Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
11.07.2013 15:41 - МЕДЕНИЯТ МЕСЕЦ на ЕДНА МУТРЕСА (почти документален разказ)
Автор: deathmetalverses Категория: Изкуство   
Прочетен: 2854 Коментари: 1 Гласове:
18

Последна промяна: 14.07.2013 00:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тя притежаваше всичко, или почти всичко, за което може да мечтае една една нормална красива, млада и умна жена, във възраст фертилна , но беше лишена, не по своя вина, от щастието да има, отглежда и възпитава свои деца. Пристигна в Големия град край морето от затънтено село в планината, където никой не гледаше или слушаше радио и телевизия, без течаща и топла вода по домовете, защото до там не достигаха електрическите далекопроводи, а възрастните хора се обличаха странно и говореха помежду си на неразбираем език (в съседната махала, на баира с тракийското капище, местните се определяха като “турци”, но нямаха нито джамия, нито ходжа, дори един екземпляр от “Китаб аль Курани”); през зимните месеци младото момиче не ходеше на училише, защото снежните преспи и лютите виелици изолираха от света това, иначе живописно, селце – ако имаше нужда от спешна помощ, граничарите доставяха храна или извозваха болните с “вертолет”, когато (и ако!!!) партийният секретар благоволеше да изстреля серия от сигнални ракети (заставата в долината имаше специален пост, който да наблюдава какво се случва “под небесната вис” в този изключително важен пограничен сектор на социалистическата Родина, в близкото минало – апетитен обект за нееднократни империалистически саботажи, диверсии, агресия или безплодни опити за намеса във вътрешните дела на тази суверенна страна.., за което тя беше чела в старите вестници в местното читалище); селцето можеше да се похвали, ако не с друго, то поне с добре поддържаната нова сграда на читалището, която се използваше и като хоремаг, и като място за срещи и веселба на младите хора...);  козите пътеки, които свързваха селцето с най-близкия град, се виеха над живописни и опасни пропасти, където, след всеки обилен порой падаха камъни, защото скалите бяха меки и ронливи, а къщичките (много от тях - построени преди векове; тук бяха идвали и някакви “уважавани специалисти” - по културология или фолклористика, от ООН ли, от ЮНЕСКО ли беше, тя не помнеше добре, тогава просто не проявяваше интерес към ГЕОПОЛИТИКАТА.., нещо свързано с паметниците на световното културно, природно и историческо наследство; след  нахлуването на ДЕМОКРАЦИЯТА и ДВИЖЕНИЕТО за ПРАВА и СВОБОДИ, ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА.., ПЛЮЙ-РЕАЛИЗМА в живота на съселяните й и влизането на страната в ЕС, тя беше чувала да се говори интензивно за някакви европейски пари и фондове, програми..., макар че нищо не се бе променило в бита им към по-добро: младите, които познаваше, всички заминаха в чужбина – в Чикаго, Детройт, Уиндзор, Австралия.., с еднопосочен билет; през м. юли 2012-та бяха останали десетина беззъби, но дълголетни баби, които се прехранваха основно с пресни яйца от ЩАСТЛИВИ кокошки и домашно изцедено овче мляко, които гарнираха с десерти от никнещи с клизма картофи – вместо хляб.., мизерните пенсии на селските труженици стигаха за около седмица, при положение, че почти нямаше за какво да ги харчат), с дялани каменни плочи върху покривите, подредени на два-три етажа над урвите,  където в змийското усое протичаше скорострелно гръмогласна, бистра и буйна река, бяха укрепени в средата на 1970-те години от инженерни взводове на ГУСВ с подпорни стени, излети от някаква странна смес – стари автомобилни гуми, арматурно желязо и бетон...   Едва когато пристигна в Големия град край морето, за да учи в гимназия, една добронамерена и нелицемерна приятелка я научи, че СЪЩЕСТВУВАТ и как се използват ДАМСКИ ПРЕВРЪЗКИ – с крилца или без, текстилни, копрнени, анатомични и ежедневни, “танга” – за прашки..., или ТАМПОНИ (вкл. и онези – за грим и лице)... Това китно селце, разположено под небесната вис, на открито, бе част от голям ловен резерват, където висши партийни другари пристигаха инкогнито, от време на време, да се забавляват, с отстрел на диви свине или вълци, мечки, елени, сърни; повечето бяха отегчени семейни мъжаги с млади любовници, например – секретарки, и обяснимо защо избягваха преки контакти с местните; и понеже бе построено на баир (височина), хората нямаха неприятности с дивите господари на планината (животните) ... Тя притежаваше всичко, или почти всичко, за което може да мечтае една красива, млада и умна жена, на възраст христова, но бе лишена, не по своя воля, от щастиета да има, отглежда и възпитава свои деца. От своят покоен съпруг бе наследила ботаническа цяла частна градина с уникални растения за страната, внос от чужбина, изискващи специални грижи – и зоокът с хищни домашни любимци...   Много млада остана вдовица, апетитна блондинка, чаровно миньонче, с верига хотели тризвездни – в Приморско, Свети Константин и Елена, Обзор и Ахтопол, притежаваше яхта с екипаж от професионалисти, на щат – целогодишно, на частен кей в бившия МИЧУРИН ; за яхтата се говореше, че е скъпоценна, защото била принадлежала на ЕРИХ ХОНЕКЕР или шпионина МАРКУС ВОЛФ (от бившата Източна Германия, или ГДР...); притежаваше вила и жилище на Балеарските острови и в Швейцария, също и верига от супермаркети - със сръбско участие; тя имаше и личен шофьор, и професионална охрана – от бивши елитни служители и бойци на УБО, НСО и БОДК, националната жандармери.., но предпочиташе да кара сама МИНИ БАВАРЕЦА, ХАМЪРА  или ЛАМБОРГИНИТО – подаръци от покойния й съпруг; Тя имаше множество УХАЖОРИ с достъп до властовите ресурси на държавата и контрол върху тях, които редовно й пращаха или правеха неприлични предложения или намеци.., но си ИЗБРА 12 години по-млад любовник – истински расов и елегантен ИТАЛИАНСКИ ЖРЕБЕЦ.., с когото се запознаха във ФБ...   