Реклама от 1867 г. във в-к "Ню Орлиънс Пикаюн" споменава "Къщата на изгряващото слънце"; На долната снимка: Тази туристическа атракция е с най-голяма вероятност прототип на бардака от песента (като част от Френския квартал, една от историческите улички с "червени фенери") . През 1980 г. известна адвокатка от Луизиана наследява от покойния си съпруг тази къща и започва ремонт. Под вехтите тапети са открити стенописи от началото на 19-ти век на полуголи дами в съблазнителни пози, а документи сочат, че къщата е била бардак...

---

---

Едно влюбено, но изоставено момиче, тръгва към големия град (Ню Орлиънс), за да търси своя любим, но в крайна сметка е превърнато в проститутка в бардак, наречен “ДОМ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ”. Това е в общи линии сюжетът на НАЙ-ПЪРВИТЕ ВЕРСИИ на песента, обикновено изпълнявани от певици. В по-следващите версии разказът се води от името изпаднал в беда младеж от разпадащо се бедно семейство.
В КАКВО СЕ СЪСТОИ МАГИЯТА на тази песен ?! Като много класически фолклорни балади и произходът на “Къщата на Изгряващото слънце” е забулен в загадки. Много съвременни музиколози приемат, че песента е базирана на традиционни улични балади като “Нещастният женкар” (“The Unfortunate Rake”) от 18 век и че английски емигранти в Новия свят я пренасят там, като по-късно е адаптирана към музикалните традиции на Ню Орлиънс. Алън Прайс от “Енимълс” (чиято версия ПЪРВА се сдобива със световно признание и успех извън САЩ), винаги е твърдял, че песента произхожда от 16 век и визира конкретен публичен дом (бордей) в лондонския квартал Сохо. Най-старата съществуваща (и записана на винилова плоча) версия e от 1933 г., в изпълнение на Кларънс “Том” Ашли (на снимката долу) и Гуен Фостър от групата “Appalachian” , издадена от звукозаписната компания “Vocalion Records”. Ашли (истинско име: Clarence Earl McCurry, 29.09.1896 – 2.06.1967) твърди, че е чул песента от дядо си, Енох Ашли.

---

---

Песента е включена в сборника “Нашата пееща провинция” на фолклориста Алън Ломакс, завеждащ отдела към Конгресната библиотека на САЩ  наречен “Архив на американските фолклорни песни”. Посещавайки Източен Кентъки със съпругата му през 1937-ма по служба, той отсяда в градчето Мидълсбъро в дома на местния общественик и певец Тилман Кедъл, където записва изпълнението на 16 годишната дъщеря на местен миньор Джорджия Търнър (1921-1969). В споменатия сборник той я посочва за автор и нарича песента "The Rising Sun Blues". По-късно записва друг вариант с Бърт Мартин и Доу Хенсън, също певци от източен Кентъки. Според него, мелодията е сходна с тази на английската народна балада “Matty Groves”. (За следващите изпълнители и версии на песента – виж по-подробно тук:  http://en.wikipedia.org/wiki/The_House_of_the_Rising_Sun ; аз ще си позволя да спомена само някои по-известни имена на многобройните й изпълнители като: МИРИАМ МАКЕБА, НИНА СИМОН, УДИ ГЪТРИ, ЛИЙД БЕЛИ, ГЛЕН ЯРБРО, ДЖОАН БАЕЗ, ДЖОШ УАЙТ, ФРАНКИ ЛЕЙН, БОБ ДИЛЪН, ДЖОДИ МИЛЪР, ДОЛИ ПАРТЪН, “FRIJID PINK”... В Италия версии правят "ПУХ", у нас - ЕМИЛ ДИМИТРОВ... ) КЪДЕ СЕ НАМИРА “КЪЩАТА на Изгряващото слънце”? Всъщност изразът е евфемизъм за бардак, бордей, публичен дом. Много основани в началото на 19 век “БЕД & БРЕКФАСТ” (т.е. предлагащи “легло и закуска”) къщи (ХОСТЕЛИ) в Ню Орлиънс днес претендират, че са вдъхновение за тази песен. Съществува и версия, че става дума за затворническа килия, където едно момиче очаква изгрева на слънцето, докато излежава присъда за това, че е убило баща си – (предполагаем сексуален) насилник и дърт алкохолик (изразът “balls and chains” в една от първите версии). Може би става дума и за медицински изолатор, където проститутките са настанявани принудително, за да бъдат лекувани от сифилис. Старият общински женски затвор в Ню Орлиънс е декориран с изгряващо слънце... Един бивш публичен дом (1862-1874) в Ню Орлиънс, който понастоящем се намира на следния адрес - 1614 Esplanade Avenue , се е наричал “Къщата на изгряващото слънце”, по презимето на своята мадам (съдържателка) – МАРИАН ЛЬОСОЛЕЙ ЛЕВАНТ. Един съществувал за кратко време хотел във Френския квартал (1822 г.) на улица “КОНТИ”, е документиран във вестниците със същото име. Друг хотел, споменат във вестникарска реклама от 1860-та, се е намирал на “ДЕКАТУР СТРИЙТ”, откъм езерото, рекламиран е като “Къща за кафе” и ресторант. Третият исторически документиран кандидат за прототип на “Къщата” с най-големи шансове се намира на “Чероки стрийт”, и се е наричал “Райзинг Сън Хол”, рекламиран като клуб за социални контакти и набиране на помощи за хора в беда от по-заможни граждани на Ню Орлиънс; реално там са се предлагали опиум и сексуални услуги срещу заплащане... Съществува и хипотеза, че така са били наричани "поетично" колибите на робите в плантациите на Луизиана - на езика на каджуните (френските заселници).

