири пъти, за да слуша лично учението на Мао Цзедун. През ноември 1965 г. Пол Пот остава в Китай в продължение на три месеца. Чен Бода и Джан Чунциао дискутират с него теории като: ”политическата власт израства от дулото на пистолет”, “класова борба”, “диктатура на пролетариата” и така нататък. По-късно всички тези теории стават основата на неговото управление на Камбоджа. След завръщането си от Китай Пол Пот сменя името на партията си на Камбоджанска комунистическа партия и установява революционни бази съобразно модела на ККП за обграждане на градовете откъм селата.  През 1968 г. камбоджанската комунистическа партия официално установява армия. В края на 1969 г. тя наброява около 3000 души. Но през 1975 г., преди атакуването и окупацията на град Пном Пен, тя вече е много добре екипирана армия с бойна сила от 80 000 войници. Това е изцяло в резултат на подкрепата на ККП. Книгата “Писмени доказателства за подкрепата на Виетнам и борбата с Америка” от Уан Сианген [24] посочва, че през 1970 г. Китай дава на Пол Пот екипировка и въоръжение за 30 000 войници. През април 1975 година Пол Пот превзема столицата на Камбоджа и два месеца по-късно отива в Пекин, където посещава ККП, за да получи инструкции. Очевидно ако убийствата, извършени от Червените кхмери, не са били подкрепени теоретично и материално от ККП, те не биха могли да се случат. Например след като двамата сина на принц Сиханук са убити от камбоджанската комунистическа партия, тя покорно изпраща Сиханук в Пекин по нареждане на Джоу Енлай. Добре известно е, че когато камбоджанската комунистическа партия избива хора, тя би убила, образно казано, и плода в зародиш, за да предотврати бъдещи проблеми. Но на молбата на Джоу Енлай Пол Пот се подчинява безропотно. Джоу Енлай би могъл да спаси Сиханук само с една дума, но ККП дори не възразява на избиването на 200 000 китайци от камбоджанската комунистическа партия. По това време китайските камбоджанци отиват в китайското посолство за помощ, но там не им обръщат никакво внимание. През май 1998 година, когато широкомащабно избиване и изнасилване на етнически Китайци се случва в Индонезия, ККП не казва нито дума. Тя не предлага никаква помощ и дори блокира новините във вътрешността на Китай. Изглежда китайското правителство не го е грижа за съдбата на китайците в чужбина. ККП дори не предлага някаква хуманитарна помощ.

Аз станах от леглото, сложих глава в ръцете му и започнах да плача силно. Баща ми ме потупа лекичко и каза: ”Не прави това, съседите не трябва да ни чуят”. След като ме чу да плача, брат ми се събуди. Баща ми ни прегръщаше силно. Не знаем колко сълзи изплакахме тази нощ, но знаехме, че не можем да плачем свободно.” [26] Един университетски лектор имал щастливо семейство, но то преживяло катастрофа по време на процеса за промяна на десните. По време на антидясното движение, жената, която по-късно станала негова съпруга, се срещала с мъж, който бил определен като десен. По-късно нейният любим бил изпратен в далечна област, където понесъл огромни страдания. Тъй като тя - младо момиче - не можела да живее повече така, изоставила любимия и се омъжила за лектора. Когато нейният възлюбен най-после се завърнал в родния си град, тя вече била майка на няколко деца. Нямало друг начин да се разкае за измяната, освен да се разведе. Тя настояла да се разведе със съпруга си, за да се разплати с гузната си съвест. По това време лекторът бил на повече от 50 години; той не могъл да понесе внезапната промяна и полудял. Съблякъл дрехите си и се затичал гол, търсейки място да започне нов живот. Жена му напуснала и него и децата. Болезнената раздяла, наложена от партията, е проблем, който не може да бъде разрешен и е нелечимо социално заболяване, което може единствено да замени една раздяла с друга.Семейството е основният елемент от китайското общество. То е и последната крепост на традиционната култура срещу културата на партията. Затова вредата, нанесена на семейството, е най-жестоката в историята на убийствата на ККП. Тъй като ККП монополизира всички социални ресурси, когато някой е класифициран като опонент на диктатурата, той незабавно ще преживее криза на средствата за препитание, ще бъде обвиняван от всеки в обществото и унижаван. Тъй като дисидентите са третирани несправедливо, семейството е единственото безопасно убежище за тези невинни хора, където те могат да намерят утеха. Но политиката на ККП на намеса не дава възможност на членовете на семейството да се успокояват един друг. В противен случай те също рискуват да бъдат заклеймени като опоненти на диктатурата. Джан Джисин например е била принудена да се разведе. За много хора предателството от членове на семейството – клеветене, каране, публично порицаване, публично отричане от тях – е последната капка, която прекършва духа им. Много хора са се самоубили в резултат на това.

VI. Модели за убиване и последствия от убийствата