Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Постинг
31.07.2012 15:17 - Как Бог СТАЛИН създаде Руската православна църква - Московска патриаршия, 4 септември 1943 г.
Автор: deathmetalverses Категория: История   
Прочетен: 3282 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 07.11.2012 11:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
"Никога не е съществувало такова понятие като “Руска православна църква” (РПЦ). От покръстването на Русия вярващите православни християни са част от Византийската Гръцка църква. Едва след завоюването на Константинопол от турците през 1453 г. Руската църква получава автокефалия (самоуправление) и официалното й наименование става “Гръко-Руска Православна Поместна Източна Църква” (или за по-кратко: Руска църква). "РПЦ - Московска патриаршия" започва да се нарича църковно-подобното отстъпническо-еретическо следреволюционно сборище, оглавявано от бившия митрополит от РЦ Сергий Старогородски, по инициатива и с благословията на Й. В. Сталин от м. септември 1943 г. Първият съкрушителен удар по РЦ е нанесен с разгрома на институцията “самодържавническа богопомазаност” на Руското царство , като правоприемник на Византийската църква и империя и с физическото ликвидиране на управляващата династия Романови от Февруарската (1917 г.) масонско-юдейска революция.   Руските епископи и духовенство в мнозинството си също предават своя самодържец – Божият помазаник, по приемственост – наследник и на Византийския престол – и православното царство, заради което Бог отвръща лицето си от тях и ги предава в ръцете на начестивите богоборци и обладани от бесове революционери, сред които надделява болшевишката банда на евреина Ленин, завладяла властта в обезглавена Русия. Следващият мощен удар по Руската църква, който я съсипва окончателно, идва отвътре: Богонененавистният революционно-поместен събор на остатъците от Руската църква от 1917-18 г., със своето мълчаливо одобрение и неосъждене на най-великото злодеяния през 20 век в руската история – ритуалното убийство на последния руски цар – Божи помазаник – и на семейството му – окончателно убива Руската църква, подготвяйки вътрешен разкол за мъртвото й тяло и външно разрушение от болшевиките – богоборци. За финал този разбойнически събор като най-страшна грешка възстановява патриаршията ненавременно и избира за свой предстоятел изключително властолюбивия ТИХОН БЕЛАВИН. Прекъсването от страна на държавата на държавно-църковната симфония (синхрон, взаимодействие, диалог), чието начало е положено от цар Алексей Михайлович и идеите на светия патриарх Никон, довежда до болшевишкия бунт и погубването на монархията. Прекъсването на общението между църквата и държавата, но вече от страна на архиереите, като отговор на предходния акт, води до изчезването на истинската руска църква и възникването на нейно място на едно ужасяващо духовно раково образувание, на антицърква, преизпълнена с лъжи повсеместно, лицемерие, невиждан разврат и любов към светските изяви и съблазни, към едно подправено, фалшиво свещенослужие и “духовни ценности”, която първоначално се нарича “ереста на Сергий” или “сергианство" (по името на ересиарха Сергий Старогородски), а по-късно – “Руска православна църква – Московска патриаршия”.
Изборът на “патриарх” без наличието на институцията “цар – богопомазан самодържец” и при липсата на православното царство, в завладяната от беснеещи богоборци страна, това е върхът на безумството и съдбовна грешка. Силите на Злото се възползваха изключително успешно от тази съборна “грешка” за финалния разгром на Руската църква. На войнстващите атеисти-богоборци е било много по-лесно и удобно да сломяват съпротивата (волята) на един човек, като едноличен предстоятел на църквата, отколкото на колектива от епископи. Властолюбивите амбиции на “патриарсите” след 1917 г. – Тихон Белавин (1917-25), Пьотр Полянски (1925-37) и първият сталинско-съветски “патриарх” – Сергий Старогородски (1925-43 г.) – водят до съвместен разгром на църквата, заедно с комунистите-богоборци, тласването й в ереста “сергианство” (и в частност: тотално раболепие пред светските власти, за да запазят жалкия си животец и личните облаги) и превръщането на църковните дела в бизнес център на Лукавия за религиозни услуги на православно настроените хора от Политбюро на ЦК на КПСС и КГБ на СССР. Този антихристиянски бизнес център е днешната Московска патриаршия или РПЦ. Следва историята на образуването на това чудовище. Планът за ликвидирането на религията в СССР – от 1932 до 1937 г.,  (т.нар. БОГОБОРСКА ПЕТИЛЕТКА) е изготвен от войнстващите безбожници в Антирелигиозната комисия. Съгласно него, до 1933 г. е трябвало да бъдат закрити всички неразрушени и действащи църкви, молитвени домове, синагоги и джамии; до 1934 г. би трябвало да се закрият всички религиозни ритуали и отстраняване на религията от живота на семействата, да бъде унищожена всичката религиозна литература (вкл. от музеите). До 1935 г. младежта в цялата страна би трябвало да бъде "приучена да се храни" с атеистични идеи. През 1936 – да изчезнат всички свещеници и последните молитвени домове, в най-затънтените крайща на СССР; През 1937 г. религията би трябвало да бъде прогонена и от най-съкровените кътчета на човешкото съзнание ...
