(Източник на снимките - УИКИПЕДИЯ, свободната интернет енциклопедия)

КОИ са ХУНВЕЙБИНИТЕ
и имат ли те почва в БЛОГ.БГ?!

 

Хунвейб̀ин (традиционен китайски: 紅衛兵, опростен китайски: 红卫兵, пинин: Hуng Wиi Bīng) е участник в китайската Културна революция през 1960-те години.

Хунвейбините - "Червеногвардейци" - са били необразовани младежи, на които е внушено, че те ще управляват страната, която е превзета от учени и партийци. Така наречените „революционни комитети“ започват масов терор и разгром на партийните комитети, науката и културата.

След като с помощта на хунвейбините се справя с опонентите си, Мао Дзъдун обявява края на Културната революция. Хунвейбините стават непотребни, защото са пропуснали да се образоват или да добият професия. През 1969 г. те са изселени в селските райони. (Заемка от УИКИПЕДИЯ)


Прославената знаменоска на Великата пролетарска културна революция в КНР - другарката Дзян Дзин, държаща в ръце Малката червена книжка на съпруга си - Председателят МАО, наричан още "Великият Кормчия"

Културната революция в Китай започва не толкова на 20 март 1966 година, когато Мао казва: “Ние имаме нужда от решителни хора, които са млади и не особено образовани…”, а на 16 май същата година, когато амбициозната Цян Цин издава циркулярно писмо, в което посочва с кого по-точно следва да се борят „решителните млади хора”, а именно - с „учените - тирани, които говорят на неразбираем език, за да заглушат класовата борба на народа и да отклонят вниманието му от проблемите на родината”. първите хунвейбини излизат на улицата на 29 май 1966 и атакуват университета Цинхуа. Това са ученици от средните училища, на възраст между 12 и 14 години, които носят на ръкава си червени ленти с жълт надпис “Хун Вей Бин” (червени стражи). В Пекин първият дадзибао (стенен афиш с големи букви) се появява няколко дни по-късно. Само за седмица са окачени 100 хиляди дадзибао с размерите на входна врата, в които се повтарят фрази като: “Няма да ви се размине… Нашето търпение се изчерпа…” Следват улични насилия, затваряне на чайни и кафенета, щурмуване на библиотеки и галерии, горене на книги. Хунвейбините забраняват дори пускането на хвърчила. (Автор: Любослава Русева, публикувано в http://e-vestnik.bg/894/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%85%D1%83%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0/ (02.05.2007г.)



Филмов плакат с лика на младата Другарка Дзян Дзин, като начинаеща актриса в Шанхай. Злите езици в Гуоминдановски Тайван (Република Китай) все още твърдят, че е започнала кариерата си с евтино порно....



Председателят МАО и Другарката Дзян Дзин - Шангхай, 1946 г.




Другарката Дзян Дзин във вихъра на Културната революция...

Първа дама на Китайската народна република
Предшествана от:	няма
Сменена от:	Уан Гуанмей
Родена:	март 1914 Джучън, Китайска народна република
Починала:	14 май 1991 Пекин, Китайска народна република
Съпруг:	Мао Дзъдун
Политическа партия:	Китайска комунистическа партия

Цзян Цин (родена Ли Шумън) е псевдоним, под който е известна последната жена на Мао Дзъдун. Тя е влиятелна фигура в Китайската комунистическа партия. Известна е под името Лан Пин (на китайски: 蓝苹) по време на актьорската си кариера, но е използвала и много други имена през живота си. Сключва брак с Мао през ноември 1938 година и понякога е наричана мадам Мао. Тя играе основна роля в културната революция (1966-1976), а също така и като член на Бандата на четиримата. Дадено ̀и е прозвището "Великата знаменоска на пролетарската култура" (на китайски: 无产阶级文艺伟大旗手).

