Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
19.05.2011 11:26 - КАКВО е РЕКВИЕМЪТ?
Автор: deathmetalverses Категория: История   
Прочетен: 1291 Коментари: 0 Гласове:
0



РЕКВИЕМЪТ е тържествена траурна меса /заупокойно богослужение/ в Римо-католическатa църква, по стандарт съставена от 14 канонични части, като само музикалните интерпретации през вековете на композиторите са различни. Реквиемът няма аналог в Православието и Протестантството. За най-интересни интерпретации на темата "Реквием" се считат тези на Джузепе Верди и Волфганг Амадеус Моцарт. Покойният Херберт фон Караян бе спряган  от музикалните специалисти за един от най-добрите диригенти на Реквиемите, композирани от Моцарт и Верди. Тук Ви предлагам  латинския оригинал на един стандартен Реквием с руски превод ( Преводът е дело на: Юрий Кузнецов, а пълният текст на неговата статия за реквиемите може да откриете на: http://ideo.ru/requiem.html )
image
Реквиемът на Моцарт. (От Уикипедиа)

I. Introitus:
Requiem aetenam
Requiem aeternam dona eis, Domine,
et lux perpetua luceat eis.
Te decet hymnus, Deus, in Sion,
et tibi reddetur votum in Jerusalem.
Exaudi orationem meam:
ad te omnis caro veniet.
Requiem aeternam dona eis, Domine,
et lux perpetua luceat eis.
I. Вступление:
Покой вечный
Покой вечный даруй им, Господи,
и свет вечный да воссияет им.
Тебе поется гимн, Боже, в Сионе,
возносятся молитвы в Иерусалиме.
Услышь мою молитву:
к тебе прибегает всякая плоть.
Покой вечный даруй им, Господи,
и свет неугасимый да воссияет им.
 
II. Kyrie eleison Kyrie eleison.
Christe eleison.
I. Господи помилуй Господи помилуй.
Христе помилуй.
 
III. Sequentia:
Dies irae
Dies irae, dies illa,
solvet saeclum in favilla,
teste David cum Sibylla.
Quantus tremor est futurus
quando judex est venturus,
cuncta stricte discussurus.
III. Секвенция:
День гнева
День гнева, тот день,
повергнет мир во прах,
так свидетельствуют Давид с Сивиллой.
О, как всё затрепещет
когда придет судья,
и будет всех судить.
 
Tuba mirum Tuba mirum spargens sonum
per sepulcra regionum,
coget omnes ante thronum.
Mors stupebit et natura.
Cum resurget creatura
judicanti responsura.
Liber scriptus proferetur
in quo totum continetur
unde mundus judicetur.
Judex ergo cum sedebit
quidquid latet apparebit:
nil inultum remanebit.
Quid sum miser tunc dicturus,
quem patronum rogaturus,
cum vix justus sit securus?
Трубный глас Трубный глас, разносящийся
над смертью во всех землях,
созывает всех к трону.
Смерть оцепенеет и природа,
когда предстанет тварное,
чтобы держать ответ судье.
Возглашается предписанное,
в котором предсказывалось все,
откуда мир будет судим.
Когда судья воссядет,
всё тайное станет явным,
ничто не останется без отмщения.
Чем оправдаться мне, несчастному,
к какому заступнику обращусь,
если только праведный будет избавлен от страха?
 
Rex tremendae majestatis Rex tremendae majestatis,
qui salvandos salvas gratis;
salva me, fons pietatis.
Царь потрясающего величия Царь потрясающего величия,
дающий спасение из милости,
спаси меня, источник милосердия
 
Recordare Recordare, Jesu pie,
quod sum causa tuae viae
ne me perdas illa die.
Quaerens me sedisti lassus;
redemisti crucem passus.
Tantus labor non sit cassus.
Juste Judex ultionis
donum fac remissionis
ante diem rationis.
Ingemisco tanquam reus:
culpa rubet vultus meus.
supplicanti parce, Deus.
Qui Mariam absolvisti
et latronem exaudisti,
mihi qouque spem dedisti.
Preces meae non sunt dignae,
sed tu bonus fac benigne,
ne perenni cremer igne.
Inter oves locum praesta
et ab haedis me sequestra,
statuens in parte dextra.
Вспомни Вспомни, Иисусе милосердный,
что для меня ты прошел свой путь,
чтобы не погиб я в этот день.
Меня, сидящего в унынии
Искупил крестным страданием.
Да не будет жертва бесплодной.
Праведный судья, воздающий отмщение,
даруй мне прощение
до времени отчета.
Я воздыхаю как подсудимый:
От вины пылает моё лицо.
Пощади молящего тебя, Боже.
Простивший Марию,
выслушавший разбойника,
ты и мне дал надежду.
Мои мольбы недостойны,
но ты, справедливый и всещедрый,
не дай мне вечно гореть в огне.
Среди агнцев дай мне место,
и от козлищ меня отдели,
поставь одесную.
 
