Здравко Божидаров Спасов :: Лагерът БАДАБЕР - бунт в ада (2 док. филма, Русия 2011)

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69

Годишна класация

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.09.2012 21:13 - Лагерът БАДАБЕР - бунт в ада (2 док. филма, Русия 2011)

Автор: deathmetalverses Категория: История

Прочетен: 1600 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.10.2012 13:28

Вечерта на 26 април 1985 г., по време на вечерната молитва на афганистанските муджахидини, съветските военнопленници (наричани “шурави”) от лагера Бадабер (намиращ се на 25 км от град Пешавар, на територията на Ислямска република Пакистан), въстават и превземат складовете с боеприпаси. Лагерът, основан през 1983 г. като бежански от пакистанските власти, се използва и като централен затвор за пленени съветски (и афгански правителствени) войници, но също така и за обучение на муджахидините, има и складове с огромни количества боеприпаси. Заема обща площ около 500 хектара. Пленените войници от Съветската армия, около 30 човека в момента на въстанието, са от различни националности; едва след падането на режима на талибаните, Военната Прокуратура на Руската федерация и Външното министерство успяват да идентифицират самоличността на 21 от тях, по спомените на очевидци на събитието – бивши муджахидини; който се интересува от повече подробности, може да посети: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D1%81%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B5_%D0%91%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%80 ). “Шурави” са подложени на изключителни издевателства, някои от тези млади момчета откачат и се самоубиват. От време на време, пред финансовите си благодетели от САЩ и Европа, муджахидинските ръководители се правят на “добри” и “демократи”, дори играят футболни мачове с пленниците. На 26 април 1985 г. въстанниците завладяват централния оръжеен склад и манифестират желанието си да им бъде предоставена връзка с представители на международни организации или дипломатите на СССР в пакистанската столица Исламабад. Ръководител на този “бежански” лагер, използван и като концлагер, и като тренировъчна база за ислямисти терористи, бил председателят на партията “Афганистанско ислямско общество” и бъдещ президент на Афганистан (1996 – 2001 г.) професор Барханудин Рабани. (Загива на 20 септ. 2011 г. при самоубийствен атентат на талибани в дома си в Кабул).
Той лично води преговорите с бунтовниците, но опитите му да ги убеди да сложат оръжие удрят на камък. Около 8 ч. сутринта на 27 април, когато обръчът около въстаналите “шурави” се затяга, от тяхна страна е произведен изстрел с миномет, за да бъдат отблъснати (сплашени) най-нахалните (или: “най-безстрашните” – зависи от гледната точка!) кандидати за ислямски мъченици. Парченца от взрива убиват един от телохранителите на проф. Рабани. В отговор муджахидин изстрелва граната към оръжейния склад, боеприпасите детонират и експлозията е толкова силна, че е зафиксирана от спътниците в Космоса – и в Пентагона, и в НАТО започват да звънят ‘червени’ телефони - първоначалните съмнения са за таен опит с атомна бомба на пакистанската военщина ... Нито един от въстаналите съветски военнопленници в този лагер не оцелява след бунта.