Родена е в 1914 година. Майка ̀и е куртизанка и като малка тя прекарва времето си в домовете на богатите ̀и любовници. Има два неудачни брака. Учи литература и драматургия в университета в Шанхай. Осъдена е на смърт през 1981. В 1983, смъртната присъда е заменена с доживотна. Докато е в затвора, е диагностицирана с рак на гърлото, но отказва да се лекува или да се подложи на операция. През 1991 година е освободена от затвора по здравословни причини, след което на 14 май 1991 тя се самоубива.

Използвани имена

1. Рождено име: Lǐ Shūmйng (на китайски: 李淑蒙) - Ли Шумън
2. Кръщелно име: Lǐ Jмnhбi (на китайски: 李进孩) - Ли Дзинхай
3. Име от училище: Lǐ Yъnhи (на китайски: 李云鹤) - Ли Юнхъ
4. Модифицирано име: Lǐ Hи (на китайски: 李鹤) - Ли Хъ
5. Артистично име: Lбn Pнng (на китайски: 蓝苹) - Лан Пин
6. Революционен псевдоним: Jiāng Qīng (на китайски: 江青)
7. Lǐ Jмn (на китайски: 李进) - Ли Дзин
8. Последното употребявано име: Lǐ Rщnqīng (на китайски: 李润青) - Ли Жунцин

"БАНДАТА на ЧЕТИРИМАТА", която доведе КИТАЙ до пропастта... (Снимки от процеса срещу тях в 1981 г.)

ВЕЛИКИЯТ КОРМЧИЯ на Поднебесната империя - Председателят МАО ДЗЕДУН, е роден на 26 декември 1893 г. и почива в 1976-та. Председателят МАО е известен освен като политически водач на една от световните суперсили или военен стратег.., също така като плодовит писател и талантлив поет...
Това е оригиналът на най-лиричното му стихотворение, според..., критиците:

Следва английският превод:

Informal Translation: Changsha at the pattern of Qinyuanchun
Alone I stand in the autumn cold On the tip of Orange Island, The Xiang flowing northward; I see a thousand hills crimsoned through By their serried woods deep-dyed, And a hundred barges vying Over crystal blue waters. Eagles cleave the air, Fish glide under the shallow water; Under freezing skies a million creatures contend in freedom. Brooding over this immensity, I ask, on this bondless land Who rules over man"s destiny? I was here with a throng of companions, Vivid yet those crowded months and years. Young we were, schoolmates, At life"s full flowering; Filled with student enthusiasm Boldly we cast all restraints aside. Pointing to our mountains and rivers, Setting people afire with our words, We counted the mighty no more than muck. Remember still How, venturing midstream, we struck the waters And the waves stayed the speeding boats?
Orange Island is an island in the middle of Xiang River, near Changsha, the capital of Hunan province. Mao attended Hunan First Normal University around 1912-1917 in Changsha.

МАО ДЗЕДУН - на китайски:

毛泽东


   На горната снимка - Другарят Мао Дзедун  и Бащицата на народите, Другарят Й.В. ДЖУГАШВИЛИ - СТАЛИН, пощ. марка от 1950 г.; Долу - Великият Кормчия и неговият Любим ученик -Президентът на първата в света АТЕИСТИЧНА държава - Народна социалистическа република Албания, Другарят ЕНВЕР ХОДЖА...

ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
КОМЕНТАР СЕДМИ: ИСТОРИЯ НА УБИЙСТВАТА НА КИТАЙСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ 
Въведение
Петдесет и пет годишната история на Китайската комунистическа партия (ККП) е написана с кръв и лъжи. Човешките преживявания зад тази кървава история са извънредно трагични и малко известни. Под управлението на ККП, 60 до 80 милиона невинни китайци са убити, изоставяйки разбити семейства. Много хора се чудят защо ККП избива хора. Докато партията продължава бруталното преследване на практикуващите Фалун Гонг и съвсем наскоро потуши тълпата от протестиращи в Ханюан с изстрели, хората се чудят дали някога ще доживеят деня, когато ККП ще се научи да говори с думи, вместо с огнестрелни оръжия.
Мао Цзедун изказва накратко целта на Културната революция: “...след хаоса светът постига мир, но след около седем или осем години, хаосът отново ще трябва да се появи.” [1] С други думи, ще трябва да има политическа революция на всеки седем или осем години и огромен брой хора ще трябва да бъдат избивани на всеки седем или осем години.
Поддържаща идеология и практически изисквания лежат зад кръвопролитията на ККП.
Идеологически ККП вярва в “диктатурата на пролетариата” и “нестихваща революция под диктатурата на пролетариата”. Затова, след като ККП завзема властта в Китай, тя избива собствениците на земя, за да разреши проблемите с производствените взаимоотношения в селските райони. Тя избива капиталистите, за да достигне целта на търговската и индустриалната реформа и да разреши производствените взаимоотношения в градовете. След като тези две класи са елиминирани, проблемите, свързани с икономическата база са в общи линии разрешени. По подобен начин ККП разрешава проблемите свързани със супер-структурата [2] - също чрез масово клане. Потъпкването на антипартийната група на Ху Фън [3] и на Движението на антиконсерваторите елиминира интелектуалците. Избиването на християните, даоистите, будистите и други народни традиционни групи разрешава проблема с религиите. Масовите убийства по време на Културната революция установяват- културно и политически - абсолютната ръководна роля на ККП. Масовото клане на площад Тянанмън е използвано, за да предотврати политическата криза и да смаже демократичните искания. Преследването на Фалун Гонг се използва, за да се разрешат проблемите с вярата и традиционните начини на лечение. Всички тези действия са необходими за ККП, за да засили властта си и подържа своето управление, изправена пред продължителна финансова криза (цените на стоките за потребителя хвръкват нагоре, след като ККП завзема властта и китайската икономика почти рухва след Културната революция), политическа криза (хора, отказващи да следват заповедите на партията и такива, желаещи да споделят политически факти с партията) и кризата на вярата (разпадането на бившия Съветски съюз, политическите промени в Източна Европа и преследването на Фалун Гонг). Освен проблема с Фалун Гонг, почти всички предшестващи политически кампании са използвани, за да възродят злия призрак на ККП и да подстрекават неговото желание за революция. Партията използва тези политически движения и за да тества членовете си, елиминирайки онези, които не отговарят на изискванията й.
Избиването е необходимо и от практическа гледна точка. Комунистическата партия започва като група от гангстери и разбойници, избиващи, за да получат власт. Веднъж установен този прецедент, няма път назад. Непрекъснат страх е необходим, за да заплашва хората и да ги принуждава да приемат от страх абсолютното управление на ККП.
На пръв прочит може да изглежда така, че ККП е била “принудена да избива” и че различни инциденти просто са се случили, за да раздразнят злия дух на партията, и случайно са отприщили механизма й на избиване. Всъщност тези инциденти служат, за да прикрият нуждата на партията да убива, а и периодичното избиване се изисква от ККП. Без тези болезнени уроци хората могат да започнат да мислят, че ККП става по-добра и да започнат да искат демократични промени също както демократичното движение на онези студенти-идеалисти през 1989 година. Повтарянето на кланета на всеки седем или осем години се използва, за да опресни паметта на хората за терора и да предупреди по-младото поколение, че който работи срещу ККП иска да постави под въпрос абсолютното й управление, или който се опита да каже истината относно китайската история, ще опита вкуса на “железния юмрук на диктатурата на пролетариата”.
Убийството се е превърнало в един от най-важните начини на ККП за поддържане на властта. С рязкото повишаване на кървавите й дългове, ако тя остави касапския си нож, това би окуражило хората да си отмъстят за престъпните й дела. Затова партията не само трябваше да извършва убийства в изобилие и акуратно, но и да го направи по най-брутален начин, за да може ефективно да сплаши населението, особено в началото, когато установяваше своята власт.
