Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
27.10.2014 07:10 - ШИНОБИ ДО (2012) - ЕДИН ЧОВЕШКИ РАЗКАЗ за НИНДЖИ (ПОЗДРАВ ЗА приятелите)
Автор: deathmetalverses Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3627 Коментари: 4 Гласове:
14

Последна промяна: 27.10.2014 19:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ФИЛМЪТ е ПОЗДРАВ за 11-те блогери, които ми честитиха рождения ден - БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ! SHINOBI DO (букв. - ПЪТЯТ на НИНДЖА) Режисьор: Тошиюки Мориока; Сценарист: Такеши Миямото; Продуценти: Исаму Ногучи, Тацуо Сато, Кйосуке Уено; Оператор: Шинджи Кугимия; Премиера: 4 февруари 2012 ; В главните роли: Aimi Satsukawa - Око; Ryoichi Yuki - Тогоро сан; Ayaka Kikuchi ; Със специалното участие на Shogen като Комахико Татеиши
image

Думата Нинджа се изписва с два йероглифа: «нин» () (в други прочети «шинобу») – търпя, скривам, донасям, правя и др. и «джа» () (в други прочети «моно») – човек. Съществителното «шиноби», образувано от глагола «шинобу», означава: 1) тайно проникване; 2) съгледвач, шпионин; 3) крадец. Исторически, думата Нинджа не е била в обща употреба, среща се само в някои разговорни диалекти. Започва да се използва през ХХ век, при нов прочит на двата йероглифа: от «шинобу»«моно» (така в Япония казват от XIV век на шпионите) към «нин»«джа», за да се раздели понятието от думата шпионин. В историческите документи, почти винаги се използва думата Шиноби.
Куноичи (на японски: くノ一), което означава жена-нинджа, се предполага, че е измислено, като е разделен на части йероглифа за жена (на японски: ; onna) от Японската Канджи (китайски йероглифи използвани в съвременната японска писменост). - КУ (Японската азбука
Хирагана), - НО (Японската азбука Катакана), - ИЧИ (Японската Канджи).


image
image

Нинджа били използвани за дестабилизиране на врага, политически убийства и за доставяне на жизненоважна информация за позицията на вражеските войски, която можело да бъде решаваща за всяка битка. Много често им се приписват свръхвъзможности, което предизвиквало страх в редиците дори на смелите самураи. За нинджа основното оръжие било изненадата и разбира се страхът, който предизвиква самото споменаване на думата "нинджа". Това ги правило едни от най-мразените и презирани хора в японското общество. Нинджа не изпитвали страх. Те били подчинени единствено на своите интереси, техен най-добър приятел бил мракът.

Нинджа били жени и мъже. Често се случвало жена-нинджа (куноичи) да прелъсти жертвата си и да го убие. Тренировките били тежки, понякога завършващи със смърт. Сред уменията които притежавали били: акробатика, фехтовка, ръкопашен бой, борба, катерене, плуване и издържане дълго под вода, издържане на студ и горещина, стоене неподвижно с дни, подтискане на глада и др.

Нинджа използвали широк набор от оръжия и приспособления като мечове, шурикени и вериги, най-често скрити и небудещи подозрение, например в тояга или в периферията на сламена шапка. В допълнение били и експерти в подготовката на отрови, отвари и бомби. Разбирали от химия, физика, астрономия, математика и акупунктура. Също така били обучени и в "изкуството на маскировката", която използвали често, за да не се набиват на очи в градовете и да се промъкват незабелязано сред природата. Смята се, че нинджа първи конструират планер, като приспособление за атакуване на самурайските крепости.


