СИН СИСАМУТ 
//////////////////

РОС СЕРЕЙ СОТЕЯ
/////////////////

Син Сисамут ( кхмерски : ស៊ី ន ស៊ី សា មុត [sɨn siːsaːmut] ; 1935 - около 1976 г.) е влиятелен и изключително плодотворен камбоджански певец-текстописец от 50-те до 70-те години на миналия век. Широко смятан за "краля на кхмерската музика", Син Сисамут, заедно с Рос Серей Сотеа , Пен Ран , Мао Сарет и други кхмерски изпълнители, е бил част от процъфтяващата поп музикална сцена в Пном Пен, която е съчетала елементите на традиционната музика на кхмерите със звуци на ритъм и блус и рок енд рол, за да развият камбоджанскияи рок саунд. Убит от режима на „червените кхмери“.

Рос Серей Сотеа ( кхмерски : សុទ្ធា សេរី សុទ្ធា или по-правилно រស់ សិរី សុទ្ធា ) (1948 - около 1977) е камбоджанска певица. Тя е била активна през последните години на Sangkum периода Reastr Niyum и в Кхмерската република . Пее в най-различни жанрове; романтичните балади се очертаха като най-популярните й творби. Въпреки сравнително кратка кариера, тя е заслужена да пее стотици песни. Тя също се осмели да се занимава с актьорско майсторство, участвайки в няколко филма. Нородом Сиханук предостави на Сотея почетното звание „Кралица със златен глас“. Изчезва безследно по време на комунистическия режим на Пол Пот.

ПЕН РАН ( кхмерски : ប៉ែន រ៉ ន , ), по-известна като Пен Рон в някои романизирана източници, предназначени за англоговорящи публика, е  певица и автор на песни, която е била в разгара на популярността си през1960-те и началото на 1970-те . Известна най-вече със западните си рок и соул влияния, флиртуващи танци и скандални текстове,  Пен Ран е описана от „ Ню Йорк Таймс“ като „светски, мъдро-крекинг фолио“ на по-сдържаните камбоджийски поп певци от своята епоха. Също изчезва безследно по време на комунистическия геноцид на „червените кхмери“

ПЕН РОН
///////////////////
Камбоджанският рок от 60-те и 70-те години на миналия век беше процъфтяваща и плодотворна музикална сцена, базирана в Пном Пен , Камбоджа , в която музикантите създадоха неповторим звук, комбинирайки традиционните камбоджански музикални форми с рок и поп влияния от записи, внесени в страната от Латинска Америка, Европа и Съединените щати. Основно влияние оказа и радиото на въоръжените сили на САЩ , което излъчваше за войските, разположени по границите на страната със Северен и Южен Виетнам, по време на войната между двете държави . Тази музикална сцена е жестоко смазана от комунистите - "червени кхмери" след април 1975 и много от музикантите й изчезнаха или бяха екзекутирани по време на извършения от тях камбоджански  геноцид. Поради уникалните си звуци и трагичната съдба на много от своите изпълнители, камбоджийската рок сцена привлича интереса на музикалните историци и колекционерите на звукозаписи, а жанрът придоби нова популярност след международното издаване на множество албуми за компилация, започнало в края на 90-те години. 

Кралство Камбоджа получава независимост от Франция през 1953 г. под ръководството на младия крал Нородом Сианук . Сианук е музикант и автор на песни и насърчава развитието на местната популярна музика в новата независима страна. (Бел. моя - З.Б.С.: също така актьор, филмов и театрален режисьор, филмов продуцент)  Сианук насърчава правителствените министерства да създават и поддържат свои оркестри или певчески групи, които да свирят на официални държавни церемонии и кралски приеми. Например майката на Сианук, кралица Сисоват Косамак , спонсорира групата Vong Phleng Preah Reach (класическият ансамбъл на Кралската хазна) и приблизително през 1957 г. поканва младия Син Сисамут (наричан КРАЛЯТ на КАМБОДЖАНСКИЯ РОКЕНДРОЛ!!!) да се присъедини към ансамбъла, като това е първата му професионална музикална работа. 