Тъй като целта на избиванията е да се насажда страх и ужас, ККП избира цели за унищожение произволно и нелогично. Във всяко политическо движение партията използва стратегията на геноцид. Нека да вземем за пример потушаването на контрареволюционерите. ККП не потушава “реакционерското” поведение, а хората, които нарича контрареволюционери. Ако някой е бил включен в списъка и е служил макар и няколко дни в Националистическата армия (Куоминтан, КМТ), дори да не е участвал в политиката след като ККП печели властта, този човек въпреки всичко би бил убит заради неговата “история на реакционер”. В процеса на земеделската реформа, за да „изкорени проблема”, ККП често избива цялото семейство на собственика на земя.
От 1949 година ККП е преследвала повече от половината от хората в Китай. Между 60 и 80 милиона умират по неестествени причини. Тази цифра далеч надхвърля броя на загиналите и в двете Световни войни, взети заедно.
Както и в другите бивши комунистически страни, произволното избиване, извършвано от ККП, включва и брутални убийства на собствените й членове, за да се премахнат дисидентите, които поставят чувството за човечност над природата на партията. Управлението на ККП чрез терор се отнася еднакво и към населението, и към членовете й в опита да поддържа “непобедима крепост”.
В нормалните общества хората показват грижа и любов един към друг, уважават и почитат живота и благодарят на Бог. На Изток хората казват: “Не прави на другите това, което не искаш да ти бъде направено на теб” [4]. На Запад хората казват: ”Обичай съседа си, както обичаш себе си” [5]. ККП твърди точно обратното, че “историята на всички съществуващи досега общества е история на класови борби„ [6]. За да се поддържат живи “борбите” в обществото трябва да бъде породена омраза. ККП не само отнема животи, тя окуражава хората да се избиват един друг. Тя се стреми да направи хората безчувствени към страданията на другите като ги обгражда с постоянно избиване. Партията иска да вцепени хората чрез честото им подлагане на нечовешка жестокост и да развие в тях манталитета, че “най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да не бъдеш преследван”. Тези уроци, преподавани чрез брутално потисничество, дават възможност на ККП да подържа своето управление.
В допълнение към унищожението на много животи, ККП унищожава и духа на хората в Китай. Голям брой китайци са поставени в условия, при които не могат да реагират на заплахите на ККП и напълно се отказват от своите аргументи и принципи. В известен смисъл духът на тези хора загива - нещо доста по-страшно от физическата смърт.
******************
I. Ужасяващо клане
Преди ККП да дойде на власт, Мао Цзедун пише: “Ние определено не прилагаме политика на добронамереност към контрареволюционерите и към реакционните действия на реакционните класи” [7]. С други думи, дори и преди ККП да превземе Пекин, тя вече е с нагласата да действа тиранично под смекчения лозунг “Народна демократична диктатура”. Ето няколко примера:
Потъпкването на контрареволюционерите и поземлената реформа
През март 1950 година ККП оповестява “Наредба за безкомпромисно потушаване на реакционните елементи”, която е известна в историята като “Потъпкването на контрареволюционерите”.
Противно на всички императори, които гарантират помилване в цялата страна след като бъдат короновани, ККП започна да убива в минутата, в която завзема властта. Мао Цзедун казва в един документ: “Все още има много места, където хората се страхуват и не смеят да избиват контрареволюционерите открито и в голям мащаб” [8]. През февруари 1951 година централата на ККП оповестява, че освен за провинция Джъджиан и южната провинция Анхуей, “другите области, които не избиват достатъчно, особено в големите и средно големите градове, трябва да продължат да арестуват и избиват голям брой и да не спират твърде скоро”. Мао дори препоръчва, че “за да се избият контрареволюционерите, в селските райони трябва да има над 1/1000 от цялото население избити...в градовете трябва да има по-малко от 1/1000 избити”. [9] Населението на Китай по това време е приблизително 600 милиона; тази “кралска заповед” на Мао е причинила смъртта най-малко на 600 000 души. Никой не знае от къде идва това съотношение 1/1000. Голяма е вероятността Мао да решава по собствена преценка, че тези 600 000 живота ще са достатъчни, за да се постави основата за всяване на страх сред хората и по тази причина да издава тази наредба.
Дали убитите са заслужавали да умрат не е грижа на ККП. “Правила на Китайската народна република за наказание на контрареволюционерите”, оповестени през 1951 година дори твърдят, че онези, които “разпространяват слухове” могат да бъдат “екзекутирани веднага”.