---

 
  ВАРИАНТЪТ НА КЛАРЪНС АШЛИ от 1933: (Превод: Здравко Б. Спасов, 2013) Песента е със заглавие "РАЙЗИН` СЪН БЛУС"   1.                 Има една къща в Нови Орлеан,                       “На изгряващото слънце” я наричат,                       Където много нещастни,бедни момчета пропаднаха,                       И аз ли, о Боже, едно съм от тях?!     2.                 Просто напълни чашите догоре,                       И нека питиетата да се леят изобилно,                       Ще пием до края на живота, бедно момче,                       Като обикаляме от град на град.       3.                 От всичко ценно в този свят, скитащият комарджия                       Най вече държи да има един куфар с багаж,                       А единственото време, когато е задоволен напълно,                       E когато е пиян – до козирката...       4.                 Сега, момчета, не вярвайте на това, което казва                       Всяко хубаво младо момиче, със сини или кафеви очи,                       Освен ако се е покачило на някое високо скеле                       И извика: “Момчета, помогнете, не мога да сляза!”       5.                 Аз връщам се обратно, обратно в Нови Орлеан,                       Защото свършено почти е с мойта кариера,                       И ще прекарам остатъка от моя прокълнат живот                       Под свода на “Изгряващото слънце” ...  

---

ОТ ВСИЧКИ ВЕРСИИ, АЗ НАЙ-МНОГО ХАРЕСВАМ ТАЗИ НА ДОЛИ РЕБЕКА ПАРТЪН (р. 19 януари 1946) от средата на 1960-те (ЗБС)


Има една къща в Ню Орлеанс,
Там, в стария френски квартал.
Къща, която наричат "Изгряващото слънце"
И където се правят любов и пари.

Баща ми играеше хазарт,
А мама умря, когато бях малка.
Тогава започнах да работя,
Доставяйки удоволствие на мъжете
В къщата на Изгряващото слънце.

Има една къща в Ню Орлеанс,
Която наричат "Изгряващото слънце".
Тя олицетворяваше провала
На много добри момичета..,
А Господи..., ти знаеш, че съм добра.

Майки, кажете на своите дъщери
Да не правят като мен -
Да не живеят живот,
Пълен със грях, срам и борба
В къщата на Изгряващото Слънце.

Има една къща в Ню Орлеанс,
Която наричат "Изгряващото слънце".
Тя олицетворяваше провала
На много добри момичета..,
А Господи..., ти знаеш, че съм добра.

(ПРЕВОД: STARDUST, VBOX7)

---

  Изкушавам се, все пак да Ви предложа и версията на “ЕНИМЪЛС”, но в моя поетична интерпретация (Здравко Б. Спасов), от далечната 1990-та - опитах се да направя кавър с български текст по техния оригинал за моята хеви метъл група "The Soldiers Of Satan project"

****************
Има една къща - в Ню Орлиънс,
Наричат я “Дом на Изгряващото слънце”.
Тя е обител свещена, и също бардак, Що превръща в руини душите На множество бедни момчета.
И само Господ единствено знае, Че не съм като тях....

Майка ми беше шивачка.
Тя уши моите нови сини джинси.
Баща ми беше комарджия.
Там,  в стария Ню Орлиънс.

Сега те мислят само за дълговете от комара.
Които са им в тежест, като хомот на врата.
Единственото време, когато “папа” е щастлив И доволен, това е, щом е пиян до козирката...
О майко, предай на твойте деца
Да не правят това, което аз направих:
Прекарах живота си в грях и мизерия
В Дома на Изгряващото слънце....

Е, аз стъпих с единия крак на бесилката,
А с другия –  почти съм на влака -
И ще се върна  във Ню Орлиънс,
За да нося свойте окови и кръст ...

Да, има една къща в Ню Орлиънс,
Наричат я “Дом на Изгр   яващото слънце”.
Тя е обител свещена, и също бардак, Що превръща в руини душите    На множество бедни момчета.
И само Господ единствено знае, Че аз не съм като тях ....

И......... ВАРИАНТЪТ на ВЕЛИКИЯ НАШ ПЕВЕЦ ЕМИЛ ДИМИТРОВ!!!!

 

Едно момче от Ню Орлеан

само остана в нощта.

В затвора там – накрай града –

за него свършва света.

 

Прости ми, майко, аз сгреших,

сгреших във младостта.

Ти си майка, ти ще ми простиш

моя грях и моята вина.

 

А на нея, майко, ти кажи,

че заминал съм някъде сам.

По-добър ще срещне от мене, знам,

нека няма в очите сълзи.

 

О, майки, вие чуйте ме,

пазете своите деца

от мига, във който ще сгрешат,

както аз сгреших във младостта.

 

О, сбогом, свят, о, слънчев ден,

небе, ветрове, звезди,

ти, любима, забрави за мен,

само, майко, ти ми прости.

---

ПУБЛИКУВАНО В БРОЙ ПЪРВИ НА И-ФЕНЗИНА "ОРФЕАНУМ МЮЗИК ПОЕТРИ КЛЪБ"

наш певец ЕМИЛ ДИМИТРОВ!!!

В клипа на Емил Димитров последният кадър показва каменен барелеф на певеца. Къде ли се намира той...