image
image
image
За част от тези умения се споменава в произведението на Цунетомо "Хагакуре" ("В сенките на листата") от 1716 г., където нинджа получил поръчение да убие някакъв господар. Имението било строго охранявано и поради този факт убиецът се принудил да чака сгоден момент в клозета, скрит точно под клекалото в отходната канализация. Сред ужасната мръсотия и зловония нинджа чакал търпеливо с дни докато жертвата не дошъл за да се облекчи. Когато господарят клекнал, убиецът забил копието си в ректума му, като така онзи умрял по особено мъчителен начин. Нинджуцу се е зародило в Китай в първите векове на новата ера. Наричано с различни имена: Ин Сен Шу (метод за изчезване на тялото), Фа Шу (черни изкуства) и други, то обслужвало шпионажа от древни времена, практикувано от тайни общества - затворени организации, подобни по характер на секти.След като е пренесено в Япония през 7-8 век, то се развива първоначално около Киото в планинските райони на Ига и Кога. След това се разпространява из цяла Япония, но тези планини си остават основният център на Нинджуцу. В превод Нинджуцу означава "Изкуството да бъдеш невидим" или "Изкуството да бъдеш търпелив".През епохата на религиозните междуособици в Япония между привържениците на традиционната религия (Шинтоизъм) и идващия от Китай и Корея будизъм възникнали конфликти. Ямабуши (отшелници-мъдреци, които разработили учението "Шуген-до" - разновидност на индийската Йога съчетана с митични аспекти от будистките секти Шингон и Тендай) се опитали да решат диспутите в обществения живот, като въведат в религиозния живот на обществото проповядваната от тях японизирана форма на будизма. Тъй като тази идея бързо спечелила популярност сред широките маси, управляващата върхушка решила да спре новото учение, докато още не се е утвърдило. Преследвани от правителствената армия, ямабуши били принудени да се оттеглят в планинската местност Ига. (Изглед - на снимката долу)
image

Тук под естествената защита на природата възникват корените на Нинджуцу. Подложени на перманентни гонения, ямабуши разработили собствено бойно изкуство, същността на което било врагът да бъде атакуван изневиделица, тайно, от засада, когато е неподготвен. Нинджа станали най-упоритите последователи на ямабуши. Трябва да поясним, че предците на нинджа били самураи без господари (т.нар. Ронин), хора извън закона и др., които живеели в непристъпните планински местности Ига и Кога и съжителствали с ямабуши.В условията на постоянни граждански войни се създали множество самурайски кланове, които прибягвали във враждите помежду си до услугите на нинджа. В периода 1192-1333 г. мнозина самураи били изгонени от служба или загубили господарите си. Те станали свободни самураи и много от тях се заселили в местностите Кога.По-късно поради вътрешни разногласия част от фамилиите се преселват в местността Ига. Отцепниците настоявали за по-дейно участие в политическия живот, докато Кога били за запазване на традицията и оставане встрани от обществената сцена. Така от разцепването на клана Кога се образували двата най-мощни клана на Нинджа, взели името си от двете местности.Ига Нинджа започнали да приемат в редиците си хора извън закона, които обучавали в своите методи за убиване, с което си спечелили лоша слава, но успели да се доберат до високи постове в управлението на страната, дори член на клана Хатори (Хатори Ханзо) станал Шогун. Кога Нинджа застанали на страната на легитимната власт, като създали специалните отряди в полицията и войската. Най-голям разцвет Нинджуцу претърпява в периода Сенгоку (1467—1568), отличаващ се с постоянните борби между враждуващите самурайски кланове, наемайки нинджа за своята кауза. Владетелят Шинген Такеда (1521-1573), който се стремял да обедини разпокъсаната на отделни княжества Япония, разполагал със 70 нинджи, специализирани в диверсии и уникална шпионска мрежа от Мико (жени-нинджа предрешени като служителки в шинтоиски храмове, наричани още Куноичи). През 16-ти век пълководецът Ода Нобунага (1534-1582) започнал масови преследвания срещу будизма и нинджа, като последователи на езотеричния будизъм. Самите нинджа неколкократно неуспешно се опитали да ликвидират Ода. Поради това той решил веднъж завинаги да изтреби непокорните "невидими воини". През 1581 г. войската на Ода разбила коалицията съставена от Нинджа и Даймио подържащи будизма. Оцелелите Нинджа се разпръснали из цялата страна. В периода на шогуната Токугава (основател на династията Токугава Иеясу) (1603-1868) Нинджуцу постепенно потъва в забрава. Някои Нинджа постъпили като полицейски служители и телохранители, други формирали разбойнически групи. През епохата Мейджи Нинджуцу е в упадък. Само няколко фанатични последователи са съхранявали тайните на "Черното изкуство". Счита се, че последният истински Нинджа от старата школа е Фуджита Сейко (1899-1966) от клана Кога, който изпълнявал поръчения на императорския двор до първата половина на 20-ти век.image
image

