ВРАГЪТ

Не съм ли враг

На себе си самият аз  –

Когато давам хиляди обети..,

Да започна.., ‘нов живот’ –

Пред бутилката с абсента..,

Ала продължавам да обличам

Своята любима.., с кожите

На ценни зверове –

И се наричам ЕКОЛОГ?!

Не съм ли враг

На себе си самият аз –

Със ‘излишните’ си килограми..,

Които все не мога да сваля –

И безпочвената.., ‘вяра’..,

Във ‘задгробният живот’

На глинените истукани,

Които съм създал самичък..,

За да опрощават лесно

Изблика на моята първичност?!

Не съм ли враг

На себе си самият аз –

Когато своднича открито

На своите приятели –

Във употребата

На животинска плът,

Отровена от стреса на сечта

Или цигареният дим –

С микробите на старостта?!

Не съм ли аз самият Майстор..,

Който зида упорито своята килия..,

И кове оковите си.., сам – от зори

До късен час след полунощ?!

УЖАСЪТ.., е моят ВРАГ;

Ужасът.., и аз.., ЕДНО сме –

Ужасът.., да бъда.., САМ..,

ЕСТЕСТВЕН.., или ГОСПОДАР –

Над  Д Р У Г И.., х о р а ....

25 дек. 1994 г.