(Прочее, Никита Сергеевич Хрушчов, който продължава след смъртта на Сталин ГОНЕНИЯТА срещу РПЦ, заявява, че "ПОСЛЕДНИЯТ ПОП ще бъде показван по телевизията през 1980 г."!!!) За унищожаването на религията във все още съпротивляващото се село, което би могло да обърка плановете им, болшевиките започват т.нар. “колективизация” на селското стопанство и устройват “Големия глад” (рус., укр. – ГОЛОДОМОР) от 1932-34 г. в Украина.  Секретарят на ЦК Г. М. Маленков се обръща към Сталин през 1937 г. с предложение да бъдат ликвидирани напълно законодателните актове на съветската държава, регламентиращи дейността на религиозните култове и специално Постановлението на ВЦИК (правителството на СССР) и Съвета на народните комисари (СНК) за религиозните сдружения, което “създава организационна основа за легална антидържавна и антисъветска дейност на активни църковни дейци и сектанти от над 600 000 човека на територията на СССР”.  
Най-важната задача в това писмо е “да се унищожат управленските органи и йерахията на църковниците в настоящият им вид”. Но т.нар. “Богоборческа петилетка” реално се проточва цяло десетилетие, а целта й – разгромът на новата съветска патриаршия остава неосъществена до 1942 г., благодарение И на бунтовете на мюсулманите в Кавказ и Съветска Средна Азия, И на нападението на войските на Хитлерова Германия.
В годините на предвоенния болшевишки антирелигиозен терор смъртна опасност надвисва над МП – РПЦ; През 1939 г. МП-РПЦ има само четирима “оцелели по чудо” висши ръководители – Ленинградският митрополит Алексий Симански, Дмитровският архиепископ и управник на Патриаршията Сергий Воскресенски, архиепископ Николай Ярушевич – Петерхофски и управител на епархиите в Новгород и Псков, както и главата на МП – митрополит Сергий Старогородски. Те съставят “политбюрото” при ЦК на РПЦ ... Именно неуспешното начало на войната и благотворната църковна политика на Хитлер на окупираните територии на СССР принуждават диктатора Сталин да промени своята политика към съществуваща дресирана и раболепна християнска църковна структура – от унищожение към ПРИКОТКВАНЕ на “епископата” от безобидни вече “старчоци”; целта на дикататора е ясна – в това тежко за властта му време да контролира съвестта на няколкото милиона все още тайно вярващи в Бога негови подчинени, чрез няколко жеста на “добра воля” към личното его на йерарсите на послушната “църква”. В края на м. август 1943 г. гражданската власт предлага на изпълняващия длъжността “Патриарх” -  и неканонично назначен (избран) за "митрополит" Сергий (Страгородски) да се завърне в Москва. На ж.п. гарата "митрополитът", който тръгва към столицата от Уляновск, съпровождан от “протоиерея” Николай Колчицки и "архимандрит" Йоан (Разумов), е посренат от  "митрополита" на Ленинград Алексий (Симански), специално за събитието командирован в Москва, и "митрополита" на Киев Николай (Ярушевич). На 4 септември 1943 г. в Патриаршията позвънява представител на СНК на СССР и съобщава за желанието на правителството “да приеме висшите йереи на Руската Првославна Църква”, като срещата може да се проведе във всяко удобно за тях време през текущата седмица. "Митрополит" Сергий горещо благодари за вниманието на правителството към църковните нужди и изразява желанието на йереите тази аудиенция да се проведе колкото се може по-скоро. В МП се обажда лично началникът на 4-ти отдел към ТРЕТО УПРАВЛЕНИЕ на НКВД полковник Г.Г.Карпов (това е Отделът за борба с църковно-сектантската контрареволюция!) след разговор със самия Сталин и по негова заповед. В 21 часа същата вечер до зданието на “Патриаршията” спира правителствен автомобил, който качва “митрополитите” Сергий, Алексий и Николай и ги доставя в Кремъл.  