Confutatis maledictis Confutatis maledictis
flammis acribus addictis,
voca me cum benedictis.
Oro supplex el acclinis
cor contritum quasi cinis,
gere curam mei finis.
Ниспровергнув злословящих Ниспровергнув злословящих,
Приговоренных гореть в огне,
призови меня с благословенными.
Молю, коленопреклоненный,
с сердцем, разбивающимся в прах,
дай мне спасение после моей кончины.
 
Lacrimosa dies illa Lacrimosa dies illa
qua resurget ex favilla
judicandus homo reus.
Huic ergo parce, Deus,
pie Jesu Domine:
dona eis requiem. Amen.
Слезный день Слезный тот день,
в который восстанет из праха
осужденный грешный человек.
Так пощади его, Боже,
милосердный Господи Иисусе:
даруй ему покой. Аминь.
 
IV. Offertorium:
Domine
Domine Jesu Christe, Rex gloriae,
libera animas omnium fidelium
defunctorum
de poenis inferni et de profundo lacu.
Libera eas de ore leonis,
ne absorbeat eas Tartarus,
ne cadant in obscurum.
Sed signifer sanctus Michael
repraesentet eas in lucem sanctam:
quam olim Abrahae promisisti
et semini eius.
IV. Приношение даров:
Господи
Господи, Иисус Христос, Царь славы,
освободи души всех верных усопших
от мук ада, и глубины бездны.
Избавь их от пасти льва,
да не поглотит их преисподняя,
да не попадут они во тьму.
Но знаменосец святого воинства Михаил
представит их к свету святому:
как когда-то ты обещал Аврааму
и потомству его.
 
Hostias Hostias et preces tibi, Domine,
laudis offerimus.
Tu suscipe pro animabus illis
quarum hodie memoriam facimus:
fac eas, Domine,
de morte transire ad vitam,
quam olim Abrahae promisisti
et semini eius.
Жертва Жертвы и мольбы тебе, Господи,
восхваляя, приносим.
Прими их ради душ тех,
Которых, поминая, приносим.
Дай им, Господи
от смерти перейти к жизни,
как когда-то ты обещал Аврааму
и потомству его.
 
V. Sanctus Sanctus, sanctus, sanctus,
Domine Deus Sabaoth!
Pleni sunt coeli et terra gloria tua.
Hosanna in excelsis.
V. Святой Свят, свят, свят
Господь Бог Саваоф!
Небо и земля полны славы твоея.
Осанна в вышних!
 
Benedictus Benedictus qui venit
in nomine Domini.
Hosanna in excelsis.
Благословенный Благословен идущий
Во имя Господне!
Осанна в вышних.
 
VII. Agnus Dei Agnus Dei, qui tollis peccata mundi,
dona eis requiem.

Agnus Dei, qui tollis peccata mundi,
dona eis requiem sempiternam.
VII. Агнец Божий Агнец Божий, взявший на себя грехи мира,
даруй им покой.
Агнец Божий, взявший на себя грехи мира,
даруй им всевечный покой.
 
