*** Пътят Небесен е: Полза да има, не и вреда; Пътят на Мъдрия: Служене, не и борба... Лао Дзъ Боян THE WARRIOR Когато паяците уморени спряха мрежите си да тъкат.., и клетите Мухи пленени  си поеха тежко дъх..,    пресипналият от студа   среднощен хор от овчи рогове замлъкна.., и лагерните огньови росата тихо угаси....   Троянски кон изплува от мъглата.., и стружки от стомана сива поръсиха със вишнев цвят сърцето смело на  Зора единоока...   Падащи навън звезди или комети сбръчиха чела високомерно, и съзряха в есенните кални локви смачкани от Бурята лица – изпитващи неустоима болка към мръсно синята.., Дъга.., опитвайки се да предскажат краят.., на СЪДБАТА.., Бъдеще.., или Начало.., на УПАДЪК...   Изпуснах - с крясък късно осъзнат - прегръдките, искрящи хладно, богохулни руни, ругатни или обиди.., на таз омразна.., чаша, със чието.., съдържание.., противно.., аз бях решил – да кажа.., твърдо.., "сбогом" на света...   Железният юмрук.., магичният Кристал строши – от кървища на залинял койот.., и скунксове.., и кожите.., одрани прясно на човеци.., живи.., извикаха към небесата безнадеждно.., камбаните.., във траурният парк.., изпълни.., ароматът свеж  - на трупен прах.., и пейоти.., и ароматни свещи.., мухъл.., кандила и смърт.., прогнили зъби.., мухоморки.., и оттци.., на дъбови листа.., и серни.., лавови потоци –   Драккар.., останал без опашка.., някъде във Северният водовърт.., опита се да скъса.., поредният кармичен.., Лунен възел.., в Корабни  платна.., и такелажът – прояден от молците.., срути се върху главата.., на безсънният Балдур....   Когато впиха се ръждивите жила на множество – безброй! - оси.., и черни.., бесни.., скорпиони.., в мойта беззащитна длан.., през азбестовата ръкавица и доспехите златотъкани.., на пропадналото пиянди – на вашият.., забравен.., БОГ.., или ГЕРОЙ.., по вените закрачи.., венерично бавно.., тихо..., методично..,, садистично.., озверяла.., Одата на Радостта....   Ала наплисках.., с хладният пешкир.., на Разума – капки от живителна роса! – своите клепачи.., изтънели до прозрачност.., отежнели от праха среднощен, загрубял – като невръстен комарджия.., и мисъл нова придоби.., форма на изчакване – забравих: - Гарван гарвану око не вади!...   Аз винаги съм бил.., и си оставам ВОИН:   С всички бойни почести, награди, рани, и разкъсан.., от Циклопа.., плащ; С плячките, които ми отнеха – хищници.., по-силните от мене.., Господари на  Закона.., и Реда.., или които сам в хазарта разпилях; И със онзи кръвен данък.., който все не мога да платя...   Множество глави.., Ламята има, и колко" повече сека ги – трижди вкупом никнат.., от всеки врат или хълбтк...   Ах, колко стар се чувствам, изхабен, от тези дълги Преходи – през НИЩОТО – и битки със светкавични зари!   Стоя брадясал, с хлътнали черти, и недопушената пура във ръка, до сянката на самоделния ковчег – всред спомените жарки за дайкири и ласките на мургави момичета – и чакам за сигнала на Смъртта.., да дойде и ме прибере влюбовното си ложе...,   Но няма я.., мръсницата – не идва никой!   ... Няма работа за стари втини.., във този свят от роби на греха.., където липсата на своя мисъл често води до прерязани гърла.., и си отиват толкоз много млади хора – нужни на Живота в свойта пълнота...   (НЕЧУТИ!...)   Някакъв злодей.., докато спал съм.., вероятно – острието за калъфа запоил е.., и мечът ми.., непобедим преди.., сега лежи безпомощен.., пред тази сива напаст – плъхове-порой-потоп! – които моята последна крепост завладяват.., и с които няма смисъл да подхващам СПОР – но пълно е наоколо с горивни смеси.., Просто.., да се изядеш.., от яд!....   Ах, колко стар се чувствам – разглобен! – от тези дълги Преходи през НИЩОТО.., и битки безутешни.., с орките на мрачен Княз!...   Пегасът ми.., изпосталял.., сред шипковите храсталаци.., мечтае слънчевият лъч да го дари с крилата на Икар...   Да можех да се върна само години няколко назад – със този нов акъл закърмен.., и облечен с власт на Първожрец хебрейски.., то ВОИНИТЕ всички ЧЕСТНИ по земното лице биха си подали чистите ръце – и щяхме да се борим ЗАЕДНО - протщв измислената Смърт.., с чщито утроби плодовити блудстват най-нехайно.., смахнатите земни “политически мъже” –   Щом тези господа прехвалени желаят толкова да си мъстят един на друг – че ‘честта’ им кавалерска се намира докачена..., внякое съмнително бистрт – то нека заповядат.., на дуел! –   Защо е нужно ний да гинем – зарад" техният.., ‘рахат локум’.., а с нас – и милиарди други.., ЛЮДЕ..., чужди.., по рождение – на ОГНЕНИЯТ ..., занаят?!   (Не го разбирам!..)   Ах.., защо съм толкоз стар – и няма кой да чуе моят глас.., та даже и Смъртта далече крета от каретата ми погребална...?!   4-14 септ. 1991

Приятно изненадана съм от познания и наситена поетична атмосфера:)
П.п. Ако може да увеличиш шрифта с 1 размер - иначе е ОК!

Международен ден на усмивката
http://ladydream.blog.bg/novini/2010/10/07/mejdunaroden-den-na-usmivkata.616638



Световен ден на усмивката
Първият петък на октомври е запазен за инициативата "Направи нещо мило - накарай някого да се усмихне"



Желая аз, желая-Слънце,

душата ми да сгрява.

В очите ти да го откривам

и с мен днес да танцува.


Желая аз, желая-Луна,

да ме облива в уют и тишина.

Притисната в теб да слушам,

тайни, неоткрити досега.


Желая аз желая-Дъжд,

ромолящ, пречистващ,свеж.

Магнетизма от теб да взема,

да се преродя, в розово да светя.


Желая аз желая-Смях,

сърцето щастливо да пулсира.

Мигът е важен, той е днес

а утре каквото отново пожелая.


12.09.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря ти, Джулия, наистина успя да ми възвърнеш усмивката... Цял месец се готвим за годишна ревизия .., пред сръбските собственици на фирмата.., че чак ми изпушиха бушоните.... Наистина ми създаде добро настроение, и, прощавай за глупостта, която ще изтърся, щях да те нарека "стара приятелко" - просто така те почувствах изведнаж... Поздрави: Здравко Спасов