Всичко това бе наследено от нея след нелепата смърт на мъжа й – ПУПИ; той не искаше да имат деца. “Поне засега”, казваше ПУПИ, “защото времената са тежки” и продължаваше да разсъждава на глас: “ Днес времената са смутни, не знам колко време ще продължава така; едно време МОШЕ бил държал в пустинята избягалите от Египет евреи 40 години, докато измрат старците с тоталитарно мислене, поведение, навици, идеи и спомени; този сценарий определено не ми харесва; а времената са непосилни защото, за да имаме силен частен сектор и честен частен бизнес, нормална пазарна икономика, общодържавната собственост и “народните” пари трябва да бъдат преразпределени между хората с предприемачески дух, които искат да градят сами своето бъдеще; ПРОБЛЕМЪТ е там, че,  освен хора с предприемачески дух и свежи, доходоносни, печеливши идеи за бизнес, помежду нас има и откровени ПЕРАЧИ на ПАРИ, агенти на ДС (“Да не го бъркаш, мило мое цвете, със СеДеСе – макар че много сини лидери дойдоха именно от ДЪРЖАВНАТА СИГУРНОСТ, включително и КОМАНДИРА...” – отбелязваше ПУПИ, но в друг един от редките мигове на откровение, малко преди смъртта да ги раздели.); Проблемът е в КОНФЛИКТА на ИНТЕРЕСИ, който е ЗАКОНОМЕРЕН, при ПЪРВОНАЧАЛНОТО НАТРУПВАНЕ на КАПИТАЛА –  когато от СОЦИАЛИЗЪМ се завръщаме към КАПИТАЛИЗМА; В НАЧИНА за СДОБИВАНЕТО по легален път с ОСНОВЕН КАПИТАЛ на ЧАСТНАТА ИНИЦИАТИВА; Онези, парашутистите на ДС и секретари или синчета на номенклатурчици от ЦК на БКП, направиха банки и пирамиди – станаха милионери на кредит, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с ПОМОЩТА на ПЕНСИОНИРАНИ и настоящи “деполитизирани” МИЛИЦИОНЕРИ, но по-некадърните се разориха, а по-талантливите – изнесаха бившите общонародни пари в чужбина; ето къде е КОНФЛИКТЪТ на ИНТЕРЕСИ – и причината за тези войни; ние стигнахме и дори задминахме АМЕРИКА на Лъки Лучано от трийсетте, когато алкохолът беше забранен... ” “Но има друго – продължаваше своите разсъждения прясно изкъпаният и избръснат до кръв волеви мъжкар ПУПИ, докато отпиваше портокалов сок и похапваше бекон, завит в хавлия, рекламираща плажовете на ИБИЦА, току-що приключил с облекчение и ерекция поредната изтощителна фитнес процедура; - В света на ХИЩНИТЕ РИБИ по-големите екземпляри обикновено поглъщат по-малките и никой ХИЩНИК не се чувства задължен да дава обяснения, не изпитва морални скрупули или съжаление, между животните ВЗАИМОПОМОЩ, БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ, МИЛОСЪРДИЕ – НЯМА. И това е абсолютно нормално, характерна черта за ДИВИЯ КАПИТАЛИЗЪМ, където СВОБОДНИЯТ ПАЗАРЕН МЕХАНИЗЪМ се дирижира ЕДИНСТВЕНО от НЕВИДИМАТА РЪКА на Адам Смит, или човешките егоистични амбиции ; Там има два вида човеци – едните, движени от егоизма си, могат да бъдат оприличени на дебнещи денонощно в засада ХИЩНИЦИ, които преуспяват на всяка цена, без да броят вторични ефекти и косвени жертви сред другите хора – които могат да бъдат наречени ЛАПНИШАРАНИ, ИДЕАЛИСТИ или ТРЕВОПАСНИ ХРИСИМИ БОЖИИ ОВЧИЦИ, очакващи послушно и търпеливо своето заколение...   Първите са устремени да придобиват имоти и да трупат капитал, с чиято помощ си купуват властови ресурси, за да господатват над живота и съдбите на другите хора, дори се изтребват, без никакви скрупули, помежду си, а ЛАПНИШАРНИТЕ ... “РАБОТЯТ над себе си”, с промитите си от религията мозъци очакват БОГ, или МЕСИЯТА от НАЗАРЕТ, или ДЪРЖАВАТА – СОЦИАЛНАТА, на БЛАГОДЕНСТВИЕТО, ФАШИСТКАТА и пр., и пр, да ги СПАСЯТ от бездушните неуредици на държавната бюрократична машина, от месомечалката на неработещите ефективно обществени институции – някой чиновник да се смили над тях, да направи нещо за тях, да им се помага да живуркат от социалните помощи или детски надбавки; Съвсем не на място те свързват ДЕМОКРАЦИЯТА с илюзията за КАПИТАЛИЗМА с ЧОВЕШКО ЛИЦЕ... Те не си дават сметка , че всичко в природата е ОСКЪДНО и лимитирано, ограничените ресурси все някога ще свършат, хм.., да кажем – храната.., или ще изригнат вулкани, силните трусове ще срутят старите сгради, морето, замърсено с токсични отпадъци или нефтени петна с мъртви китове, делфини, чайки, ще прелее, ще паднат и опашати звезди от небето – тогава всички ЗАДРУЖНО ще измирем, защото не мислим за ВСЕОБЩОТО БЛАГО и СЪВМЕСТНОТО БЪДЕЩЕ... ТЕ не умеят да водят ДИАЛОГ ПОМЕЖДУ СИ и НЕ ТЪРСЯТ ПРЕВОДАЧЕСКИ УСЛУГИ... И БЕЗДНАТА между ХИЩНИЦИТЕ и ТРЕВОПАСНИТЕ неудържимо и закономерно продължава да расте...”   Иначе ПУПИ не обичаше да говори много; забърса куклата ЗАРА (така се казваше тогава нашата героиня) в един стриптийз бар (по-скоро – една воняща на развалена цаца и мухлясали салати, марихуана и трипартенков петоокис ДУПКА край Морската градина, ако трябва да сме честни), след като я видя да се кълчи на един пилон по монокини; Тя беше симпатично момиче, природно интелигентно, макар и от скромен произход; мечтаеше да пее, имаше добър глас, знаеше много народни песни, възпитана бе в една добра школа – и в народното читалище, където посещаваше редовно кръжок по интереси, и у дома й се пееше, за добро настроение, почти целодневно – тежката работа селска, високо в планината, вървеше (и върви!) винаги по-лесно - с песен на устата...   ПУПИ и ЗАРА... Припламна някаква странна, но силна и дълготрайна искра между тях, независимо от разликата във възрастта. ПУПИ бе рицар по рождение, спортсмен, завоювал златни отличия и прославил страната си на няколко световни, европейски първенства, балканиади и олимпийски игри. Искаше да носи със (на) силните си ръце това ДЕТЕ, което го слушаше със затаен дъх, и – той си мислеше така – го разбираше прекрасно - да не би да нарани нозете си о камък, ходейки по земята... 

