Листата падат (Ариел)...
Листата падат (Ариел)...

Започвайки да преглеждам моя живот,
Аз падам на земята -
Заедно със листата навън,
Докато гледам как се сипе дъждът -
Без да издава и звук,
(Без да издава и звук...)
Надлъж и на шир...
(Моля те, не ме питай!)
Дали помня? -
Разбира се, че помня!

Припев:
Ариел, затварям очите си, само за да те видя;
Ариел, студена като лед, все още те усещам -
Просто ще замълча и ще затворя вратата,
Просто ще замълча и няма да кажа нищо повече -
Това ли е, което искаше?
Можеш ли да ме видиш сега?

Научавайки се да виждам през тази
Самота белезите и синините,
Все още те чувам в моите сънища -
Там ти ми говориш
Със загубата и болката, които чувствам -
Това е всичко, което помня...

Припев:
Ариел, затварям очите си, само за да те видя;
Ариел, студена като лед, все още те усещам -
Просто ще замълча и ще затворя вратата,
Просто ще замълча и няма да кажа нищо повече -
Това ли е, което искаше?
Можеш ли да ме видиш сега ? – О, да!

 
Това ме убива!
Не мога да почувствам нищо!
Нямам с какво да се защитя!
То е в главата ми!
Не мога да го изтръгна от там!
Виждам света през моята сянка -
О, единственото нещо, което някога имах,
Бе да достигна този нереален сън,
Където тя върви във нощта
И ме извежда от тъмнината...

Листата падат (Ариел)...

Припев:
Ариел, затварям очите си, само за да те видя;
Ариел, студена като лед, все още те усещам -
Просто ще замълча и ще затворя вратата,
Просто ще замълча и няма да кажа нищо повече -
Това ли е, което искаше?
Можеш ли да ме видиш сега ? ...
 

 Поетичен превод: ДЖАК Б. САЛВАДОР, 2015