Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
23.09.2010 21:19 - ENTERED APPRENTICE II – ABOUT THE SON OF WIDOW AND HIS MASTERPIECES
Автор: deathmetalverses Категория: Поезия   
Прочетен: 1172 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 05.10.2010 22:12


Gothic metal. Parental Advisory 18 +

ENTERED APPRENTICE IIABOUT THE SON OF WIDOW & HIS MASTERPIECES   ...Ти беше там.., като един от тях.., Ти беше сам – във Елионската гора.., В онази странна.., мразовита вечер.., Край гробницата – нова и опасна.., На витанеца.., Ариматей.., когато.., От савана погребален.., скочи Лазар..,  И своят пръст постави ти.., Нахално – във отворените рани...   Ти беше там.., когато.., ‘Блудница’ една.., наречена Мария – Натирена далеч от Храма – От пасмина похотливи старци.., И езиците им зли.., Във Кана Галилейска се венча за своят Рабби – Нозете Му целуна.., страстно.., И с косите си прахът изтри – И ги намаза.., нежно.., Със скъпоценният елей.., От солите на Мъртвото море...   Ти беше там – като един от НАС.., Когато падна сняг дълбок.., през май – Във мигоете ярки на зелената мъгла.., Когато всичко стана по-горещо.., От стоманата в пещта разплута.., И по-меко от коприна.., Във устата на молец.., И със риби две нахрани.., Множеството..,  хлебоeдци.., Той...   Ти беше.., изоставен.., САМ.., на милиметри.., От лечебната вълна.., в Бетизда.., И беше обладан.., от бесове.., И всички се отказаха от тебе.., Когато ТОЙ се появи.., И ключовете към Надеждата постави.., Върху неодяланият КАМЪК...   Ти беше там – като един от НАС.., Когато Самарянка.., изнурена от труда си.., Горещо Го помоли за вода.., край кладенецът запустял.., Че Шестият.., не беше й съпруг...   И гълъб кацна върху Неговото рамо.., С клонче от маслина във устата.., И чухме го.., да проговаря.., с ГЛАС:   “Това е.., Моят Син.., Единороден.., И който Него слуша.., Няма никога да вкуси.., смърт...”   Ти беше.., САМ –  на Тайната вечеря.., Ти беше там – като един от нас – Последният.., окаян и объркан.., скитник.., Единственият оцелял Зилот.., От жилавите втини в Масада.., Що бе разпнат на римски кръст.., Когато кървави сълзи изпълниха очите.., На Авраам.., и Моисей.., и Шломо – И ангелските светли легиони.., Превзеха тъмният простор.., Със своето Присъствие, и Слава.., МОЩ...   Ти беше там – като един от нас – Във тайната си стая за молитви..., Когато..,  ЯТО.., огнени езици.., Спусна се от небесата върху нашите глави.., И вехтата завеса в Храма.., се раздра – Получи ДАР – и даде ти се ВЛАСТ – Над всичките езици земни и небесни.., Отровите.., и ‘нелечимите’.., болежки...   Ти беше.., там – като един от нас – Сиракът.., на Вдовица и Чирак.., В Домът на Болката и Мъдростта.., На Островът на доктор МТРО.., Когато Древната змия изпусна.., С крясък и пречупени крила.., Огненият меч поръбен.., И къс от своята опашка.., непотребен.., Захапа по принуда.., ТЯ – И ябълката златна на Раздора.., тупна.., Върху челото на Адам Кадмон.., Омазана със хоросан..., и присмех....   Ти беше там – като един от НАС – С превит о две стомах.., Самотен, насълзен, объркан и проклинащ.., Ала БУДЕН – Когато Той разказа своите последни.., Притчи и Блаженства – за Сеяча.., и Лозата.., И крадците.., И за Божието царство – И за древната вражда помижду.., Охлюв.., гълъб и орел...   