VIII. Communio
Lux aeterna
Lux aeterna luceat eis, Domine,
cum sanctis tuis in aeternam,
quia pius est.
VIII. Причащение
Свет вечный
Вечный свет даруй им, Господи,
с твоими Святыми навеки,
потому что ты милосердный
Requiem aeternam Requiem aeternam dona eis, Domine,
 lux perpetua luceat eis.
Покой вечный Покой вечный даруй им, Господи,
и свет неугасимый да воссияет им.
 






























































Моцарт е роден в Залцбург, Австрия на 27 януари 1756 г. Син е на известния композитор и педагог Леополд Моцарт и на Ана Мария Моцарт (1720 - 1778). Моцарт е седмото дете в семейството, но преди него умират 5 други в ранна детска възраст. На втория ден след раждането си той е кръстен при което му се дава името Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus (Gottlieb) Mozart. Първите две имена са на светеца Йоан Златоуст, а четвъртото име се променя няколко пъти през живота му: на латински: Amadeus, на немски: Gottlieb, на италиански: Amadeo. Самият Моцарт предпочита Волфганг.Родната къща на Моцарт се намира на улица Гетрайдегасе № 9 в град Залцбург. Известна е с големия си брой предмети и инструменти от епохата на ранното детство на Моцарт, което я прави едно от най-посещаваните места в града от любители на музиката от цял свят.Волфганг Амадеус Моцарт проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст, композира на 5, а когато е на 6, свири пред австрийската императрица. Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса. Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.
imageimage
В ляво: Съпругата Констанс, в дясно: Франц и Карл, единствените живи деца на АМАДЕУС

image
Леополд Моцарт концертира
с дъщеря си Мария-Ана /която пее/
и малкият Волфганг /на клавесина/

През 1762 година Леополд Моцарт предприема заедно със сина си и дъщеря си Ана (също с музикален талант, която свири на клавесин) гастроли в Мюнхен и Виена, а след това до Париж, Лондон и много други градове в Холандия, Германия и Швейцария. Навсякъде концертите преминават при огромен успех, а детето-чудо предизвиква възторг и удивление. Бащата представя Волфганг и сестра му Нанерл (както я наричат) на кралските фамилии в Европа и спечелва цяло състояние - дукати и златни кутии за енфие. Кралица Мария Тереза се залива от смях, крал Джордж III е очарован, а Гьоте си спомня как се възхищавал на „малкия мъж със смешна прическа и шпага“. През 1763 година в Париж са издадени първите сонати на Моцарт. По време на пътешествията малкият гений се среща с много музиканти и композитори, като най-голямо влияние върху него оказва Йохан Кристиан Бах, с който се среща през 1764 и 1765  а отделно семейството често трябва да чака почтително и търпеливо да му бъде заплатено.



1765 г. заедно с Нанерл работи в английската кръчма "Суон енд харп" от 12 до 3 ч. през нощта за два шилинга и шест пенса. Семейството се прибира в къщи през 1766 г., но девет месеца по-късно отново заминава, този път за Виена, където надеждите им за успех на Моцарт като оперен композитор са попарени поради интриги. Според Леополд, Волфганг е саботиран по настояване на Кристоф Вилибалд Глук. А и оркестърът не приема диригентството на своенравния 12-годишен хлапак. От 1766 до 1769 година живее в Залцбург и Виена и изучава творчеството на Георг Фридрих Хендел, Алесандро Страдела и други майстори. По това време написва и първите си опери - "Аполон и Хиацинт", "Мнимата наивница", "Бастиен и Бастиена". Моцарт прекарва 1769 г. в Залцбург, а през 1770 - 1773 на три пъти посещава Италия, където написва две опери и една серенада, които са представени в Милано при голям успех. Там той има възможност да контактува и да се учи от знаменития композитор и музикален педагог Падре Мартини. Започва оформянето на големия музикант и кариерата му набира сила. През 1773 г. посещава Виена, където написва няколко струнни квартета и група симфонии, между тях са 25-а и 29-а симфония. През 1769-1781 е концерт-майстор на придворната капела в Залцбург. На 16 декември1771 година архиепископ Шратенбах умира и неговият нов работодател става архиепископ Колоредо. При него Моцарт получава първата си постоянна работа. Новият църковен господар не е почитател на изкуствата. Той налага основни правила за свирене по време на литургии- музикалното озвучаване не трябва да трае повече от 15 минути. "Аз живея в една страна, където музиката има много малко късмет", споделя Моцарт в едно писмо. От друга страна Моцарт е с късмет, че има работа. По това време музикантите не са на почит и извън църквата музиката също не е на почит. В операта хората отиват, за да се веселят и напият, а музиката се слуша без особено внимание. При това публиката е разделена на фракции, всеки има своите фаворити и обижда опонентите.