Докато потъпкването на контрареволюционерите се изпълнява разгорещено, поземлената реформа също се осъществява в голям мащаб. Всъщност ККП вече е започнала поземлена реформа в окупираните от нея области в края на 20-те години на ХХ век. На повърхността изглежда, че поземлената реформа е в подкрепа на идеал, подобен на този от Небесното Царство на Тейпин [10], а именно, че всички ще имат земя за обработване. Но всъщност тя се използва като извинение за убийства. Тао Джу, 4-ти по ранг в ККП, има лозунг за поземлената реформа: ”Всяко село кърви, всяко домакинство се бори”, означаващо, че във всяко село притежателите на земя трябва да умрат.
Поземлената реформа би могла да се осъществи и без убийства. Би могла да се осъществи по начина, по който правителството на Тайван реши проблема чрез изкупуване на собствеността от собствениците на земя. Тъй като ККП произхожда от група главорези и най-ниските слоеве на обществото, тя знае само как да граби. Страхувайки се от възмездие след грабежите, ККП естествено се нуждае да избива жертвите, потушавайки източника на потенциални проблеми.
Най-разпространеният начин за избивания по време на поземлената реформа е известен като “среща-борба”. ККП фабрикува престъпления и обвинява собствениците на земя или богатите фермери. Пред обществеността се поставя въпросът как трябва да бъдат наказани. Някои членове на ККП или активисти са поставени сред тълпата да крещят “трябва да ги избием!” и така собствениците на земя и богатите селяни са екзекутирани на място. По това време всеки, който притежава земя в селата, е квалифициран като “хулиган”. Онези, които често се възползват от селяните, са наричани “долни хулигани”. Онези, които често помагат с поправката на обществените съоръжения и даряват пари за училищата и за подпомагане при природни бедствия са наричани “добри хулигани”. А пък онези, които не правят нищо, са наричани “мирни или тихи хулигани”. Такава класификация е безсмислена, тъй като всички “хулигани” са екзекутирани, без значение към коя точно категория принадлежат.
До края на 1952, публикуваният от ККП брой на екзекутираните “реакционни елементи”, възлиза на около 2.4 милиона. Всъщност броят на жертвите – бивши КМТ държавни служители под районно ниво и притежателите на земя - е не по-малко от 5 милиона души.
Потушаването на реакционерите и поземлената реформа имат три директни резултата. Първо, бивши местни служители, избирани на основата на автономията на дадена група, са отстранени. Чрез потискането на реакционерите и поземлената реформа, ККП избива всички управляващи служители в предишната система и осъществява пълен контрол над селските район чрез създаване на партиен филиал във всяко село. Второ, голямо количество имущество е придобито чрез кражба и грабеж. Трето, гражданите са тероризирани чрез бруталното насилие срещу собствениците на земя и богатите фермери.
Кампанията на “Трите анти” и „Петте анти”
Потискането на реакционерите и поземлената реформа имат за цел главно селата, докато последващите кампании “Трите анти” и “Петте анти” могат да бъдат смятани за съответстващия геноцид в градовете.
Кампанията „Трите анти” започва през декември 1951 година и има за цел корупцията, разточителството и бюрокрацията сред кадрите на ККП. Някои корумпирани служители на ККП са екзекутирани. Скоро след това ККП приписва корупцията на своите служители на изкушенията на капиталистите. Съобразно с това кампанията „Петте анти” срещу подкупите, укриването на данъци, кражбата на държавно имущество, некачественото и бързо строителство и шпионажа на информацията за държавната икономика, е лансирана през януари 1952 година.
Кампанията „Петте анти” по същество е кражба на имуществото на капиталистите или по-точно избиването на капиталистите заради собствените им пари. Чен Ии, кмет на Шанхай по това време, се осведомява за положението всяка вечер, седейки на дивана с чаша чай в ръка. Той пита спокойно: “Колко парашутисти имаме днес?”, което означава “Колко бизнесмена скочиха от високи сгради, за да се самоубият?”.. Никой от капиталистите не успява да избегне кампанията „Петте анти”. От тях се иска да платят данъци, които не са платили още от периода Гуанси (1875-1908 г.), по времето на династията Чин (1644-1911 г.), когато пазарът и търговията в Шанхай са първоначално установени. Капиталистите не могат да си позволят да платят такива „данъци” дори с цялото си състояние. Те нямат друг избор, освен да сложат край на живота си, обаче не смеят да скачат в река Хуанпу. Ако телата им не бъдат открити ККП ще ги обвини, че са избягали в Хонг Конг, а членовете на семействата им ще бъдат държани отговорни за данъците. Затова капиталистите скачат от високите сгради, оставяйки трупа си така, че ККП да види доказателство за тяхната смърт. Твърди се, че по онова време хората не смеели да вървят близо до високи сгради в Шанхай от страх да не бъдат премазани от самоубийци.