Ловецът.., на глави и хора...,   Ти беше там – и беше сам.., В онази странна, мразовита вечер.., Като един от всички нас – Затворени в екарисажа.., На Общинският кучкарник.., Нахапан зверски от бълхите.., И премазан от побоя на стрелците.., Между скитниците босоноги.., И бездомните сираци.., Очакващи присъда смъртна...   Ловецът.., на глави и хора.., Разследваше.., ‘световен заговор’ – На писарушките.., и на касапите.., На мажоретките.., и на клюкарите.., На олигарсите.., и стохастиците.., На мъжеложците.., и на лихварите.., И патриарсите – и еднодневките.., От Източния фланг...   Но МАЙСТОРЪТ.., не се яви.., За свиждане.., в уреченият час....   Ти беше там – във Елионската гора.., Когато Той помоли своите малцина.., ВЕРНИ.., братя.., и сестри.., и синове – Общението Му последно със Отеца.., Във бдение молитвено да подкрепят...   Но тежък сън.., коварен.., непростимо.., С тихи стъпки на крадец.., Тежките клепачи.., от олово.., Със рибарска мрежа покори – И нищо ‘чудно’ или ‘свято’.., Не видяха ТЕ – в онази нощ..,   В онази нощ – РАЗДЕЛНА.., за света...   Учителят.., на ЛЮБОВТА.., предсказа.., Че ти от Него ще се отречеш – Три пъти – точно! – приди.., Първите петли да поднесат.., Приветствие.., на Юпитер...   А бе .., ‘готов’.., с кинжал двуостър.., И аспщдова отрова – скрита под езика.., Живота си.., за Него.., да положиш – Във каменният саркофаг.., Или.., “От Името на Любовта”.., Да вършиш беззакония – Над другите.., ГОЯ?!   И.., Бледият ездач.., четвърти.., Що язди с тромавата си кобила.., И доспехи избелели.., от пустинно слънце.., Във ескорта на Смъртта – И ръждивата коса размахва.., Със мазолести ръце.., И сипва щедро сол.., и чесън.., и сребро.., Във отворените рани черни.., На ветрените мелници.., И техните Рушители – Не си ли всъщност.., точно.., ти?!   Ловецът.., на глави и хора.., За трийсет сребърника се обеси.., Връх наклонената кула – в Пиза...   Ти беше там – като един от нас.., Когато падна Той.., под тежестта на кръста., Върху натрошеният чакъл.., По пътя си към Гехинном.., неравен.., И Го замеряше със камъни – Когато погледът Му срещна:   “Изчакай Ме..,  докато се завърна.., И Храмът съградя..., отново...”   МИСЛИ!/3/ Със своята глава – мислщ! -   Защо ли Онзи.., който те постави.., За Светило – в Ъгъла на Храма.., Като Философски камък непорочен.., И Наръчник най-подробен ти остави – Снопове жито.., и ключове към Рая.., Забрави.., – да ти спомене.., За линиите кръвни.., царски.., На Свещеният Граал.., Които се пресичат в тебе?!   МИСЛИ!/3/ Със своята глава – мислщ! –   Дали ще бъдат всички.., хора.., Весели.., доволни.., и честити.., Ако твойта.., САМОЖЕРТВА.., може.., Да избави.., тези.., АГНЕТА ЗАКЛАНИ.., В златният поднос.., От цикъла на Самсара – Невежество.., и гняв.., и подозрителност.., И малките им.., ‘тайни’.., удоволствия?!   МИСЛИ! /3/ - Със своята глава.., мислщ!   Или.., вече си.., измислил – Какво ще правиш със Чирака.., Мързелив.., злояд.., и алчен.., Който твоите шедьоври потроши – И твойта кожа.., е навлякъл?!....  



Гласувай:
10


Вълнообразно


1. anian - Поздравления!
25.09.2010 08:56
Много ми хареса....
"Ти беше там – и беше сам..," "И ключовете към Надеждата постави..,"
Благодаря! Пишеш интересно, харесва ми!:)
цитирай
2. mariposatracionera - Много интелигентно и образно! с ...
25.09.2010 21:30
Много интелигентно и образно!
с поздрав!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 9571414
Постинги: 3153
Коментари: 5645
Гласове: 58744
Спечели и ти от своя блог!