 Харесаха се и сключиха брак. На тържеството присъстваха множество ЯКИ МОМЧЕТА.., приятели на ПУПИ и бизнеспартньори от цялата страна, издокарани в маркови костюми, които им стояха малко не на място, но подаръците им бяха солидни, луксозни, с най-добри чувства и от добро сърце (Специално за рядката флора и фауна, подарени на сватбата, ПУПИ по-сетне финансира частен ботанически зоокът).
На тържеството пристигнаха бивш ВЪНШЕН министър, посланици – от Русия и Виетнам, Индия и Китай, Латинска Америка, а също така и един спряган за български ГОТФАДЪР фен на фолклора, с харизматична брада и тъмни очила, чийто бизнес също бе свързан със застраховането на имущество и СОД. ПУПИ беше пребит до смърт пред дома им година по-късно – с обикновен ръждив метален прът от близкия строеж; някой бе подшушнал и платил на охраната да се изпари... Следствените органи, естествено, не откриха виновните, преки извършители на гнусното деяние или поръчители, за да бъдат изправени пред съда, но нашата героиня, само минути след инцидента заподозря и прозря истината КОИ (или КОЙ) са ТЕ: А именно основният конкурент на ЛЕГАЛНИЯ БИЗНЕС на съпруга й, един "гущер, който си откъсна опашката", който желаеше на всяка цена  да присъедини към своята наркотична империя тяхното апетитно ИМУЩЕСТВО, просто за да стане по-богат – и по-почтен .., меценат на поп-фолк звезди и лунички ...   Всъщност ПУПИ никога не успя да я задоволи; и не, защото  “КЛЮЧЕТО на ГАРДЕРОБА” в действителност бе толкова малко, че не можеше да открие и влезе в КЛЮЧАЛКАТА, съвсем НЕ; но тя определено не позна нито един оргазъм през съвместният им СТРЕСОВ живот...
Няколко години по-късно ЗАРА откри идеален партньор чрез социалната мрежа ФБ. И след няколко месеца съвместен живот – ПЪЛЕН с ОРГАЗМИ, бай дъ уей! – тя се реши, поела съдбата и личното щастие в свои ръце, да сключат “свещен съюз”, но ЗАДЪЛЖИТЕЛНО далече от хорските очи (и особено - фотоапаратите на “НАХАЛНИТЕ ПАПАРАЦИ, които, когато и да ги изтребиш, никога не е късно”, както казваше ПУПИ; защото ПУПИ продължаваше да живее в ума й и да се обажда от време на време... ).
Затова бракът на нашата героиня с ИТАЛИАНСКИЯ ЖРЕБЕЦ бе сключен на церемония в най-тесен кръг (разбирай: двама свидетели, свещеник и дякон плюс служителката от ГРАО по радостните събития...) в една прохладна, стара  църква, на реконструиран манастир в планината Орфеева,   където тя и покойният ПУПИ се водеха за уважавани КТИТОРИ и ПРИЛОЖНИЦИ ...
И, може би, именно заради ПАПАРАЦИТЕ, нашата героиня избра да замине НА СВАТБЕНО ПЪТЕШЕСТВИЕ  – до ФИОРЕНЦА, кулата в Пиза, Моста на въздишките, двореца на Дожите, галерията УФИЦИ, площада Сан Марко .., САМА, като СОЛО КИТАРА ...

