Те са гласът,
 Тук няма избор,
 В името на Отца и пищова...

Градовете владее една задушаваща мъртва хватка,
 Как да ги освободим, никой не знае,
 И близък край никой не вижда,
 Тези, които се опитват, губят борбата,
 Разделени от цвета на кожата,
Насилието се роди като начин на живот,
Сега всичко и всеки са твоите врагове,
Наркотичната зависимост е чисто  робство...

Смърт по нашите улици броди,
Но никой не говори,
В името на Отца и пищова...

[припев:]
В името на Отца,
В името на цялата тази злина,
Всичко бе казано и направено,
В името на оръжието,
В очите на злодея -
Неговото дело е приключено...

Нищо във безопасност наоколо няма,
От гетата до китайския квартал,
Домовете са се превърнали в жив ад,
Заведете ме при доброжелатели,
Искам да напусна тези улици на страха,
Някой да ме измъкне от тук,
Да извърна глава и да погледна настрани,
Освободете ме от безкрайния срам,

Отведете ме надалече,
Аз няма да се моля -
В името на Отца, и на пищова...

[припев:]

Добре дошъл в този откачен свят,
Не виждаш ли, какво ми е причинил -
Губейки осезание, загубих тотално контрол,
Нещата не са такива, каквито изглеждат;
Аз знам, че виждаш,
Това е моята действителност
Изгубен съм в болката,
И никога няма да бъда същият,
Каква е ползата от крещенето,
Никой не чува твоите викове,
Никой не изрича проклятие,
За какво е всичко това?

[припев:]
Те ме вкараха в лудницата:
’Ела с нас на купона!’ -
Чух гласове, които говорят така...
Извадете ги от моята глава...

Виж тези, които правят законите,
Опитват се да ми казват какво да говоря,
Живеейки в един свят на глупци,
Които очакват Деня на Страшния съд,
Няма светлина и няма звук,
Тук навсякъде царува слепота,
Няма любов, няма живот,
 Това изглежда като самоубийство,
 Те не искат да ме изслушат,
 И ти ли не чуваш гласа,
 Боже, аз може би просто мечтая,
 Някой...  да изключи ... ШУМА...

[припев:]

 Сега не съм господар на моя разум,
 И тука няма начин - да го освободя,
 Тези четири стени са моят дом понастоящем,
Никой не вижда нещата, които аз виждам,
Каква е ползата от писъците и крещенето,
Когато никой не чува твоето викане,
И никой не изрича шибано проклятие,
За какво е всичко това?

[припев:]

* Също и ‘приют’, ‘подслон’, ‘убежище’ – за бездомници и социално слаби граждани, за лечение на зависимости, бепризорни деца - от лат. език.

3. Greed Machine /Машината Алчност

Това е пълно обсебване,
Което виждам в твоите очи -
Някои го наричат заплаха,
 Аз го наричам ‘престъпление’,
 Ти обичаш твойте мангизи,
И казваш, че те обичат също така,
 Мислиш, че са единственото нещо,
 Което изразява твоята благодарност,
 Не мога да повярвам, че живееш така,
 Щом нямаш нищо за даване...

[припев:]
Всичко това е част от машината Алчност,
Поставщ твоя отпечатък върху машината Алчност,
Изрежщ сърцето на машината Алчност...
 

 Погледни се в твоето огледало
 И ми кажи какво виждаш,
 Дали това е видение
 Или нашето общество -
 Сега ще трябва да го кажеш,
 И защо трябваше да лъжеш -
 Изхвърли бедните обратно на улицата
 И ги остави там да умрат,
 Не можеш да си позволиш цената, която трябва да платиш,
 Душата ти е разсъблечена до кокал...