 

Периода от 1774 до 1777 г. прекарва в Залцбург, като през това време написва симфонии и своите концерти за цигулка, шест сонати за пиано, няколко серенади и първия си концерт за пиано. Моцарт не е щастлив в родния си град. През 1776 решава да го напусне. Но архиепископът не пожелава да го пусне и свободолюбивият Волфганг напуска работа. Той иска да живее с удобствата на аристократ, макар да не харесва тяхната суета и среда. Днес има съмнения, че Моцарт е страдал от синдрома на Турет - характерен с гримаси, тикове и употреба на псувни и мръсни думи. След една година подготовка, през 1777, Моцарт заминава с майка си, най-напред за Мюнхен, след това Аугсбург и накрая за Манхайм, където се сприятелява с много други музиканти. Тук той се влюбва и в младата Алоиза Вебер, една от 4-те дъщери в музикалното семейство. Баща му не е доволен от тези му занимания и му напомня, че трябва да намери работа. Волфганг Амадеус Моцарт заминава за Париж на 14 март1778. Това е дълго пътуване с карета, придружено с лишения, тежки и нехигиенични условия. На 3 юли1778 майка му се разболява тежко и умира. Годините 1779 - 1780 прекарва отново в Залцбург, композирайки симфонии, концерти, серенади и драматична музика. През цялото това време операта остава в центъра на неговите амбиции. Поради разногласия с работодателя си през 1781 г. е уволнен и живее от преподавателска дейност, публикувайки своята музика, свирейки по забави и публични концерти. Моцарт е само на 25 години през 1781, а зад гърба си има вече огромен брой музикални произведения. Но той чувства празнота, защото обществото не може да познае гения и по това време той единствен вярва и знае, че е най-великият музикант и композитор. Висок е само 160 см, слаб и с бледа кожа.Новата кариера на Моцарт във Виена започва окуражаващо. Той изнася концерти като пианист, а също така композира и се установява като много добър композитор. През 1782 пише операта "Отвличане от сарая" по поръчка на император Йозеф II чиято премиера на 16 юли1782 преминава при небивал успех. Веднага след това започва да се поставя във всички немскоговорещи страни. В периода 1782-1783 Волфганг усилено изучава Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. Моцарт и Йозеф Хайдн стават приятели, от 1783 до 1785 година Моцарт създава 6-те знаменити струнни квартета, посветени на Йозеф Хайдн, който е майстор в този жанр и който е дълбоко поласкан и трогнат от жеста. От 1786 година настъпва изключително плодотворен период от живота му, през който той непрекъснато работи. През същата година Волфганг Амадеус Моцарт написва операта "Сватбата на Фигаро" за рекордните 5-6 седмици. Във Виена премиерата минава незабелязано, но в Прага жъне огромен успех. На следващата година в Прага по поръчка на директора на операта той написва новата си опера "Дон Жуан". От 1787 г. е придворен композитор на прилична заплата, като работата му се състои в композиране на танцова музика за баловете в двореца. Няколко месеца преди премиерата през октомври, на 28 май1787 година умира баща му Леополд. Това го съкрушава и оказва влияние върху написването на отделните партии на операта. През 1790 година написва операта "Така правят всички", а в годината на смъртта си, 1791, "Вълшебната флейта". Освен опери, той пише сонати, концерти и симфонии. Моцарт живее във Виена до края на живота си. Предприема различни пътувания до Прага, Берлин (1789 г.), Франкфурт (1791 г.) по различни поводи. Констанца Вебер, съпругата на Моцарт Волфганг Амадеус Моцарт се запознава с третата дъщеря на госпожа Вебер, Констанца. Той е на 26, а тя на 19. Двамата решават да сключат брак на 4 август1782 година в катедралата Сент Етиен. Баща му никога не одобрява този брак, дори се опитва да го спре, но писмото му пристига твърде късно. Той се държи много резервирано към снаха си до края на живота си. Въпреки всичко това следват 9 години на щастлив брак, младите се смеят заедно, а щедростта им е пословична и парите бързо свършват. Констанца не е красива като по-голямата си сестра, но има добро сърце и се грижи за съпруга си. През по-голямата част от брака тя е болнава или бременна и често прекарва дълго време на легло. За девет години ражда 6 деца, но само две от тях остават живи.  




Тагове:   lacrimosa,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: deathmetalverses
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 5361504
Постинги: 2373
Коментари: 4644
Гласове: 44226
Спечели и ти от своя блог!