........................................................................................................

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО: "ПРИНЦЪТ на БАНАНИТЕ" и "ДАМАТА С КАМЕЛИЙТЕ от СЕЛО У.(СТИНА)" (ако имам скоро достатъчно свободно време да ги набера на компютъра, защото са на хартиен носител, печатани на пишеща машина).
   Автор и авторски права върху текста: Здравко Божидаров Спасов; От “ДОСАДНИЦИТЕ – апоплектичен роман”, 2009; Биографични очерци за съученици, приятели и познати на автора, принадлежащи към ИЗГУБЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ на ПРОМЯНАТА (1989/1990) –  ТОГАВА и ДВАЙСЕТ години по-късно; Някои реални събития, описани в тези разкази, както и всички имена на прототипите на героите ми са видоизменени, за да няма обидени. Разказите са писани в периода 2002-2009 г., но някои ще бъдат основно редактирани, преди да бъдат публикувани в този блог.



Гласувай:
18
0


Вълнообразно


1. katan - Почти документален е разказът ти, Здравко!
13.07.2013 13:02
Представих си Странджа, заставата, резервата за глигани и фазани /не знам защо точно тези животни?!/.
У нас и след 40 години ще има наследници на тоталитарните старници. Сигурна съм.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6445908
Постинги: 2727
Коментари: 5028
Гласове: 49208
Спечели и ти от своя блог!