[припев:]

 Сега умираш ти,
 За какво трябва да им пука на хората,
 Те всички просто се опитват
 Да получат каквото им се полага по право,
 Защото всички сме безмилостни,
 Не виждаш ли, че всеки от нас има своя път,
И никой няма да скърби за другите -
 В техния Ден на Страшния съд,
 Трябва да посрещнеш с лице всички свои грехове,
Твоят личен ад започва сега...
[припев:]

 С единия си крак, стъпил върху гроба, ти казваш:
 “Само още една доза е всичко, което ми трябва”,
И отровата започва да препуска из твоите вени,
Понеже тази замърсена игла те е подлудила...

 Пристрастяването те скрива от истината,
 Не виждаш ли, какви ужасни неща те принуждава да вършиш,
Затова никой не желае да вижда твоето лице,
 И сега живееш в срам със студения си позор...

 Падаш върху земята -
 И крещиш без глас,
 Изчезваш в черна дупка,
 И молиш - да се върнеш...

[припев:]
Нима не виждаш ти,
 Че танцуваш по ръба на тънък лед,
Един път беше щастлив, два пъти - умиращ,
 Но отиде прекалено далеч -
Нуждаеш се от друга тръпка,
 Примерно – куршум в главата,
 Веднъж вече извади късмет,
 А сега си мъртвец -
 Защото прекали...

 Затворен в капана на твоя свят от болка,
 Всичко, което ти искаше, бе да се надрусаш отново,
 Забързан да стигнеш до своя последен смъртоносен край,
 Ти никога не чу и една моя приятелска дума...

 
[припев:]

 Човече с проблеми, изоставен от всички,
 Щом ножът опре до голия кокал,
 Започваш да търсиш някакъв начин
 Да се освободиш
 И скъсаш оковите,
 Но религиозните предразсъдъци винаги ще те изведат
 На ръба  - и ще загубиш главата си...

 Възползвай се от възможността и наруши обета,
 Защото парите карат този свят да се върти,
Открадни си път с лакоми очи,
 Никой няма да види,
 И никой не е толкова мъдър
 Съблазънта идва по много нечестиви пътеки,
 Но всички плащат  за това..

[припев:]
 Любопитството убива,
 Ела да си поиграеш със огъня,
 Любопитството убива,
 Може би ще получиш изгаряне,
 Любоитството убива,
 А може би ще откриеш какво си,
 Изчезвайки -
 Любопитството убива,
 Но умирането не е начин за живеене...

 Когато се спусне нощта,
 Ела и вземи моята ръка -
 Не искаш ли да се разходим
 Заедно до Обетованата земя,
 Отнасяйки там нашите мечти,
 И всичко, за което лелееш -
 Понякога това, което желаем,
 Просто ни хвърля в пожара...

 Ти се разхождаш  по улиците,
 Където никой не те познава,
 Всички те наблюдават с интерес,
 Но никой не споделя твоята болка,
В очакване на по-доброто УТРЕ,
Изживяваш всеки следващ ден като предишните,
 Безчувствен към цялата мъка
Oт кошмара на твоето минало...

[припев:]
 Някой да ме изведе от тук,
 От този Град на самоубийствата,
 Не мога повече да го понасям,
 Този Град на самоубийците,
 Не искам да умра самотен -
 В този Град, който се самоубива,
 Който и да си, моля ... помогни ми!

 Когато се молиш довечера,
 Кажи една молитва и за мен,
 Не оставяй тези градски светлини
 Да откраднат душата ми без съпротива,
 От живещите с празни ръце -
 Никой не е такъв, какъвто изглежда,
 Хвърли едно око на праха
 И ще откриеш своите сладки мечти...
 
[припев:]

 Погледни начина, по който живееш,
 Дал си гръб на стената,
 Точно като един бежанец...

Това произтича от закона,
Виж свойто отражение,
Погледни в прозореца към душата,
Той носи най-мрачните страхове,
Една загуба на цялостния контрол,
Аз вярвам, че това е убийство на ума,
Не можеш да се върнеш обратно, веднъж прекосявайки чертата,
Какъв живот е този твоят, ако познаваш единствено болката,
Никой няма да те остави да си тръгнеш, макар че никой не знае твоето име...