Техният разговор продължава около два часа в огромния, обшит с дървена декорация кабинет на диктатора, като на срещата присъстват още Вячеслав Молотов и полковник Карпов. Карпов: “Отбелязвайки вкратце положителното значение на патриотичната дейност на църквата в тревожното военно време, Сталин помоли митрополитите да споделят откровено назрелите проблеми на Патриаршията – както и техните лични -, за да се опита държавата да помогне в разрешаването им. Владиците Алексей и Николай се чувстваха видимо някакси не на място, докато митрополит Сергий говореше спокойно и с делови тон – като човек, привикнал да общува всеки ден с най-високопоставените хора в държавата”. Според “митрополит” Сергий, най-наболелият проблем на РПЦ към момента бил за централното ръководство на църквата и че той вече 18 години е само “изпълнява длъжността” на патриарх, което изобщо не е редно, а от друга страна РПЦ фактически е без Синод от 1935 г. Той моли Сталин да разреши свикването на “архиерейски Събор”, който да избере “законен Патриарх” и да образува към църковния предстоятел “Свети Синод” като съвещателен орган в “скромен състав от 5-6 архийереи” . "Митрополитите" Алексий и Николай също подкрепят изключителната важност на необходимостта да се образува Синод. Съгласявайки се с молбата на клириците, Сталин пита: “а) как ще се титулува "патриархът"; б) кога може да бъде свикан "архиерейският Събор"; в) нужна ли е някаква помощ от съветското правителство за успешното му провеждане (сграда, транспорт, финансова помощ и т.н.)”.   "Митрополит" Сергий отговаря, че въпросът за титлата на църковния глава е “изяснен отдавна” и “би било желателно и правилно” съветското правителство да одобри званието “Патриарх Московский и всея Руси” (“Россия” в СССР е само една от съюзните републики - РСФСР; но понеже са изключително властолюбиви и алчни, трите ‘свети старчета’ наблягат на промяната в титула, имайки предвид връзката в древността (“Киевска Русь”) между великоруси (руснаците), малоруси (украинците) и белорусите – трите православни (и най-многобройни) народа в настоящия СССР, които съставляват три отделни държави (съюзни републики), но чрез “духовната връзка” РПЦ би могла да обхване по-голяма площ и съответно по-голяма ще бъде “лапачката” за висшите клирици ),докато покойният “патриарх” Тихон е бил далеч по-скромен – наричал се е простичко “Московски и на цяла Русия”  ("Московский и всея России"има се предвид само територията на РСФСР.) Сталин се съгласява с тази трактовка. От държавна субсидия митрополитите се отказват, но приемат помощта на НКВД за транспортна помощ, защото църковен събор би могъл да бъде организиран най-рано след месец; Сталин очевидно не харесва този дълъг срок и пита Карпов, ако се помогне със самолети, например, за колко време въпросът може да бъде уреден. Карпов пресмята – 4 дни. И Съборът е планиран за 8 септември. По-нататък Вождът и “митрополитите” обсъждат въпроса за откриването на духовни учебни заведения, т.к. църквата изпитва остър недостиг на свещеници и други ръководни или обслужващи кадри. Сталин рязко прекъсва неловкото мълчание, възцарило се при повдигането на този въпрос: “И защо нямате кадри?” , вадейки лулата от устата си и поглеждайки в очите събеседниците си. Алексий и Николай искат сякаш да потънат вдън земя, очаквайки, може би, съвсем основателно – най-лошото да се случи: разстрел ... На всички им е добре известно, че милион свещеници са пратени да гният в лагерите или са избити след Октомврийската революция... Но Сергий не се смущава: “Нямаме кадри по различни причини. Ето една уважителна: готвим някого за свещеник, а той отива в Червената армия и става маршал на СССР!” Доволна усмивка се изписва на лицето на кървавия диктатор: “Да, да, така става... И аз съм бил семинарист. И в онези далечни години съм слушал лично за Вас”. После Вождът се отплесва в спомени за живота си като семинарист. Споменава, че майка му до смъртта си съжалявала и го укорявала, че не бил станал свещеник ... Ледът е разтопен и разговорът на клириците с диктатора приема непринуден характер. Сергий и Алексий молят Сталин да разреши откриването на богословски курсове в някои епархии. Сталин се съгласява, но пита, защо поставят въпроса единствено за курсове, след като “съветското правителство може да разреши и организирането на “духовна академия”, и откриването на семинарии, във всички епархии, където е необходимо”. Сергий предлага да се възстанови издаването на "Журнал Московской Патриархии". Сталин счита за оправдано възстановяването на изданието. Сергий повдига и болезнения въпрос за възстановяването на приходоносната дейност и самоиздръжката на църковните дейци от продажбата на религиозни (култови) услуги за населението, както