---

 

Паметникът на Гюро Михайлов и неговите храбри другари има изключително интересна история. Изработен е от авторски колектив начело с проф. Никола Кожухаров и е тържествено открит на площад „Цар Крум” в Пловдив на 27 ноември 1938 година. Най-сериозна подкрепа за начинанието оказал тогавашния кмет на града Божидар Здравков, както и офицерите в града. Паметникът представлява композиция, в която Гюро Михайлов е представен в цял ръст, застанал на пост до касата, а около него са бойните му другари, които страдат от разразилия се пожар, но подкрепят своя събрат. Бронзовата композиция е поставена върху каменен саркофаг, които съхранява тленните останки на героите. Прекрасният паметник, поставен в самото сърце на Пловдив, става място за преклонение към хората, пожертвали живота си в името на народ и Родина и с ясното съзнание, че дългът, честта и верността стоят над всичко. През 1962 година комунистическите управници най-безцеремонно демонтират паметника и събират в един кашон тленните останки на загиналите. Останките са предадени на музея в Пловдив, а паметникът е пренесен първоначално в казармата на IX Пловдивски полк, а по-късно – в поделението на Строителни войски.

През 1992 година родолюбиви пловдивчани се заемат да върнат паметника на Гюро Михайлов и неговите другари там, където му е мястото, а именно в центъра на града. (Но не на първоначалното му място, защото площад "Цар Крум" не съществува - бележка: Здравко Б. Спасов). На 3 март 1994 година монументът е официално открит във вида, в който е бил през 1938 година.

---

---

Гюро Михайлов е български войник от Трета рота на Пловдивската дружина, загинал по време на пожар, при изпълнение на служебния си дълг, на 25 декември 1880 г.

Гюро Михайлов е роден 1862 г. в село Рахманлии. След шест месеца редовна наборна военна служба в милицията на Източна Румелия е зачислен в подразделението за охрана в град Пловдив. На 25 декември 1880 г. Гюро Михайлов е часови в караула, който охранява банката. Постът на Гюро Михайлов е пред касата на третия етаж. По това време градът бил център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там е бил щабът на милицията и жандармерията, затова имало денонощна охрана от петима войници.

В 11 часа вечерта на първия етаж на банката избухнал пожар. Дежурните офицери и жандарми едва успели да спасят касата на Първа дружина, архивите на Втора и двете бойни знамена. Пожарът бързо се разраствал и всички, освен Гюро Михайлов панически напуснали горящата сграда. 

Счетоводителят на щаба Иван Костов направил опит да спаси Гюро Михайлов, като се качил до стаята с парите в горящата сграда и му казал веднага да излиза, ако не иска да умре. Тогава Гюро Михайлов насочил щика на пушката си срещу него и отказал. Михайлов останал на поста си въпреки пожара в съответствие с чл. 115 от Устава за гарнизонна и караулна служба, приет 1879-та година. В случая, единственият, който можел да промени заповедта, бил началникът на караулното отделение. Това бил Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата, но тогава подът на горящата сграда се пропукал и в пламъците паднали Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима войници, които се опитвали да им помогнат — Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков.

---

   Иван Вазов възпява подвига им в стихотворението си "При гроба" :

 

                " Спете тихо,служители прости
                 На дългът, на светата  родина,
                 Мир на ваште страдалчески  кости,
                 Чест на вашата скръбна  гробница!"

Румелийското областно събрание отпуска пари за паметник на загиналите войници. На 6 юни 1882 г. е осветен първият паметник, който представлява циментов пирамидообразен блок, в който са вдълбани имената на петимата герои. Но поради това, че паметникът не представлява достатъчно изтънчена творба, се заражда идея за по-достоен монумент. 
През 1905 г. Борис Дякович предлага в южния край на площад "Съединение" ("Четвъртък пазара") да се издигне гранитна колона с имената на загиналите и да се издълбаят стихове от Вазовото стихотворение. Учредява се фонд, събират се пари. Българи, арменци, евреи, 110 поделения от страната и 7 банки дават пари и сумата става общо 11 883 златни лева.
Вторият паметник е дело на скулпторите проф. Никола Кожухаров, Мина Иванов и на арх. Стойков. Няма обаче запазена фотография на Гюро Михайлов. Затова позира момче, което прилича на него. Това е Атанас Дюлгерски от с. Голям чардак. Паметникът е издигнат на площад "Цар Крум", който после, по идея на кмета Божидар Здравков, е преименуван на "Гюро Михайлов". Освещаването става на 27 ноември 1938 г. Тържеството е "манифестация на несломимия български дух, на ония добродетели, които е насаждала и продължава да насажда българската войска" - така пишат вестниците за събитието.

---

Вляво е Офицерският (Военният) клуб или Домът на народната армия, зад паметника - Цар Симеоновата градина

---

28 ноември 1938-ма, кметът Божидар Антонов Здравков открива паметника на площад "Цар Крум" (паметникът е бил преместен впоследствие, заради прокарването на Тунела под трихълмието).
 

---

 

---

Като следствие от неволните митарства на паметника, оригиналните пушка и щик на Гюро Михайлов изчезват безследно....

---

"Другари" пред паметника на огнеборците, 1960-те 

---

Дами от пловдивското висше общество пред паметника на героите, 1940-те

---

---

Черно-белите снимки са заети от Държавния архив, град Пловдив; Цветните - първите четири - са мои авторски: Здравко Б. Спасов ( април 2016. сн. 1. 3 и 4; снимка 2 е от 08.07.2017); Биографичната справка за Гюро Михайлов е заета от Уикипедия, а историческата справка за  паметника - от електронния гид "Пловдив инфо". Последната снимка е пощенска картичка от личната ми колекция, 1960-те, струва 60 стотинки.

---