Това е Законът на джунглата — по-стар от небесната твърд;                                 
Със него Вълкът ще владее; без него — делът му е Смърт.

Подобно лиана, Законът се вие и сплита така;

Вълкът е с Глутницата силен, Глутницата — силна с Вълка.

До блясък се мий ежедневно; пий жадно, но с мярка пийни!

Нощта е за лов — не забравяй! Денят е за сън — запомни!

Чакалът край Тигъра хленчи — Вълче, не поглеждай натам!

Вълкът е Ловец — запомни го! Убивай си плячката сам!

^[1]

Не джафкай край Хати Мъдреца; почитай добрия Глиган!

Когато Глутница с Глутница срещне се — легни и постой:

Водачите нека говорят — не бързай да скачаш за бой!

Уреждаш ли сметки със свои — идете сами, настрана,

че често се включват и други и почва позорна война.

Изрови ли своя бърлога, в Дома на Вълка занапред

не влиза дори и Водачът, ни даже самия Съвет.

Домът му е негова крепост. Но щом във Съвета решат,

че твърде небрежно е правен — веднага го сменя Вълкът.

Не вий сред гората, когато убиеш преди полунощ —

че братята дебнат наблизо и техният Лов ще е лош.

За теб и за своите малки — убивай във своя обсег.

Но не за наслада!… И нивга — и седем по „нивга“ — Човек!

Отнемеш ли плячка от по-слаб, недей я оглозгва докрай:

съгласно Закона — главата и цялата кожа му дай!

Глутничата плячка е обща. Иди и наяж се добре.

Но който примъкне от нея в бърлогата — той ще умре.

В Глутницата Вълчата плячка е лична. Вълкът е убил —

и друг не яде от месото, когато не е разрешил.

Храната и правото „ИСКАМ“ е право на Малкия вълк.

Когато Вълчето е гладно, да дава — за всеки е дълг.

Бърлогата с правото „ГРИЖА“ е право на майката. Щом

поиска за своите малки — доставя се в нейния дом.

Ловът и „СЕМЕЙНОТО ПРАВО“ е дълг на Бащата. Вълкът

в Лова е свободен. Единствен Съветът го вика на съд.

Водачът е силен и мъдър, и ловък, и страшен във бой…

Това са законите. Те са и много, и малко, но знай:

И плът на Закона, и кръв е — едно: „ПОДЧИНИ СЕ ДОКРАЙ!“ 

Бележки

БГ превод: Стоян Медникаров