Според „Фактите от политическите кампании след основаването на Китайската народна република”, редактирани от четири правителствени поделения, включващи Центъра за историческо проучване на ККП през 1996 г., през периода на кампаниите “Трите анти” и “Петте анти” над 323 100 души са били арестувани, а над 280 се самоубиват или изчезват безследно. По време на кампанията анти-Ху Фън през 1955 г., над 5000 души са уличени в извършването на престъпление, над 500 са арестувани, над 60 се самоубиват, а 12 умират от неестествена смърт. В последвалото погазване на реакционерите повече от 21 300 души са екзекутирани, а над 4300 се самоубиват или изчезват безследно. [11]
Великият глад
Най-голям брой жертви е записан по време на Великия глад в Китай, скоро след Големия скок напред. [12] В статията “Великият глад” в книгата „Исторически записки на Китайската народна република” се казва: ”Броят на загиналите от неестествена смърт и намалена раждаемост от 1959 до 1961 година се изчислява на около 40 милиона... Намаляването на китайското население с 40 милиона е много вероятно в резултат на най-големия глад в целия свят през този век.” [13]
Великият глад е невярно определян като “Тригодишно природно бедствие” от ККП. Всъщност през тези три години времето създава добри условия, без никакви големи природни бедствия като наводнения, суша, урагани, цунами, земетресения, слана, замръзвания, градушки или нашествие на скакалци. Бедствието е изцяло причинено от човека. Големият скок напред изисква всеки в Китай да се включи в производството на стомана, принуждавайки фермерите да изоставят реколтата си да гние в полето. Въпреки това ръководителите във всеки регион рязко покачват исканията си за повече продукция. Хъ Иирен - първи секретар на партийния комитет на префектура Лиуджоу, сам изфабрикува шокиращата цифра за произведена продукция от “65 000 килограма не обран ориз на му” [14] в район Хуанджиан. Това е наредено веднага след Пленума в Лушан, когато анти-дясното движение на ККП се разпространява в цялата страна. За да се демонстрира, че ККП винаги е права, реколтата е иззета от правителството като форма на облагане с данък, съобразно с тези преувеличени изисквания за произведена продукция. В резултат на това зърнените запаси, семена и основните храни на селяните са всичките конфискувани. Когато въпреки това изискванията все още не могат да бъдат изпълнени, селяните са обвинени, че укриват реколта.
Хъ Иирен веднъж каза, че трябва да се стремят да вземат първо място в надпреварата за най-висока реколта, без значение колко хора ще умрат в Лиуджоу. Някои селяни са лишени от всичко, оставени само с няколко шепи ориз, скрити в гърнето за малка нужда. Комитетът на партията от областта Сунлъ, район Хуанджиан дори издава заповед, която забранява готвенето, като по този начин не дава на селяните да ядат от реколтата. Полицейски патрули пазят през нощта. Ако видят светлина от огън, те пристъпват към внезапна полицейска проверка и обиск. Много от селяните не смеят да готвят дори диви растения или кори от дървета и умират от глад.
Исторически, по време на глад правителството осигурява оризена каша, доставя реколта и позволява на жертвите да се спасят от глада. ККП обаче гледа на бягството от глада като на позор за престижа на партията и нарежда на милиционери да блокират пътищата, за да не позволят на жертвите да избягат от бедстващите райони. Когато селяните изгладняват дотолкова, че започват да крадат жито от складовете за зърно, ККП нарежда да се стреля в тълпите, за да бъдат потушени грабежите и обявява убитите за контрареволюционни елементи. Голям брой селяни умират от глад в много провинции включително, Гансу, Шандон, Хънан, Анхуей, Хъбей, Хунан, Сичуан и Гуансъ. Въпреки това, изгладнелите селяни са принуждавани да участват в работа по напояването, строеж на язовири и производство на стомана. Много от тях припадат по време на работа и не стават повече. Накрая оцелелите нямат сили дори да погребат мъртвите. Много от селата са затрити напълно, тъй като цели семейства умират от глад едно след друго.
В най-сериозните гладни бедствия в историята на Китай преди ККП е имало случаи, в които семейства разменят децата си за ядене, но никой не е ял собствените си деца. По време на управлението на ККП обаче хората са принудени да ядат труповете на умрелите, като канибали да изяждат онези, които са избягали от други региони и дори убиват и изяждат собствените си деца. Писателят Ша Чин описва тази сцена в книгата „Ии Си Да Ди Уан” (Мрачната земя при блатистото разклонение на реката): „В селско семейство бащата останал само със сина и дъщеря си по време на Великия глад. Един ден дъщерята била изгонена от баща си далеч от къщата. Когато се върнала, тя не могла да намери по-малкото си братче, но видяла бяла мазнина да плува в казана и купчина кокали близо до печката. Няколко дни след това бащата добавил още вода в казана и извикал дъщеря си да дойде по-близо. Момичето било ужасено и се молило на бащата през отворената врата - “Татко, моля те не ме изяждай. Аз мога да събера дърва за огън и да ти готвя. Ако ме изядеш, никой друг няма да направи това за теб”.