Международните отношения на Камбоджа с Франция и различни страни в Латинска Америка насърчават вноса на поп записи в страната, докато децата от заможни камбоджански семейства масово следваха във френски училища, колежи и университети и се връщаха с френски поп записи, които бяха широко търгувани сред феновете в столицата Пном Пен . Френските поп певци Силви Вартан и Джони Холидей бяха особено популярни сред градската младеж в Кралството. Латино джаз , ча ча ча и записи на жо-жо, внесени от Латинска Америка, също стават популярни. Към края на 50-те тези жанрове вдъхновяват процъфтяващата поп музикална сцена в Пном Пен, представяйки певци, които създават неповторим звук, комбинирайки традиционните камбоджийски музикални форми с тези нови международни влияния. Sinn Sisamouth , Mao Sareth ,So Savoeun , Chhuon Malay, Sieng Di и Sos Math са сред най-ранните звезди на тази поп сцена, по-специално Sisamouth става лидер на популярните тенденции, в които камбоджанските музиканти усвояват повече международни влияния, които в крайна сметка водят до развитието на камбоджанската рок музика. 

След 1959 г. в Камбоджа започват да се появяват американски и британски поп и ранни рокендрол записи, вдъхновявайки по-специално подрастващите фенове. Същата година братята тийнейджъри Мол Каньол и Мол Камах създават Баксей Чам Кронг , считана за първата рок група в Камбоджа. Първоначално групата изпълнява вокална музика за крониране, вдъхновена от Пол Анка и Пат Буун , след което добавя вдъхновение от музиката, създадена от китарите на The Ventures и Chuck Berry . Те копират първоначално Клиф Ричард и „Сенките “ ,но моделират окончателно сценичното си присъствие след излизането на филма на Ричард от 1961 г.Младите . Baksey Cham Krong упражняват широко влияние върху камбоджанската рок и поп сцена и тяхната популярност вдъхновява по-стари певци като Sinn Sisamouth да добавят рок песни към репертоарите си. Много по-късно камбоджанските рок музиканти цитират групата като основно формиращо влияние.

Към средата на 60-те Син Сисамут се превръща в най-известният изпълнител на поп музика в Камбоджа и музиката му все повече включва рок музикални влияния, включително психеделичен рок и гараж рок . До този момент музикалната сцена в Камбоджа е допълнително повлияна от западната рок и соул музика чрез радиото на американските въоръжени сили , което излъчва за войските, разположени наблизо по време на войната във Виетнам . Сисамут насърчава кариерата на по-младите певци и музиканти, като пише песни за тях, но същевременно ги използва в много свои песни.  

Пен Ран(известна също като Пан Рон) е една от най-ранните рок ориентирани певици на камбоджанската сцена, за пръв път се появява през 1963 г. с традиционни поп песни, но преминава в рок музика през 1966 г. чрез дуети със Сисамут, както и със свои собствени песни.  Пен Ран е особено влиятелна, известна с флиртуващите си танци и предизвикателни текстове, които подриват традиционно неглижираната роля на жените в кхмерското общество.

Сисамут също играе важна роля за старта на кариерата на Рос Сери Сотеа , която първоначално пее на сватби и бързо става водеща певица на камбоджийската рок сцена след появата си през 1967 г. Сотея получава широко признание за нейния висок и ясен певчески глас и способността й да предава емоции от пакости и флиртове до сърцебиене и трагедия.  Сотея е и една от малкото певици на рок сцената, която използва традиционната камбоджанска певческа техника „глас на призраци“, отличаваща се с висок регистър с бързи скокове сред октави, създавайки ефект, сравнен с йодирането . Това е още един фактор от уникалния саунд на жанра “камбоджански рок“. 

Сотеа поддържа активна кариера със свои песни, както и много популярни дуети със Сисамут. Като отражение на своята популярност сред камбоджанския народ, Сотея бе удостоена от държавния глава Нородом Сианук с кралското звание на Прайх Райх Теани Сомланг Меас , "кралицата със златния глас". Сианук продължи да подкрепя музикалната сцена в Камбоджа чрез покровителството си на Националното радио, което позволява на станцията да популяризира местна музика. Редовното шоу за рок музика, с водещ DJ Huoy Meas, било изключително популярно сред тийнейджърите и студентите, което превръща Meas в национална знаменитост.Тя също така става популярна певица, известна особено с изключително лични текстове, които подкопават обичайните социалните роли на жените  в кхмерското консервативно селско общество, а меланхоличният й глас принц Сианук сравнява с този на Едит Пиаф .