и за откриването на някои затворени храмове. Молят Сталин да им бъде разрешено да строят нови храмове, там където няма такива или са прекалено малко. Вождът разрешава. Най-високорисковата тема подема “митрополит” Алексий. Той моли архиереите, които се намират в заточение, в затворите и лагерите да бъдат пуснати на свобода. Сталин: “Пригответе един такъв списък, ще го разгледаме”. Сергий повдига въпроса за ограничението, наложено на свещениците да живеят, където си искат или да се придвижват свободно из цялата територия на СССР, както и “да се отменят ограниченията, свързани с режима за издаването на изходни визи и паспорти” за тях, а също и за “разрешение от светските власти” освободените от затвора свещенослужители “да могат да извършват богослужебни дейности”.  Алексий заговаря за финансовите проблеми на РПЦ и устройството на църковното управление. Трябва на епархийсите настоятелства да се възстанови правото да отчисляват част от приходите си за издръжката на Патриаршията (което е отменено през 1929 г. от ВЦИК). Сталин не възразява. Той одобрява и правото на всяка епария да открива свещоливници, за да се издържа. Сталин още веднъж подчертава, че МП “може да разчита на всестранна подръжка от страна на съветското правителство и държава”, като отново предлага на архиереите държавна субсидия. “Трябва да се възстанови правото на нашите архиереи да се разпореждат по тяхно усмотрение с църковните финанси и да не им се пречи да организират семинарии, свещоливни заводи и т.н. “ (Сталин, цит. от полковник Карпов за въпросната среща). Сталин повдига въпроса за социално-битовите и жилищни неволи на църковните предстоятели: "Другарят Карпов ме информира, че вие живеете в много лоши условия: тесни жилища, купувате си храна от черния пазар, не разполагате с личен транспорт. Ето защо правителството иска да знае, какви са нуждите ви и каква точно помощ бихте приели от правителството.” Сергий моли да бъде предоставен на разпореждане на МП бившият игуменски корпус в Новодевическия манастир. Сталин: “Другарят Карпов е огледал помещенията на Новодевическия манастир, и според него те се нуждаят от основен ремонт, в отвратително състояние са, и за да се настаните там ще трябва много време. Там е влажно и много студено. Но правителството може още утре да ви предостави едно добре благоустроено и  подготвено за нормален живот място: триетажна сграда на “Чистом переулке”, където някога живееше бившият германски посланик Шуленбург. Сградата е собственост на СССР, а ние ще ви я предоставим с всички мебели и имущество. И за да добиете добра представа за тази сграда, още сега ще ви покажем плана й”. Сталин обръща сериозно внимание на въпроса за снабдяването на ‘светите старци’ с хранителни продукти, предлага им държавно снабдяване и обещава в близките дни да предостави на тяхно изключително разпореждане 2-3 автомобила с платено от държавата гориво.  Пита ги дали имат още някакви лични молби и въпроси, дори няколко пъти. “И тримата, пише Карпов, подчертаха, че нямат те самите нямат, но понякога на някои места в СССР духовниците са принудени да плащат  завишени подоходни данъци; и тогава другарят Сталин ми заръча да предприемам разследване за всеки един отделен случай”. И тогава Сталин изненадва владиците с вестта, че “съветското правителство възнамерява да създаде Съвет по въпросите на РПЦ”, като им предлага за негов председател да бъде назначен полковник Г.Г.Карпов. Както по-сетне разказва “патриарх” Алексий Първи, тази новина “сериозно стреснала и тримата владици” – в църковните среди чекистът изобщо не се ползвал с добро име, заради бруталността си, с която водел “делата” по разследване на свещениците.  