Но първо ще Ви покажа една табела с колекционерска стойност, на възраст над 75 години - т.е. от Царство България, запазена в Пловдив: Улица "Екзархъ Иосифъ I-ви":

//////////////
А комунистическото наименование на улица (понякога я пишат "булевард") "Македония" е било "Сава Кълвачев":

Открих около 20 такива табели, които не са свалени, но замазани с черна или тъмносиня боя; тук боята се е олющила (хмммм, 30 години вече продължава този безкраен ПРЕХОД от СОЦ-а към ...?)
////////////////
ВСИЧКИ СНИМКИ СА МОИ АВТОРСКИ: ЗДРАВКО Б. СПАСОВ, 14 януари 2020.

дали днешната ул.“Екзарх Йосиф” и някога е била с това име? На номер 1 живееше леля ми.

Прочетохте ли внимателно първото изречение? Табелата е с правописа от преди 1 януари 1945-та, значи и тогава, преди 75 години се е казвала така, както и днес - "Екзарх Йосиф". За разлика от съседната, "Иван Вазов", която до смъртта на поета, се е наричала "Станционна" (защото свързва централния площад с централната гара). Прочее, в предишните серии на тази поредица съм публикувал снимка на табела със стария правопис, само една е оцеляла на "Вазов" - #88, колелото преди казината срещу Централна гара. Приятна вечер и всичко най-добро! Що се отнася до творчеството на д-р Рудолф Щайнер, мисля, че няма чак толкова много непреведени беседи - през 1990-те едно старозагорско издателство, ако не греша, издаде ключовите за Антропологията лекции. Вера Гюлгелиева от София издаваше антропософското списание "Гея София", също беше негов преводач... Димо Даскалов, лекар, май беше първият преводач на Щайнер в България, съжалявам, ако греша името.