Камбоджанската рок сцена се отличава и със своя плодовит характер, като музикантите записват голям брой песни, които непрекъснато се издават като сингли. Например Син Сисамут е написал повече от хиляда песни, но истинскаият им брой е вероятно много по-голям – твори и за други колеги. Сисамут, Рос Сери Сотеа , Пен Ран и редица други изпълнители поддържат едновременно различни музикални кариери. Техните рок-н-рол записи, които са популярни сред по-младите хора, биват издадени заедно с произведения в други жанрове, включително традиционна камбоджийска музика, романтични балади и филмова музика , като тези последни жанрове остават популярни сред по-старите меломани в страната. Смята се, че Рос Сери Сотея и Пен Ран са изпели стотици песни, а Пен Ран сама е написала много от песните си. 

Към 1969 г. Нородом Сианук губи подкрепата на много градски и образовани камбоджанци, поради неспособността си да направи така, по дипломатически път, че военните действия от  Виетнамската война да не се прехвърлят през границите на Камбоджа във вътрешността на страната. През март 1970 г. ЦРУ на САЩ провежда успешен държавен преврат и Сианук е свален от Народното събрание на Камбоджа, което го заменя с военнния командир Лон Нол ,  така се формира дясната, антикомунистическа, антивиетнамска и проамериканска  Кхмерска република. Рок музикантите в Пном Пен приветстват в мнозинството си новото правителство и се насочват срещу Сианук, особено след като той запазва подкрепата си в селските провинции на Камбоджа, където популярността му е поделена с комунистическите въстаници - „червените кхмери“ на Пол Пот. Много певци, включително Син Сисамут , записват патриотични песни и правят публични изяви в подкрепа на армията на кхмерската република.  Рос Серей Сотея записва песен, наречена "Предателят", която пряко критикува Сианук, нейният бивш покровител.  Сотея също участва пряко във военната република на кхмерите; нейн скок с парашут от самолет по време на упражнение на парашутисти е единственият известен видео кадър, който е оцелял.

Кхмерската република задълбочава отношенията си със Съединените щати, което води до по-широко разпространение на емисиите на радиотото на Въоръжените сили на САЩ от Виетнам на територията на Камбоджа, включително Пном Пен – това позволява на нови музикални влияния да проникват на камбоджанската рок сцена. Това вдъхновява диверсификация на звуците, модите и лирическото съдържание на тази сцена след 1970-та. Например, певецът / китаристът Йол Ауларонг е повлиян от гаражния рок и се специализира в саркастични текстове, които бичуват консервативното кхмерско общество.  Aularong е описан като
„прото-пънк “ от New York Times. 

Други примери за тази нова вълна сред кхмерските рок музиканти включват Meas Samon , който комбинира комични, сатирични текстове и психеделични рок звуци. Лив Тук  съчетатва американския  соул и фънк ,  с вокален стил, който е сравняван с Уилсън Пикет и Джеймс Браун .  Pou Vannary, необичайно за жена певица в жанра, е и инструменталист, свири на акустична китара като американска певица, показвайки вокален стил, който е много по-спокоен и интимен от съвременниците си.  Самостоятелната група Drakkar  (Бел. моя - З.Б.С.: т.е. "дракон", така се нсричат корабите на викингите, а също и звукозаписна компания) пуска  хард рок музика, която е сравнявана с тази на  Santana  и на  Led Zeppelin .Тези музиканти също така възприемат хипи прическите и мода, допълнителни показатели за американското влияние в Камбоджа по онова време.

