Едно празно езерце с подобни на морски вълни мраморни брегове и неизвестно какво представляваща метална склулптура в басейна ни посреща пред читалище "Христо Г. Данов" и бившето кино "Кочо Честименски" (сградата е построена 1976-77 г., там гледах с дядо ми, мисля на 5 годинки, една френска комедия за "опашката на дявола" след откриването) , разположено между бул. "Шести септември" и ул. "Генерал Данаил Николаев" в квартала на Пловдив, наречен "Меселето" /част от МАРАША/. След демокрацията киното бе наречено "Фламинго", днес е "Екоплекс". 

---

Мозайката на кинокомплекса. 

---

---

---

---

 
В дъното, вляво, е площад "Кочо Честименски", с издигнат през 1990-те паметник на героя, там имаше обръщало за тролейбусите, временно използвано, докато булевард "Шести септември се разширяваше, по случай 100 годишнината на Съединението през 1984-5. Показвал съм ви паметника вече; там има и затрупано бомбоубежище, строено от германците през 1940-те за мирните граждани на Пловдив.

---

---

---

---

На това място в Меселето, между двата блока, се е намирала родната къща на дядо ми Георги (р. 1905 - п. 1991) Били са 13 деца, занимавали са се основно със зеленчукопроизводство, прадядо ми Спас и брат му участват като опълченци в боя при Шипка, след Освобождението са наети за "гавази" до Божи гроб от немска баронеса, владеели са няколко езика перфектно, и стават ХАДЖИИ. Прадядо ми се жени късно, около 50-те, за прабаба ми - 17-ина годишна девойка от Копривщица или Карловско, казвала се е ЦВЕТАНКА. Потомци на прадядо ми Калчо - мои далечни братовчеди - има в Бургас, Варна и София. По-малкият брат на дядо - Запрян, единственият висшист в семейството им, е повече от 20 години заместник-министър на хранително-вкусовата промишленост, до 1980-та. За съжаление, не познавам братовчедките си в столицата; последно разбрах, че първият братовчед на татко - Веселин, се занимава с внос-износ; мой втори братовчед, от дъщеря на сестра на дядо, основа вестник "Марица днес" през 1991-ва. Казва се Атанас Спасов. Сестра му, кака Лучия, издаваше вестник в Перник, където се омъжва края на 1980-те, след като завърши в Ленинград. Но пък баща им, съпругът на леля Донка, майка им, беше 26 години партиен секретар на община Калояново (вкл. курорта Хисар). По-големият брат на дядо - Николай, с основно образование, беше дълги години някакъв началник в Захарната фабрика. През 1928 година дядо ми получава майсторско свидетелство за майстор-обущар и няколко пъти получава поръчки от домовете за сираци на Димитър Кудоглу за по 100-200 чифта обувки, харесват майсторлъка му. Дядо се опитваше да ме учи на арменски, турски, гръцки, шпаньол... Когато станах на 15 ми направи туристически обувки, които носих 12 години, когато катерех планините, и през зимата, не пропускаха вода... 

---

---

Хубава решетка от сладкарницата на киното. Следват графитите

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

 Текст и снимки: Здравко Б. Спасов, 30.07.2017  

:) Това са новите кино и читалище - старите бяха на друго място - до църквата. Но ти си по-млад и може и да не ги помниш.