Но “и тримата – както пише полковник Карпов,  – заявиха, че са дълбоко признателни и благодарни на правителството и персонално на другаря Сталин за осъществения полезен диалог – и с дълбока почтителност и благожелателност ще приемат назначението на този пост на другаря Карпов”. Сталин препоръчва на клириците да му предложат 2-3 помощници от църковните среди, а на Карпов – да помни винаги, че не е Главният прокурор, и затова в бъдещата си дейност винаги да се старае да подчертава самостоятелността на Църквата. В заключение Сталин разпорежда на Молотов да напише проект на съобщение за радиото и пресата. Текстът на документа се обсъжда и от Вожда, и от висшите руски клирици. Комюникето е публикувано на следващия ден във в. “Известия”. Сталин съпровожда “митрополитите” до вратата на кабинета си, а “митрополит” Сергий Вождът като истински иподякон (“кандидат за дякон”; завършилите семинарията остават дякони, ако не се оженят; ако се оженят, стават свещеници от “бялото духовенство”, според православната традиция) хваща под ръка и внимателно съпровожда надолу по стълбите и му казва на сбогуване: “Владико! Това е всичко, което аз мога да сторя за вас в този момент”. И с тези думи Сталин се сбогува с висшите клирици. "       (ТОЗИ ТЕКСТ е зает от:  http://www.omolenko.com/istoria/antimp.htm превод и редакция: Здравко Божидаров Спасов, 28.07.2012 г. Преводачът не е напълно съгласен с всички постулати в статията)

Някои важни документи и събития, касаещи смазването на Руската църква от Съветската държава:   - На 26.10.1917 г. е издаден от болшевишкото революционно правителство прословутият “Декрет за земята” (Декрет о земле ), с който принадлежащите на РЦ земи стават «общонародно достояние». - На 2 ноември с.г. с «Декларацията за правата на народите на Русия» (Декларации прав народов России ), се отменят всички религиозни привилегии и ограничения (ръководната роля на Руската църква в обществото, забраните евреите да живеят в големите градове и т.н.) - С декретите «О расторжении брака» (16 дек. 1917 г.) и «О гражданском браке, о детях и о ведении книг актов состояния» (18 дек. 1917 г.) бракът се обявява за обект на частното право, църковните бракове се считат за недействителни, а спазването или не на религиозните обреди не може да оказава влияние върху юридическите отношения между съпрузите, а също между децата и родителите им. Управляващата в СССР Комунистическа партия през 1919 г. открито провъзгласява за една от най-важните свои задачи «да се бори активно за отмирането на всички религиозни предразсъдъци». На 23 януари 1918 г. е публикуван Декретът «За отделяне на църквата от държавата и на училищата от църквата», подготвен от левия есер (и ЕВРЕИН) И. З. Штейнберг и завеждащия Отдела за законодателни инициативи Михаил Рейснер (също ЕВРЕИН) към СНК на РСФСР, с който РЦ не само се отделя от държавните институции, но е и лишена от правата на юридическо лице и собственост върху имотите си, а религиозните убеждения на гражданите са обявени за лична работа на всяко едно отделно физическо лице. Декретът придава правна сила на разпоредбите от декември 1917 г. (вж. по-горе) и РЦ повече не се ползва с покривителството на държавата. На 8 април 1929 г. е прието прословутото «Постановление на ВЦИК и СНК на РСФСР за религиозните обединения», с активното участие на генсека на ВКП (б) Й.В.Сталин, което не само развива този Декрет, но и определя правния статут на религиозните общности в СССР до края на 1990 г. На 23 февруари 1922 г. излиза декрет на ВЦИК за изземване на църковните скъпоценности, уж за да бъдат нахранени гладуващите хора в страната, като следствие от Гражданската война, а също и за да бъде неутрализирана РЦ като най-голямата «контрареволюционна вътрешна заплаха». ЛЕНИН признава дори за наличието на ЧОВЕКОЯДСТВО в СССР (в писмото си от 19 март 1922 г. до членовете на Политбюро, с което обосновава необходимостта от конфискацията на църковните съкровища от държавата): «Именно теперь и только теперь, когда в голодных местностях едят людей и на дорогах валяются сотни, если не тысячи трупов, мы можем (и поэтому должны!) провести изъятие церковных ценностей с самой бешеной и беспощадной энергией и не останавливаясь перед подавлением какого угодно сопротивления. Именно теперь и только теперь громадное большинство крестьянской массы будет либо за нас, либо во всяком случае будет не в состоянии поддержать сколько-нибудь решительно ту горстку черносотенного духовенства и реакционного городского мещанства, которые могут и хотят испытать политику насильственного сопротивления советскому декрету. Нам во что бы то ни стало необходимо провести изъятие церковных ценностей самым решительным и самым быстрым образом, чем мы можем обеспечить себе фонд в несколько сотен