 Никой никога не е успял да опознае напълно
 Злата природа, скрита в нашите сърца,
Тя е като горски пожар -
 Започне ли веднъж, никога не спира..,
Затова никога не вярвай на своите сетива,
И никога не се доверявай на човека в черен костюм*,
Неговите голи и празни обещания
Ще те изхвърлят по гръб на път разрушен,
Затова хвърли един поглед на твоя свят, виж в какво се е превърнал той,
Няма никакъв начин да поправиш щетите, които нанесе,
Какъв е този твой живот,  ако всичко, което познаваш е болката,
Никой не няма да те остави да си заминеш, макар че никой не знае твоето име...

[припев:]
Всички се борим с вътрешния враг,
Това е битка, която никога няма да спечелиш,
Всички се борим с врага вътре във нас,
Това е борба - до горчивия свършек...

Ти не можеш да разбереш,
Какво се е случило с твоя живот,
И защо си тук оставен  да стърчиш,
Докато другите те подминават -
Ти бавно се подхлъзваш,
По алкохола и хапчетата,
Превръщайки се във съдран чувал,
Живеейки живот, който убива...

[припев:]
* По-вероятно авторът на текста има предвид католическите свещеници и “тайната на изповедта”, отколкото агентите от Сикрет сървис, “мъжете в черно”, MIB.

Знам, че си самотно отново
И ти е трудно да посрещнеш деня...
И също така знам, че не мога да ти помогна
Да промениш пътя, който избра...
Сега тук нищо старо не е останало -
Но аз не мога да забравя, как допуснахме гафа
Да те изтървем толкова лесно ...

Годините не могат да отнемат
Всички тези разбити спомени,
А обещанията, които сме дали,
Е толкова трудно да бъдат спазени -
 По-трудно става всяка следваща нощ,
И сега си толкова далече от погледа,
Оглеждам се за чудо, което може да те заведе у дома...

[припев:]
 Ничие дете,
 Открий пътя към дома си тази вечер,
 Всичко е простено
 И всичко е на ред,
 Не може цял живот да бягаш,
 Отвори очите си и виж,
 Това никога няма да свърши, никога няма да свърши....

 Ничие дете,
 Върни се при мен..

[припев:]

Ти си един ням свидетел -
До края на времената,
Който никога няма да каже, какво е видял,

Макар че все още витае в ума ти това,
Което ние оставихме след себе си,
И никога няма да избледнее,
Но ти пазиш истината скрита,
И затова се превръщаш ... в  лъжа...

Търсиш изкупление и освобождение,
 Но не можеш да избягаш,
 Защото не вменяваш и капка вина
 На виновника,
Мога да видя болката в очите ти,
 Ти просто бягаш и полудяваш,
 Ти си една лъжа, не виждаш ли,
 Че и твоите ръце са изцапани -
 Ти си просто една лъжа...

[припев:]
Не искаш да кажеш истината,
 Затова твоето мълчание е лъжа ,
 Заключена дълбоко в теб,
 Твоето мълчание е лъжа,
 Ще си загубиш разсъдъка,
 Защото мълчанието е лъжа -
 Остани сляп за това, което виждаш,
 А мълчанието е лъжа – и престъпление!!!

Несъстоятелни оправдания имаш,
Но все още не обръщаш внимание
Как дяволът под прикритие хвали се,
Че е уловил и твойта душа -
 Ти просто бягаш и си губиш разсъдъка,
 Ти си една лъжа, нима не виждаш,
 Че и твоите ръце са изцапани -
 Ти си една лъжа!

[припев:]

 Щом не можеш да кажеш истината,
 Твоето мълчание е престъпление и лъжа,
 Заключени вътре във теб,
 Твоето мълчание е лъжа,
 И ти ще загубиш своя разсъдък,
 Защото мълчанието е престъпление и лъжа,
 Остани сляп за това, което видял си,
 И мълчанието ти ще се превърне в престъпление и лъжа...

Художествен превод и бележки: Джак Б. Салвадор, 2015