До каква степен и какъв е броят на трагедии като тази е неизвестно. Въпреки това ККП представя тези трагедии като достойни за почит, твърдейки, че ККП ръководи хората смело да воюват с “природните бедствия” и продължава да възхвалява самата себе си като “велика, знаменита и правдива”.
След Пленума в Лушан през 1959 г., генерал Пън Дехуей [15] е свален от власт заради застъпничество за хората. Група от правителствени служители и кадри, които си позволяват да казват истината, са освободени от постовете им, задържани или разследвани. След това никой не смее да казва истината. По време на Великия глад вместо да казват истината, хората крият фактите за гладната смърт, за да запазят длъжностите си. Провинция Гансу дори отказва помощ от храна от провинция Шаансъ, твърдейки, че има твърде големи излишъци от храна.
Великият глад е и тест за квалификация на кадрите на ККП. Според критерия на ККП тези кадри, които не се поддават да кажат истината в лицето на милиони умиращи от глад, са безспорно “квалифицирани”. Чрез този тест ККП вярва, че никакви човешки емоции или небесни принципи не могат да се превърнат в психологическо бреме, което да попречи на тези кадри да следват партийната линия. След Великия глад отговорните длъжностни лица участват във формално самокритикуване. Ли Джинчуен, секретар на ККП в провинция Сичуан, където милиони хора са измрели от глад, е издигнат до поста първи секретар на Югозападното областно бюро на ККП.
От Културната революция и масовото избиване на площад Тянанмън до Фалун Гонг
Културната революция е официално лансирана на 16-ти май 1966 година и продължава до 1976 година. Този период е наречен “Десетгодишна катастрофа” дори и от самата ККП. По-късно в интервю за югославски репортер, Ху Яобан, бивш генерален секретар на партията, казва: ”По това време близо 100 милиона души бяха замесени, което бе една десета от населението на Китай.”
Фактите от политическите кампании след основаването на Китайската народна република показват, че: ”През май 1984 г., след 31 месеца на интензивно разследване, доказване и преизчисляване, направено от централния комитет на ККП, цифрите, свързани с Културната революция са: над 4.2 милиона души са задържани и разследвани; повече от 1.73 умират от неестествена смърт; повече от 135 000 са обявени за антиреволюционери и екзекутирани; над 237 000 са избити и повече от 7.03 милиона са осакатени във въоръжени атаки; 71 200 семейства са разрушени”. Статистиките от районните архиви показват, че 7.73 милиона души умират от неестествена смърт по време на Културната революция.
Освен пребиване на хората до смърт, започването на Културната революция отприщва вълна на самоубийства. Много известни интелектуалци, включително Лао Шъ, Фу Лей, Джиан Бозан, Ву Хан и Чу Анпин, всички те слагат край на живота си през ранния стадий на Културната революция.
Културната революция е най-безумният ляв период в Китай. Убийството се превръща в надпревара и начин за демонстриране на революционния статут, така че избиването на “класовите врагове” е извънредно жестоко и брутално.
Политиката на “реформи и отваряне” многократно увеличава обмяната на информация, което прави възможно за много чуждестранни репортери да станат свидетели на масовото избиване на площад Тянанмън през 1989 година и да излъчат телевизионни репортажи, показващи танкове, които настигат и премазват студенти.
Десет години по-късно, на 20-ти юли 1999 г., Дзян Дзъмин започва репресиите срещу Фалун Гонг. До края на 2002 г., вътрешна информация от източници от правителството в Китай потвърждава прикриването на над 7000 загинали в Центрове за задържане, принудителни трудови лагери, затвори и болници за душевно болни, със средно по 7 души убивани дневно.
Днес ККП има тенденцията да убива далеч по-малко, отколкото в миналото, когато милиони или десетки милиони бяха избивани. Има две важни причини за това. От една страна, партията е извратила умовете на хората в Китай с партийната си култура и сега те са по-покорни и цинични. От друга страна, поради прекалената корупция и злоупотреба на длъжностните лица от ККП, китайската икономика се е превърнала в икономика, “ преливаща от едно място на друго” и зависи основно от чуждестранния капитал, за подържането на икономически растеж и социална стабилност. ККП ясно си спомня икономическите санкции, последвали след масовото избиване на площад Тянанмън и знае, че откритото избиване на хора ще доведе до оттегляне на чуждестранния капитал, което ще постави в опасност тоталитарния й режим. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ(Авторско право 2004 - The Epoch Times

