†CONSTANTINOS / THE GНEСHENNOM   Два спукани.., балона.., театрални.., С маските.., и тежкият сценичен грим – Ще ги захвърли.., някой.., циганин.., В канавката.., И няма да достигнат.., заедно.., Да жълтият казан – Разделното.., сметосъбиране.., Да.., само то! – ще отчете.., В баланса си.., Известни.., загуби.., планирани...   Не – малките.., И не – клошарите.., Не – домакините.., И не – сираците –   Нали ще дойдат.., скоро.., ‘Светли празници’.., О.., ‘Светли празници’! – И политиците.., Ще си играят.., пак.., На поло, голф, и кърлинг.., На Дядо Коледа.., И гноми.., и Снежанки –   ПОДАРЪЦИ.., отново.., ще раздават.., За своите.., ‘най-ближни’.., хора.., Пред камери.., и под тезгяха : - Да вярваме.., че има.., ДЕМОКРАЦИЯ.., И СПРАВЕДЛИВОСТ.., Равенство..,и Братство.., Свобода – И “Светло Бъдеще”.., За вълците.., и за сърните –   Но в кой от всички светове.., На Мисълта.., и чий – От тези.., множество животи.., Дето има ги.., ПРАСЕТО?!   Авторът.., на най-великата измама.., На всички времена и нрави.., Пъчи се.., във свойта колесница златна.., Върху персийският килим.., трофеен.., Приема.., със комичната си.., маска.., Жалките.., аплодисменти на тълпата.., И жълтици мята.., с треперящи.., шъпи – За бедняците.., и ветерани.., изтерзани.., Но силите.., не го държат.., изправен.., Едно дърво.., без корени.., погуби.., Любовта.., на младостта си – И мечове.., заточват.., зад гърба му.., Бтго-боязлщвите.., преторианци...   Робът чер.., в нозете твои.., С кокала.., в носът си.., непотребен.., Опитва се.., единствено.., да ги надвика:   - Господарю! /3/ Чуй - Човек се ражда стар.., и със годините се подмладява..; Затова полезно е.., да мислиш за Смъртта.., От люлката багрянородна.., Дo неизвестният си.., гроб.., Kъдето гаргите серат върху бетона.., И некролози пишат.., с негасена вар...   Мислщ – какво си пожелаваш.., Че може да се сбъдне.., някой ден..; Деленето – на сини.., жълти.., и зелени.., Според залозите щедри в Хиподрума.., Никому не ще помогне – да избяга.., От сърбане.., на кашата безвкусна.., Която си е надробил.., самичък. –   И прошка няма кой да ти даде.., И кърпата.., накисната с оцет – в молците.., До устните напукани да поднесе...   Че колесницата на твоят Разум.., Ще се разпадне някой ден – Това е повече от ясно.., Теглена от шест жребеца яки.., По световните посоки.., без компас...   И в ТРАП.., наречен ГЕХИННОМ.., Накрая., ще се озовеш – Лице в лице.., и абсолютно.., сам.., С онези.., за които си го готвил.., Цял.., живот! –   Трапът.., гдето се сродяват.., Уличните псета и великите поети.., С дърти сводници.., разбойници.., И вещици.., и проститутки.., Пълен..,с непотребните.., играчки.., На малките деца.., И по-големите.., от теб.., ВЪЖЕИГРАЧИ....   МИСЛИ – със своята глава.., мисли!   Аз казах ти – ПОЛЕЗНО Е.., Да мислиш за Смъртта.., От люлката багрянородна.., До неизвестният си.., масов.., гроб...   /Хор/: “Със този знак.., ще победиш!” – /6/   Красива е.., легендата.., красива е – Красиви са.., иконите.., и мощите.., Които вършат.., чудеса – На тез измъчени.., светители.., Разкъсвани на хиляди парчета.., От свойте почитатели – приживе! – Красиво бе разпнат – и ТОЙ.., На кръста си – Учителят.., На Святата ЛЮБОВЬ....   Красиви са.., и каменните храмове – Богато украсени.., гробници.., Със злато.., и цветя.., и лой.., Където местообитават.., ‘Мъртвите души’.., на Гогол.., И се бракосъчетават.., помежду си.., Сенките.., на братята Чайковски.., Байрон.., Лтрка.., и Рембт...   /Хор/: Не може ли.., поне веднъж.., МЕСИЯТА.., да е.., прокажен?! /6/   Защото.., ти си.., Княз на Прехода.., И господар – на всички ‘зли езици’.., Защото ти си.., Изход.., от тунела – Между световете.., и Затвореният кръг –   Защото.., ти си.., генетичен маркер.., Определящ.., всички ‘лоши времена’.., И нрави.., ‘синовната любов’ и ‘вярноат’.., ‘Добродетел’ – И границите на Абсурда.., Болката и Лудостта.., Позорът и Срама.., Без предразсъдъци:   /Хор/: - Защото ти си.., Божи.., и Човешки.., син – НЕ.., ‘ДРУГИТЕ’..! /3/