Тази последна вълна от рок музиканти плюс утвърдените звезди като Sinn Sisamouth и Ros Serey Sothea , продължават своята музикална кариера през началото на 70-те години. Гражданската война в Камбоджа обаче оказва своето зловредно влияние върху страната, особено след масираните американски бомбардировки над източните провинции над страната над позициите на Виетконг.  Поради вечерните часове и извънредното положение, музикантите често трябвало да свирят в клубовете през деня и често чуват наблизо стрелби и експлозии по време на изпълненията си.

В Камбоджа гражданската война приключва на 17 април 1975 г., когато комунистическите партизански отряди на  Червените кхмери превземат Пном Пен.Комунистите заповядват на два милиона жители на столицата да се евакуират от града и да се преместят в затворнически ферми и трудови лагери . Музикантите от града бяха включени в това насилствено изселване. Режимът, воден от Пол Пот , искаше да върне нацията на Камбоджа към идилична представа за миналото, като приложи радикална форма на аграрен социализъм, като едновременно с това избягва външната помощ и влияние. С цел изграждане и защита на техните утопични цели, “червените“ виждат потенциални врагове във всеки, обвързан с предишните правителства на Камбоджа, етнически и религиозни малцинства, интелектуалци и членове на определени професии. 
В последвалия  ГЕНОЦИД около 25 процента от населението на Камбоджа загива. Счита се, че повече от половината от загиналите по време на геноцида са били директно екзекутирани.  Останалите умират от принудителен труд, недохранване и болести поради жестокостта на комунистите и лошото управление на утопичния им проект. 

Музикантите представляват очевидна заплаха за режима, поради влиянието им върху културата, несъвместимостта с аграрния начин на живот и чуждите влияния. Много от рок музикантите в Камбоджа изчезват безследно по време на геноцида и техните последни дни никога не са изяснени. Поради трайната популярност на тези музиканти сред камбоджанците, има различни легенди (слухове) как някои от тях са загинали. Смята се, че и Син Сисамут, и Рос Серей Сотеа са били екзекутирани от войниците на кхмерски руж от страх, че тяхната популярност може да предизвика съпротива сред населението. Тези слухове обаче никога не са потвърдени. Меас Самон се смята, че е убита на работна площадка, след отказ да спре да пуска музика по време на почивките.  Други музиканти като Пен Ран , Йол Ауларонг и Поу Ванари просто изчезнаха по някое време между 1975 и 1979 г., като няма информация за съдбите им, както е при повечето обикновени камбоджийци, загинали по време на геноцида.

Някои по-малко известни камбоджански рок музиканти преживяват геноцида чрез различни трудности. Например, китаристът на Drakkar Touch Chhatha е бил сред многото професионални музиканти, принудени да свирят традиционна и патриотична музика всеки ден на войските на “червените кхмери“.  Фронтменът на “Чхата Шон” Тан Тана оцелява след няколко години затвор в работен лагер, като се преструвал на обикновен селянин. По време на превземането на Пном Пен, певицата Сиенг Ванти била изправена пред бунтовниците, които поискали да узнаят нейната професия. Тя излъгала, че е продавачка на банани, което вероятно й спасява живота... 

Както и в много други аспекти на камбоджийската култура преди кхмерски руж, голяма част от рок музиката на страната и информацията за музикантите е загубена по време на хаоса на режима.  В опита си да „пречистят“ обществото и културата на Камбоджа, войниците на кхмерските ружи са били известни с това, че унищожават записи и трошат, горят касети, съдържащи всякакви музикални жанрове, влияещи на Запад, и често принуждават жителите да изгорят своите звукозаписни колекции. Единствените оцелели рок записи в Камбоджа са малкото, които гражданите успяха да скрият в лични колекции и много от тях бяха повредени до момента, в който имената на изпълнители или заглавия на песни бяха загубени. Следователно, с изключение на личните спомени на феновете, голяма част от рок музиката от 60-те и 70-те години на Камбоджа беше загубена, докато тя не беше преоткрита бавно през 90-те.

Взаимоотношенията между режима на "червените кхмери“ и съседния Виетнам се сриват в края на 1978 г., разпалвайки Камбоджанско-виетнамската война .  Виетнам започна мащабно военно нахлуване в Камбоджа през декември 1978 г. и на следващия месец превзе Пном Пен, като по този начин сложи край на режима на комунистическия геноцида в Камбоджа. Жителите, които са били заточени във фермерски лагери и други институции на “червените кхмери“, са поканени да се върнат в Пном Пен. Певецът Сиенг Ванти, преживял геноцида, е поканен да направи съобщение по Националното радио на Камбоджа, че жителите са добре дошли да се върнат в града. 

