По принцип аз НЕ ПРЕВЕЖДАМ текстове, които вече са преведени МАЙСТОРСКИ на български език. Така например, никога не бих си позволил да преведа и ред от Шекспир, предвид виртуозния и къртовски труд на изключително уважавания от мен Валери Петров ( Бог да го прости!), или творбите на Едгар Алан По (в превод на Елин Пелин, Асен Разцветников, Гео Милев и други наши известни творци или професионални преводачи – от 20-ти век или съвременници). Но имам чувството, че в това конкретно произведение на Джон Кийтс – LA BELLE DAME SANS MERCI (БЕЗПАРДОННАТА, НЕБЛАГОДАРНАТА КРАСИВА ДАМА),  Гео Милев просто е “отбил номера”, без да го предаде в пълнота... Българският читател не разбира, че героинята в тази балада е едно приказно същество – ЕЛФ, а диалогът на автора е с ДУХА на прокълнат рицар, който е станал нейна жертва ... Затова си позволявам да предложа на Вашето внимание ОРИГИНАЛНИЯ АНГЛИЙСКИ ТЕКСТ, илюстриран с комикси на художника Джулиън Питърс ( http://julianpeterscomics.com/la-belle-dame-sans-merci-by-john-keats/ ) превода на Гео Милев и паралелно с него – моят нов прочит...

---

---

I. O WHAT can ail thee, knight-at-arms,

Alone and palely loitering?

The sedge has wither’d from the lake,

And no birds sing.

 

О, що ти липсва, бледен рицар, / O, рицарю във все оръжие, защо си толкова

де скръбно твоят взор се рей?  / Тревожен и скиташ тука - блед и сам?

Повяхнаха треви и птица / Острицата – изсъхнала край езерото,

        в леса не пей. / И птици в този лес не пеят...

II. O what can ail thee, knight-at-arms!

So haggard and so woe-begone?

The squirrel’s granary is full,

And the harvest’s done.

 

О, що ти липсва, бледен рицар, / О, рицарю във все оръжие, какво измъчва твоя ум,

така самин, от скръб терзан?  /И ти блуждаеш – тъй самотен и от скръб терзан?

Настана есен, всеки плод е / Хралупата на катеричката е претъпкана със зимнина ,

        в полето сбран.  / И всеки клас в полето – вече е прибран в хамбара.

III. I see a lily on thy brow

With anguish moist and fever dew,

And on thy cheeks a fading rose

Fast withereth too.

 

Бял крин, в роса от страх и треска, / Аз виждам лилия на твоето чело,

върху челото ти цъфти, / В роса от страх и треска да цъфти,

А на страните — бледна роза / А върху твойте бузи – бледа роза,

        без цвят почти.  / Която прекалено бързо вехне...

 

IV. I met a lady in the meads,

Full beautiful—a faery’s child,

Her hair was long, her foot was light,

And her eyes were wild.

 

Далеч една девойка срещнах, На една поляна сред гората срещнах млада дама,

тъй хубава — и само чар, Тъй хубава бе тя, и аромат на медовина се стелеше край нея,

с коси вълнисти, с лека стъпка, На феите – дете, с коса вълнисто дълга, и лека стъпка,

        очите жар. В очите й – изпепеляващ огън...

V. I made a garland for her head,

And bracelets too, and fragrant zone;

She look’d at me as she did love,

And made sweet moan.

 

Венец от рози аз й сплетох, /За нейната глава изплетох аз венец благоуханен

в сърцето си сградих й трон; /От дивите цветя, и гривни – от ароматните треви,

тя гледаше ме тъй любовно, /Защото гледаше ме тя тъй влюбено,

        и с нежен стон. / И сладки стонове издаваше...

VI. I set her on my pacing steed,

And nothing else saw all day long,

For sidelong would she bend, and sing

A faery’s song.

 

При себе си на коня взех я, /На седлото на жребеца мой качих я,

и вече глух бях, за света; /И нищо друго не видях – до края на деня;

вървях така — вълшебни песни / Усука се като змия около мене,

        ми пейше тя. / И пееше ми тя вълшебни песни....

VII. She found me roots of relish sweet,

And honey wild, and manna dew,

And sure in language strange she said—

“I love thee true.”

 

Тя сладки корени ми даде, / Корени сладки, блажена наслада, тя във гората за мене откри,

див мед и манна; с нежен глас /Нагости ме със див мед и манна – роса;

на странен говор тя ми рече: — / И сетне, на странно наречие, тя произнесе:

        теб любя аз! / “Обичам те вярно!”

 

VIII. She took me to her elfin grot,

And there she wept, and sigh’d fill sore,

And there I shut her wild wild eyes

With kisses four.

 

Тя в свойта пещера ме введе, /До свойта елфическа пещера ме заведе,

и там безумно зарида — / И подслони ме, в късния час, и зарида –

и там безумно аз целувах / Безумно взех да целувам безутешните нейни 

        очи, уста. / Очи, и уста, и страни....

IX. And there she lulled me asleep,

And there I dream’d—Ah! woe betide!

The latest dream I ever dream’d

On the cold hill’s side.

 

Там с тихи песни тя приспа ме. /А сетне тя със тихи песни воинът във мен приспа,

И сън видях — ах, сън проклет! / И сън видях тогаз` - Ах! – сън един проклет! -

И тоз последен сън сънувам /Що продължавам да сънувам и сега,

        аз навред. / В подножието на този хълм студен..

X. I saw pale kings and princes too,

Pale warriors, death-pale were they all;

They cried—“La Belle Dame sans Merci

Hath thee in thrall!”

 

Царе, князе и воини бледни / Царе, князе и войни, във този сън видях,

там видях — страх, лица, омрази; / Лицата им – във смъртна бледост, и омраза, страх;

те викаха ми: в плен си ти у /Те викаха към мене всички: - И твоето сърце плени

la belle dame sans merci. / КРАСИВАТА И БЕЗПАРДОННА ДАМА!

XI. I saw their starved lips in the gloam,

With horrid warning gaped wide,

And I awoke and found me here,

On the cold hill’s side.

 

Там видях ледни устни в мрака,  /И в мрака аз съзрях, раззинати широко, гладни,

очи раззинати без звук — Хищните им устни, да изричат, но без глас, ужасното предупреждение;

и аз събудих се — ето /И ето, аз събудих се, и с изненада себе си открих, захвърлен -

        днес сам съм тук. /Да лежа самотен тука, в подножието на този хълм студен ...

XII. And this is why I sojourn here,

Alone and palely loitering,

Though the sedge is wither’d from the lake,

And no birds sing.

 

 

Затуй сега блуждая бледен, / Ето защо аз тук обитавам сега - духът ми е пленник,

и в болка погледа тъмней; / Обречен да гасне и да бледнее – във самота и тъга;

увяхнаха треви и птица / Край езерото, където острицата е изсъхнала

        в леса не пей. / И песни в гората птици не пеят...

мен Гео Милев е държал повече да спази ритъма, римата на стихотворението за сметка на точния превод.
Хареса ми както си го превел.
Ама защо никой тук не коментира? :)

Не съм съгласен за това, че ако превода е майсторски направен ти не трябва да се пробваш. Напротив. Преводите са нещо много лично, нищо чудно твойте например да са много по - добри от "майсторските", защото чрез превода ти изразяваш това, което чувстваш. Анадъмо?
Колкото до другото, хората не коментират защото са заети да оправят света и повечето от тях не виждат по - далече от онази си работа, с която се диша, не си спомням как се казваше. Хобот или нещо от сорта. Беше ми приятно.