В европейската култура под наименованието “клан” се разбира група хора свързани с родствена връзка, тоест семейство. Макар че нинджа клановете в началото са покривали това понятие, тоест са били семейства, които се занимават с шпионаж, саботаж и др., като занаят, който се предавал от баща на син, впоследствие към тях се присъединили и много други семейства, като по този начин клановете се превърнали в организации – сдружения. Така че в японските исторически източници, когато се споменава Нинджа клан може да се има предвид организацията (Кога, Ига и др.) или отделен род – група.Всеки клан имал своя методика на обучение и тактика, свое Нинджуцу, което било строго определено и описано (Кога – рю, Ига – рю и др). От това следва, че всяка организация имала своя идентичност в действията си и наблягала повече на отделни умения: Кога били по-добри в шпионажа, Ига в бойните изкуства, Момоти в диверсията и т.н.

Най-известните нинджа кланове: Кога
Кога е първият шиноби клан възникнал в Япония, най-вероятно от семействата на самураи Ронин, които се заселили в околностите на планината Иидзака. Трудно достъпни равнини, обградени от планини, където още от древността живеели последователи на религиозното учение
Шуген-до. През периода Камакура, провинция Кога се разделя на две части, Ига и Оми (Кога), което допринася и за разделянето на семействата Шиноби на Кога-нинджа и Ига-нинджа. С времето Кога-нинджа започват да служат само за един господар, което ги превръща в частна шпионска организация на рода Сасаки. Поради това, че клана Кога се занимавал предимно с шпионаж, в традицията на Кога-рю нинджуцу се набляга повече на джуцу (изкуството на шпионажа), активно се използват отрови и халюциногенни смеси, били измисляни различни конструкции като преносими трамплини, планери и др. Други кланове:

 

Ига, Кисю, Фума, Сада, Момоти, Фуджибаяши, Негоро, Сайга и т.н.







Гласувай:
14


Вълнообразно


1. syrmaepon - Много интересен пост. Японските ...
27.10.2014 09:21
Много интересен пост. Японските филми са толкова различни от европейските по исказ и визия и затова за мен са винаги интересни. Винаги е любопитно да видиш и усетиш красотата в различното.
цитирай
2. tutankhamon661 - !!!!!!!!!!!!!!
27.10.2014 10:17

Едно време филмите за нинджи ми бяха сред най-любимите.
Особено с участието на Шо Косуги.

цитирай
3. deathmetalverses - Радвам се, че Ви хареса...............
27.10.2014 18:58
Добре е да се знае и истинската история на ШИНОБИ-те; Че от хонгконгските и холивудски свободни съчинения (фанатасмагории) ми се повръща... Оказва се, че "безправните" във феодална Япония жени не само са измислили СРИЧКОВОТО японско ПИСМО през 10-ти/11-ти век, но и са съставлявали близо 50 % от "личния състав" на нинджите... Ето защо им се възхищавам на японките! Макар че не бих си легнал с японка, но не по съображения, свързани с криворазбраната от българите цивилизация, еманципация или РАСОВА ЧИСТОТА... БЛАГОДАРЯ ВИ КОМЕНТАРИТЕ и ПРИЯТНА ВЕЧЕР!
цитирай
4. pcelata - Благодаря за поздрава.
27.10.2014 21:29
Честно казано,не съм им привърженичка. Гледам от време на време,но са ми много тежки като тематика. поздрави
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 9569872
Постинги: 3153
Коментари: 5645
Гласове: 58744
Спечели и ти от своя блог!