миллионов золотых рублей (надо вспомнить гигантские богатства некоторых монастырей и лавр). Без этого фонда никакая государственная работа вообще, никакое хозяйственное строительство в частности, и никакое отстаивание своей позиции в Генуе в особенности, совершенно немыслимо…Чем большее число представителей реакционного духовенства и реакционной буржуазии удастся по этому поводу расстрелять, тем лучше. Надо именно теперь проучить эту публику так, чтобы на несколько десятков лет ни о каком сопротивлении они не смели и думать… Владимир Ильич Ленин «…Надо именно теперь проучить эту публику…» Антирелигиозната политика (пропаганда) на болшевиките от първите години не постига особени успехи: дори през 1921-22 г. специално в градовете се наблюдава частично религиозно възраждане. На 16 август 1923 г., в съгласие с решенията на 12-ия конгрес на РКП(б), генералният секретар на ЦК Й. В. Сталин издава циркулярно писмо до всичките губернски комитети, в което се изисква да бъде ПРЕКРАТЕНО закриването на храмове, а също и произволните арести на свещеници и монаси. След излизането на 2 март 1930 г. в “Правда” на статията на Сталин  «Головокружение от успехов» е издадено Постановление на ЦК на ВКП(б) «О борьбе с искривлением партлинии в колхозном движении», което в частност задължава партийните организации «да престанат да закриват храмове по административен път». 



Гласувай:
8
1


Вълнообразно


1. zarenkow - Тя гаврата
31.07.2012 15:39
не е била само в църквата. Всеки е бил обхванат от комунистическата извратеност от раждане до гроб. Не е възможно църквата да остане на страна. До днес и кой знае още , до кога ще вкусваме от тези плодове. Все пак силно религиозни , интелигентни и предани хора на църквата в днешна Русия са факт , въпреки всичко .
цитирай
2. djovana38 - ОСКВЕРНИТЕЛИТЕ!
31.07.2012 16:26
Не е вярно, че простите хора почитали църквата и вярвали.Просто на руснаците им е заложено в душите да са вярващи и с уважение да се отнасят към Вседържеца-Бог! Имам приятелки рускини, които въпреки строгия режим си кръщаваха децата, спазват пости и празници!А какво са изстрадали руснаците заради Бога, само те си знаят! Че у нас не беше ли същото, само, че в по-къс период!Вземи вярата на човека и го третирай като животно! Въпреки всичко не успяха да направят това докрай!От статията получих цялостен поглед по въпроса, заедно с мнението на преводача! С интерес очаквам постингите! Не винаги коментирам, но темите ми допадат! Давай!
цитирай
3. pdoynov - ВЗЕМИ ПРОЧЕТИ МАЛКО КНИЖКИ!
05.01.2013 13:25
Мъжки,
Ти книжки като малък чел ли си? Ако да вземи прочети една тъничка книжка, казва се "Руската православна църква и Съветската власт (първата половина на XX век)", от проф. Андрей Андреев. Този професор е декан на Историческия факултет към Великотърновския университет и мой преподавател. Не знам кой ти е промил мозъка, но единственото, което виждам в поста ти е анти-църковната му насоченост. Гледам, че не се осланяш на никаква литература, което също е съмнително за приемане истинността на твърденията ти. Просто прочети малко книжки, в които има бележки под черта, с дадена литература в края им и тогава ще говорим повече.
Искам само да те попитам, дали знаеш какво е било състоянието на Руската православна църква през 1917-1918 г.? Знаеш ли, че ВСИЧКИ ХРАМОВЕ, ЗЕМИ, УТВАР, ПРИТЕЖАНИЕ на РПЦ е било конфискувано и свещениците е трябвало да се молят да получат свещи, утвар и позволение да провеждат всяка една служба? Знаеш ли, че е било забранено дори биенето на камбани, освен на няколко големи църковни празника, като Рождество Христово и Възкресение Христово, а и тогава е било забранено да се бият камбани, ако дадения празник не се пада в почивен ден, но също не трябва да съвпада със 7 ноември и 1 май?
Знаеш ли,че за по-малко от две години са били убити 42 митрополити от РПЦ, а колко свещеници и монаси никой не може да каже?

Хайде, моля те, прочети малко литература и можем да си поговорим по темата по-разточително. Най-искрено те приканвам към диалог, може и отделен поток във фейсбук да направим по темата.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 6210818
Постинги: 2678
Коментари: 4950
Гласове: 47887
Спечели и ти от своя блог!