След падането на “червените кмери“, оцелелите камбоджански рок музиканти се прегрупираха и се опитаха да намерят липсващи колеги. Много музиканти се свързаха с Рос Сабоут , по-голямата сестра на Рос Серей Сотеа , за да разберат нещо повече за съдбата на Сотея. Тя не преживя геноцида, но Saboeut се възползва от възможността да обедини отново оцелелите рок музиканти в Камбоджа, поддържайки списък с контакти. Усилията на Saboeut се приписват широко за възраждането на камбоджанската популярна музика след геноцида. 

Както при всички други аспекти на камбоджанското общество и култура, музикалната сцена в страната е изправена пред трудно, но сравнително бързо възстановяване. Правителството на Хенг Самрин направи конкретни стъпки за възстановяване на радиоиндустрията в страната, като позволи на оцелелите певци и музиканти да възобновят кариерата си, създавайки ново забавно съдържание.Например, барабанистът на Drakkar Ouk Sam Art и китаристът Touch Chhatha успяха да се върнат към музикалната работа в Националната радиостанция на Камбоджа. Камбоджанската музикална сцена премина към по-модерни поп форми, пренасяйки рок музиката на страната от 60-те и 70-те години на миналия век в спомените на по-възрастните фенове, преживели геноцида.

През следващите години феновете на камбоджанската рок музика откриват и възпроизвеждат няколкото записи и майсторски касети, оцелели от хаоса на режима на “червените кхмери“. Разви се черен пазар на ремиксирани и преиздадени произведения на популярни, но вече починали (а някои - все още живи) музиканти, с малко внимание към правата на интелектуална собственост, които не бяха наложени в Камбоджа до 2003 г. “Черните“ музикални бизнесмени бяха известни с това, че ремиксират песни на изпълнители като Рос Сери Сотеа и Пен Ран, за да ги направят по-способни да танцуват за настоящите фенове на музиката, често с неизвестни музиканти, добавящи по-силни барабани и други ефекти; някои песни също бяха изкуствено ускорени, за да могат повече да бъдат прехвърлени на евтини касети, които да се продават на улицата.Този неоторизиран пазар позволи на камбоджийските рок песни да останат популярни и през 90-те; оригинални и автентични майсторски записи са много търсени от колекционери и консерватори, макар че много малко са известните, оцелели от режима на “червените кхмери“. 

Камбоджанският рок жанр от 60-те до 70-те години на миналия век остава до голяма степен непознат за външния свят до края на 90-те години. Докато е на туристическо пътуване в Камбоджа през 1994 г., американецът Пол Уилър се интересува от музика, която чува около Сием Риап . Той закупува няколко касети от продавач на пазара и сглобява микстрап от любимите си песни. Музикалният издател Parallel World, след като чува Mixtape на Wheeler, сглобява компилационния албум с 13 песни Cambodian Rocks и издава 1000 копия на винил през 1996 г. Когато тези бяха разпродадени, лейбълът издаде много по-известната версия на CD с 22 песни. Уилър не направи никакви усилия да открие заглавията на песните или имената на изпълнителите, а Камбоджанските рокери бяха пуснати без придружаваща информация, като по този начин й придадоха  облика на бутлег . (Фенска музика, издавана от името на любима група или изпълнител, без тяхното знание и съгласие). В годините след издаването на CD-то заинтересованите слушатели си сътрудничат в Интернет, за да потвърдят имената на изпълнителите и заглавията на песните, като откриват, че десет от 22-те песни на албума са на Рос Серей Сотеа , а други песни са на Sinn Sisamouth , Pen Ran , Yol Aularong , Meas Samon и Liev Tuk . 

ПРЕВОД ОТ УИКИПЕДИЯ, РЕДАКЦИЯ и БЕЛЕЖКИ: Здравко Б. Спасов