Хубав пост. Ама кажи ти кои са хунвейбините?
Тук един се оплакваше, че има литературен фашизъм, значи е той.

Доста дълга, но интересна статия!... Ужасяващи случаи!... Интересно - какви са корените на комунизма в Китай?!...

почва в блог бг

Спънах се на две -три места, където имам известни резерви към твърденията и обясненията, но не са съществени. Твърде обемен материал, но няма как да не е - това е дълга история!
Малко са грамотните хора, които биха могли да я коментират спокойно, без да изпадат в крайности!:)
А и китайците са исторически оформени с мироглед, различен от европейския и всеки опит да ги разберем и анализираме като поведение би бил повърхностен, ако е направен без сериозно познаване на тяхната религия и култура!/това ми беше в ума, докато четях!/
Не бива да изпускаме и момента, че те са новото Изгряващо икономическо Слънце! Изобщо тази тема изисква многопластов анализ и доста бележки за в бъдеще!

Лошото е, че няма кой да изпрати нашите хунвейбини на село...

Още веднъж - поздравления!
Който има очи и разум - да чете!!!

И тук последните месеци тече една "културна революция" за преобръщането на Блог.бг в "пУетичен сайт.
Няма история, няма наука, няма спорт - всичко да е поезия.
И разбера се - условието е: Председател ЧУ да е на Корицата всеки ден.
Заедно с новата Цзян Цин ( ЙОТОВАВА)