Здравко Божидаров Спасов

оливия Оттук.., към Вечността.., е само крачка: Дели ни озверяла тишина – От ласките на морските вълни..; И само шепотът на вятъра оглася Крясъка на скъсани афиши В стоманеният сън на Град голям... Не мога себе си да лицезра – Във тази разлютена кал, с която Пълен е.., преживният живот.., Но стига ми - да сещам здраво Че притискаш свойте силни длани – В мойта стенеща душа... Някой.., ‘неизвестен откривател’.., Оплодил е сякаш мъртвината В нашите гърди - с метежа огнен На разкрепостени пролетни води – И съблазнително.., бедра.., поклаща Скелет на мъртвец одран – Върху уличната лампа... Във пек и във мраз Ние крачиме двама – По стълби извити.., Любов и омраза – По стълби небесни.., Които възвщсят Нашите детски души... Грижи, болести и смърти – Нижат се.., извират сякаш От кутията на Пандора – По пръстена венчален На Виа Долороса...* Една тълпа от ‘божества’ – Неземно похотлива.., Гущери, змии, отровни глисти От Олимпа сипе върху нас... Оттук.., към Вечността.., е само крачка: Дели ни озверяла тишина – От ласките на морските вълни... Ти.., чуваш ли го този.., Шепотник – Твърди, че има ‘много хубави жени’.., По лицето на Земята.., ала ‘Малко биват’.., умните.., сред тях ? -

Не зная...; Ти за мен си Свята.., Вечна и Надежда – за красив живот! – Ако във себе си аз нямах част – От твойте дивни светове.., То никога не бих живял! ... Оливия, Оливия, Оливия – На кладата били сме Винаги деца – Преследвани от ураган студен Искри.., Които плуват смело над вълните.., И Огънят небесен.., Е нашият могъщ ТВОРЕЦ! 22 март 1990 г. *”Пътят на Страданието”, лат., на Иисус Христос до Разпятието на хълма Голгота.

Нагоре